Решение № 196 от 19.06.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 188/2023
- Вид
- Решение № 196
- Подписан
- 19.06.2024
- В сила
- 24.07.2024
- Състав
- Велина Иванова Полежанова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 196 гр. Разлог, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20231240100188 по описа за 2023 г.
Производството по делото е образувано по ИМ от Я.Н.Т., ЕГН*, с адрес: с.Ф., о.С., о.Б., ч/з адв. В.Б. - АК-Б., съд. адрес: г.Б., п.“П.”№21, е.1, о.2, против А.И.Х., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., о.Б..
Ищецът претендира заплащането на следните суми:
- сумата от 1`500.00 лв., предоставена на 23.02.2018 г. по Договор за заем от 23.02.2018 г. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 850.00 лв., предоставена на 15.11.2018 г. по Договор за заем от 15.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 150.00 лв., предоставена на 06.03.2019 г. по Договор за заем от 06.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 200.00 лв., предоставена на 01.08.2019 г. по Договор за заем от 01.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 100.00 лв., предоставена на 02.10.2019 г. по Договор за заем от 02.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 300.00 лв., предоставена на 11.05.2020 г. по Договор за заем от 11.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 700.00 лв., предоставена на 26.06.2020 г. по Договор за заем от 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 50.00 лева, предоставена на 17.05.2021 г. по Договор за заем от 17.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 300.00 лв., предоставена на 18.05.2021 г. по Договор за заем от 18.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
1
- сумата от 2`000.00 лв., предоставена на 16.08.2021 г. по Договор за заем от 16.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
При условия на евентуалност, се претендира съдът да осъди ответника А.И.Х., ЕГН*, да заплати на ищеца сумата от 1`500.00 лева, получена от ответника на 23.02.2018 г. без основание, с която същата се е обогатила неоснователно.
С ИМ се претендират и сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва основателността на иска, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно извлечение от банкова сметка, за периода от 01.12.2017 г. до 13.12.2022 г. с титуляр Я.Н.Т., се установява, че ищецът периодично е прехвърлял сочените в исковата молба суми, по сметка на ответника.
В настоящето производство са събрани гласни показания, чрез разпита на свидетеля С.Г.С.
От показанията се установява, че свидетелят познава страните, същият заявява, че помни как ищецът е превел искана сума по сметка на ответника, като това се случило на негов рожден ден, а именно 23.02.2018 г. Твърди също, че това не е единствен случай, в който ищецът превеждал отделни суми по сметка на ответника А., без последната да ги връща.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е неформален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, комутативен и реален – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от заемодателя неизпълнение на същото.
С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване.
По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Действително не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и пр. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на 2 сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем.
Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от доказателствената тежест да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. Така например при липса на писмен договор за заем, не е достатъчно наличието на разписка, в която не е посочено основание за предаването на сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Съдът приема, че тези теоретични постановки не могат да намерят приложение в настоящия случай. Налице са безспорни данни относно основанието, на което процесната сума е предоставена от ищеца на ответната страна. От банковото извлечение на сметката на Я.Т., се установява, че последният периодично е превеждал различни суми по сметка на ответника А.Х. с основание „заем“. По делото не бяха ангажира каквито и да е доказателства, от които да се докаже, че заетите суми са възстановени на заемодателя. Горните обстоятелства се потвърдиха от показанията на свидетеля С., който лично е възприел как на 23.02.2018 г. ищецът е превел искана сума от ответника по посочена банкова сметка.
Исковете следва да се уважат ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 23.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед основателността на главния иск не следва да се разглежда предявения евентуален иск по чл.55 от ЗЗД.
При този изход на делото, ответникът дължи на ищеца направените разноски съобразно представения списък с разноски. Според представения списък ищецът е направил разноски общо на 2`540.00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.И.Х., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., о.Б., да заплати на Я.Н.Т., ЕГН*, с адрес: с.Ф., о.С., о.Б., следните суми:
- сумата от 1`500.00 лв., предоставена на 23.02.2018 г. по Договор за заем от 23.02.2018 г. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 850.00 лв., предоставена на 15.11.2018 г. по Договор за заем от 15.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 150.00 лв., предоставена на 06.03.2019 г. по Договор за заем от 06.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 200.00 лв., предоставена на 01.08.2019 г. по Договор за заем от 01.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 100.00 лв., предоставена на 02.10.2019 г. по Договор за заем от 02.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 300.00 лв., предоставена на 11.05.2020 г. по Договор за заем от 11.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 700.00 лв., предоставена на 26.06.2020 г. по Договор за заем от 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 50.00 лева, предоставена на 17.05.2021 г. по Договор за заем от 17.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното 3 изплащане;
- сумата от 300.00 лв., предоставена на 18.05.2021 г. по Договор за заем от 18.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане;
- сумата от 2`000.00 лв., предоставена на 16.08.2021 г. по Договор за заем от 16.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.И.Х., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., о.Б., да заплати на Я.Н.Т., ЕГН*, сумата от 2`540.00 лева - разноски в настоящето производство.
Решението може да се обжалва с ВЖ пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4