Разпореждане № 788 от 09.06.2025, Районен съд - Берковица

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 788 гр. Берковица, 09.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Частно гражданско дело № 20251610100276 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК .

В районен съд – Берковица е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 против В. К. Г. с ЕГН: **********.

Вземането произтича от неизплатени суми по договор за използване на електронни съобщителни услуги за периода 03.07.2022 г. до 02.12.2022 г., предоставени със системен партиден номер ...., като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер .....

В изпълнение на дадените указания заявителя е уточнил, че към общата дължима сума за главница и мораторна лихва са включени следните суми:

- неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в размер на 140,00 лева, върху която е начислена лихва за забава в размер на 29,24 лева.

- такса за събиране на дължими суми в размер на 5.42 лева, върху която е начислена мораторна лихва в размер на 1,26 лева.

Към заявлението са представени писмени доказателства, установяващи параметрите на сключения договор.

От доказателствата по делото може да бъде направен извод, че в случая длъжникът има качеството на потребител на основание § 13, т.1 от ДР на 1

Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно и спорът е потребителски, поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и специалното правило на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Предвид едностранния характер на производството, съдът следи служебно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, а също и дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

След едностранен анализ на доказателствата, съдът счита, че са налице условията на чл.411, ал.2, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което следва да бъде отказано частично издаването на заповед за изпълнение – в частта относно претендираните суми за неустойки и такса за събиране на дължими суми, както и начислените върху тях лихви, като на заявителя следва да се укаже възможността да предяви осъдителен иск в едномесечен срок за тази част.

Относно компенсаторната неустойка и начислената върху нея мораторна лихва:

Настоящият състав намира, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в общите условия на мобилния оператор, а именно тази по чл.54.12 от ОУ, предвиждаща възможност за доставчика едностранно, без предизвестие да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми. Клаузата по чл.54.12 от ОУ предвижда автоматично прекратяване, без предизвестие и дори без уведомяване за прекратяването. Тази клауза е в противоречие и с императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съгласно която „Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е 2 сключен в писмена форма.“ Следователно, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение за горепосочената неустойка се основава на твърдението за прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги, а това твърдение от своя страна вероятно се основава на противоречаща на закона и неравноправна по смисъла на ЗЗП клауза в общите условия на кредитора, то е налице достатъчно основание за отхвърляне на искането.

Като се има предвид, че в случая става въпрос за предварително установена клауза, сключена с договор при общи условия, върху съдържанието, на която потребителят не е имал право да договаря, така сключената неравноправна клауза за заплащане на неустойка се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и като такава не може да породи валидни права и задължения.

В същия смисъл е Определение № 532 от 01.11.2023 г. на ОС-Монтана по възз. частно гражданско дело № 367 по описа за 2023 година, постановено по аналогичен казус, в което е прието следното: „Основанието за автоматично прекратяване на договора не е индивидуално уговорена клауза като част от ОУ без доказателства потребителят да се е запознал и съгласил с приложимите ОУ съгласно чл.

147а,ал. 5 ЗЗП. С тази клауза от ОУ се нарушава принципа за равнопоставеност на страните, като не е предвидено аналогично право на потребителя за автоматично прекратяване договорната връзка при виновно неизпълнение задълженията на оператора. Нарушава и изискването за добросъвестност поради липса на посочено по ясен начин дали е приложима при частична или пълна забава, не се отчита тежестта на неизпълнението, не е осигурена възможност на потребителя след предупреждение да изпълни задължението си в определен срок, за да избегне прекратяване на договора . Клаузата противоречи и на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

Горепосочените обстоятелства обосновават вероятна неравноправност на предвидената в чл.

54,т.12 от ОУ клауза за автоматично прекратяване на договорната връзка, поради което и претенцията за заплащане неустойка поради прекратяване на договора на това основание се явява неоснователна .“

Предвид това неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва, начислена върху неустойката.

Относно претенцията за такса за събиране на дължими суми и начислените върху нея лихви:

Съдът намира за нищожна и клаузата за начисляване на такса за събиране на дължими суми. Тази такса по естеството си представлява неустойка за 3 неизпълнение на договора – с оглед начина на уговарянето й следва да се определи като неустоечна клауза с компенсаторен характер. Уговарянето на такава неустойка изначално няма обезщетителна роля, а цели само санкция на потребителя и извличане на допълнителна парична облага за кредитора, която не му се следва. Така начислената такса настоящият състав преценява, че е нищожна като уговорена в нарушение на добрите нрави. Не става ясно какво представлява тази такса - на какво основание се дължи и каква услуга се предоставя срещу нея. Нарушен е и принципа на добросъвестност, тъй като не е ясно за какво точно е начислена съответната такса, което поставя потребителя в неравностойно положение, тъй като е поставен в състояние да не знае по какъв начин е формирана и начислена въпросната такса /така Определение № 562 от 10.11.2023 г. на ОС – Монтана по в.ч.гр.д. № 403/2023 г. – „Такси се дължат срещу предоставена услуга и те следва да са предварително определени по размер. Разпоредбата на чл. 27. т.1 от ОУ, където е посочено, че абонатът дължи заплащане на разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми, не сдържа размер, нито критерии по които може да бъде определена такава такса, липсва и яснота какво представляват тези разходи и как се формират. Потребителят е поставен в неравностойно положение да дължи произволно начислена от търговеца такса без да е отнапред ясно срещу какво и при какви условя следва да я плати.“/.

Поради което и като се има предвид изложеното по-горе неоснователна е и претенцията за лихви.

С оглед на всички изложени обстоятелства и в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за клаузи, противоречащи на закона и добрите нрави, съответно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител съдът счита, че са налице условията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Поради това следва да бъде отказано частично издаването на заповед за изпълнение.

По тези съображения и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА заявлението и ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 4

131468980, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски СРЕЩУ В. К. Г. с ЕГН: **********, ЗА СУМАТА 121.08 /сто двадесет и един лв. и осем ст./ лева – неплатени суми по партиден номер ...., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2025 г. до окончателното издължаване; сумата 29.34 /двадесет и девет лева и тридесет и четири ст./ лева – мораторна лихва, начислена върху неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по партиден номер .... за периода 20.08.2022 г. до 05.03.2025 г., както и направените по делото разноски в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева - държавна такса и 150 /сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски против В. К. Г. с ЕГН: **********, В ЧАСТТА за сумата:

- неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в размер на 140,00 лева, върху която е начислена лихва за забава в размер на 29,24 лева.

- такса за събиране на дължими суми в размер на 5.42 лева, върху която е начислена мораторна лихва в размер на 1,26 лева.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че има възможност в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 5