Решение № 5533 от 27.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5533 гр. С., 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110143931 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Е. П.“ ЕАД срещу Н. С. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, възникнало въз основа на заявление на ответника за продажба на електрическа енергия за битови нужди по отношение на електроснабден обект с адрес: гр. С., ж.к. „Д. 1“, бл. 159, ет. 6, ап. 605, с кл. № 31023701****. Сочи, че съгласно заявлението ответникът е декларирал ползване на процесния обект въз основа на наемни правоотношения с общината. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период електрическа енергия и мрежови услуги на посочения обект, за която не е заплатена дължимата цена на падежа, поради което ответникът е изпаднал в забава. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 349,79 лв., представляваща стойността на доставена и потребена, но незаплатената електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 30.11.2021 г. – 28.02.2022 г. , ведно със законната лихва за забава от 14.06.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 10,61 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена електрическа енергия, начислена за периода от 15.01.2022 г. до 31.05.2022 г., за които е 1 издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 26.08.2022 г. по ч.гр.д. № 32038/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав. Претендира разноски.

Ответникът Н. С. К., чрез упълномощения представител адв. Т., в срока по чл.

131 ГПК е подала отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ответника въз основа на качеството собственик или ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ и чл. 98а, ал.

1 ЗЕ:

Основателността на предявения иск за осъждане на ответницата да заплати претендираната цена по договор за продажба на електрическа енергия се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, извършена от ищеца реална доставка на електрическа енергия в твърдените количества през процесния период и на претендираната стойност, достъп до електроразпределителната мрежа и изискуемост на задължението за плащане на продажната цена.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената електрическа енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на електрическа енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на електрическа енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на електрическа енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия - чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите, без да е необходимо изрично писмено приемане от (чл. 98а, ал. 4 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на електрическа енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 97, ал.

1, т. 4 ЗЕ, съгласно която по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битовите крайни клиенти – за 2 обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниско ниво напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

В константната съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че не само собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване могат да бъдат клиенти (потребители) на електрическа енергия, а такива могат да бъдат и други правни субекти, ако ползват електроснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с предприятието краен снабдител. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на електрическа енергия дължи цената й на предприятието краен снабдител. В този смисъл принципните разяснения в ТР № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС относно правоотношението по доставяне на топлинна енергия за битови нужди важат и при доставяне на електроенергия за битови нужди на крайните клиенти, които правоотношения са уредени по сходен начин, в същия закон. (в този смисъл Решение № 169/17.12.2020 г. по гр.д. № 340/2020 г., III г.о. на ВКС).

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия между страните по делото.

Видно от представената на лист 24 по делото Заповед № РИС17-РД6657/15.11.2017 г. на кмета на Район „И.“, Столична община ответницата Н. С. К. е настанена, заедно с членовете на семейството й в общинско жилище, находящо се в гр.

С., ж.к. „Д. – 1“, бл. 159, вх. А, ет. 6, ап. № 605.

Видно от представено на лист 22 заявление, вх. № 1202792245 от 08.12.2017 г. ответницата Н. С. К. е поискала доставката на електрическа енергия за битови нужди за процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.-1“, бл. 159, вх. А, ет. 6, ап.

605.

От тези доказателства се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния обект и период между ищеца „Е. П.“ ЕАД и ответницата Н. С. К..

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на електрическа енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване на наличието и изправността на средството за търговско измерване на консумирана електрическа енергия в имота за процесния период е изслушано заключението на съдебнотехническа експертиза (представена на лист 8283), което съдът кредитира като обективно и обосновано. Съгласно същото за периода 30.11.2021 г. – 28.02.2022 г. измерването и отчитането на консумираната електрическа енергия се е осъществявало със средство за търговско измерване с фабричен номер № 5064****, представляващ електромер за активна електроенергия, двойнотарифен с тарифа I нощна и тарифа I I дневна, константа 1. При монтажа си средството за търговско измерване е било технически изправно и е отговаряло на изискванията за 3 качество на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. За периода 30.11.2021 г. – 28.02.2022 г. в електронния масив на ищеца няма данни за извършване на други технически проверки на средството за търговско измерване. Същевременно са налице данни за извършване на редовен отчет на електромера.

Съгласно представена на лист 17 по делото Фактура № 0328579140/31.12.2021 г. за периода 30.11.2021 г. – 30.12.2021 г. за процесния имот сумите за снабдяване и разпределение на електрическа енергия са на стойност 118,02 лева с ДДС.

Съгласно представена на лист 18 по делото Фактура № 0330142665/31.01.2022 г. за периода 30.12.2021 г. – 28.01.2022 г. за процесния имот сумите за снабдяване и разпределение на електрическа енергия са на стойност 137,56 лева с ДДС.

Съгласно представена на лист 18 по делото Фактура № 03319477380/28.02.2022 г. за периода 29.01.2022 г. – 28.02.2022 г. за процесния имот сумите за снабдяване и разпределение на електрическа енергия са на стойност 94,21 лева с ДДС.

По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза (л.5758), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените задачи. Вещото лице дава заключение, че процесните фактури са генерирани от системата за фактуриране на ищеца на база на подадени данни от отдел „Търговски плащания“ по реални данни съгласно приложените справки. Фактурите са изготвени на база цените за битови клиенти, които са съобразени с решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Фактурите са осчетоводени в счетоводните регистри на дружеството ищец коректно. В съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък върху добавената стойност са подадени справкидекларации по ДДС и са изготвяни дневници на продажбите. Общо начисленото и непогасено задължение за имота по фактури за консумирана електрическа енергия за периода 30.11.2021 г. – 28.02.2022 г. е в размер на 349,79 лева, като при извършената проверка в счетоводството на ищеца не са установени данни за извършени плащания.

В ищцовото дружество на името на ответницата Н. С. К. има открита партида с клиентски номер № 31023701**** във връзка с доставка на електрическа енергия в обект, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.-1“, бл. 159, вх. А, ет. 6, ап. 605. Размерът на начислената лихва за забава върху всяка дължима сума по фактура, изчислена за периода от датата на падежа на първата процесна фактура до датата на издаване на справката за възникване на задължения – 31.05.2022 г. е 10,58 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на стойността на електрическата енергия за периода 30.11.2021 г. – 28.02.2022 г. е доказан по основание.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая приложими са Общите условия на Договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. П.“ ЕАД, одобрени от ДКЕВР с Решение № 059 от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 4

26.04.2010 г. (представени на лист 20-29 от ч.гр.д. № 32038/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав) . Съгласно чл. 19, ал. 1 от Общите условия потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършен пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдени от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Съгласно ал. 2 продължителността на периода за плащане е 10 дни, а съгласно ал. 3 дължимите от потребителя суми се съобщават ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта, с изключение на случаите, когато периодът на отчитане е по-дълъг от един месец. Съгласно чл. 19, ал. 8 неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл. 22, ал. 2 Сумата следва да бъде получена от продавача до изтичането на последния ден на срока за плащане. Ако последният ден на срока е неприсъствен ден, сумата следва да бъде получена до края на първия следващ присъствен ден. Видно от цитираните разпоредби от Общите условия, задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (10 дни след това).