Решение № 857 от 08.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов в присъствието на прокурора Л. Анг. К. като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605758 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на тази глава.

С Присъда от 15.07.2025 г., постановена по НОХД № 3823/2025 г. по описа на СРС, НО, 95 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимия А. Н. У. Ал – Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК /с пострадал С.И./, като при условията на чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален „общ“ режим.

Със същата присъда А. Н. У. Ал – Г. е бил признат за виновен в извършване на отделно престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК /с пострадал Г.Б.Г./, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца при първоначален „общ“ режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, първоинстанционният съд е наложил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 24, ал. 1 от НК наложеното на подсъдимия най-тежко наказание е увеличено с три месеца - до две години и три месеца „лишаване от свобода.“ На основание чл. 59, ал. 1 от НК от така определеното общо най-тежко наказание е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия от 11.06.2023 г. до момента на влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда А. Н. У. Ал – Г. е бил признат за невиновен и оправдан по други две обвинения за извършени две отделни престъпления по чл. 117, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7 и т.9, във вр. чл. 115 от НК.

1

Против присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от СРП в частта относно определеното на подсъдимия наказание за извършените от него престъпления /поконкретно това извършено спрямо свидетеля Г.Б.Г./. В протеста и в допълнението към него се подлагат на критика мотивите на съда при индивидУ.зацията на наказанието, като се моли първоинстанционната присъда да бъде изменена, като се увеличи наложеното на подсъдимия А. Н. У. Ал – Г. наказание за престълението по чл. 144. ал. 3 във вр. ал. 1 от НК /осъществено спрямо свидетеля Г.Б.Г./, както и при приложението на чл. 24, ал. 1 от НК наложеното едно общо най-тежко наказание да се увеличи в размер по-голям от три месеца най-много с една втора.

Против присъдата в законоустановeния срок е постъпила и жалба от адв. Р. защитник на подс. А. Н. У. Ал – Г., против частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на две отделни престъпления по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК, извършени спрямо С.И. и Г.Б.Г.. В жалбата се твърди за допуснати съществени процесуални нарушения и такива при приложението на материалния закон. Съдът неправилно бил интерпретирал събраните доказателства, а наложените наказания, поотделно и определеното общо най-тежко наказание, били явно несправедливи и непропорционални, наложени единствено, за да се оправдае срока на предварително задържане. Моли се за отмяна на присъдата в обжалваната част и постановяване на оправдателна присъда спрямо подсъдимия.

С протеста и жалбата не се депозират доказателствени искания.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода по същество пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста на СРП като основателен. Моли се за изменение на първоинстанционната присъда като бъде увеличено наказанието на подсъдимия за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал.

1 от НК, осъществено спрямо свидетеля Г.Г., така както било посочено в протеста.

Първоинстанционния съд неправилно бил определил наказанието, при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

В хода по същество пред въззивната инстанция адв. Р., защитник на подс. А. Н. У. Ал – Г., поддържа така подадената въззивна жалба и допълнението към нея, пледирайки, че били налице нарушения в оценъчната дейност на първия съд при постановяване на присъдата и при обосноваване на същата в осъдителната част, което довело до нарушение на материалния закон. Присъдата изцяло била основана на показанията на С.И., без да се отчете тяхната непоследователност, вътрешното им противоречие и заинтересованост, за което били събрани доказателства - че същата депозирала показания срещу подсъдимия, с цел да бъде постигнат развод помежду им в негово отсъствие. Изтъква се, че в приобщените от ДП показания И. не била посочила да е имало действителна, реална, изразена непосредствено пред нея, закана към живота й. За първи път подобни твърдения свидетелката И. правила в хода на съдебното следствие, като изменила показанията си, че всъщност била получила множество такива закани, чрез различни мобилни приложения - такава кореспонденция не била установена, не била иззета и не била обективирана по какъвто и да е било начин.

Единственото подкрепящо обвинителната теза доказателство били звукозаписи във флашпамети, изследвания от две различни експертизи, за които свидетелката И. твърдяла, че възпроизвеждали разговори между подсъдимия и нейната приятелка А.П., но така представените частни записи били изцяло негодно доказателствено средство. Самата свидетелка П. твърдяла, че подсъдимият бил мил и внимателен към нея и тя никога не била ставала лично свидетел на агресивни прояви от негова страна, нито пък свидетелката С.И. й била споделяла за такива агресивни прояви или физическо насилие, преди отправената от нея молба да й помогне да се разведат. Подобна била ситуацията и с показанията на останалите близки и роднини на свидетелката И.. Отделно съдът основавал изводите си на 2 индиции, които не били доказани по никакъв начин и не кореспондирали със социален и житейски опит. По отношение второто обвинение с пострадал Г. се твърди, че по никакъв начин изразеното от подсъдимия възмущение не било имало за цел да възбуди основателен страх у свидетеля Г.. Свидетелят И.С., близък приятел и колега със свидетеля Г., не бил възприел никаква промяна в поведението на последния, вещите лица също били категорични, че свидетелят Г. изобщо не бил възприел сериозно и реално думите, изречени от подсъдимия в единствения инцидентен разговор помежду им. Тази комуникация била израз само на гняв. Излагат се аргументи и за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се подсъдимият да бъде оправдан изцяло по всички обвинения.

Алтернативно – наказанието да му бъде намалено като явно несправедливо. Отделно протестът на СРП бил необоснован.

Подобни аргументи излага и втория защитник на подсъдимия – адв. Н..

В правото си на лична защита подс. А. Н. У. Ал – Г. моли някой да му обясни защо бил в затвора. В своята последна дума същият моли да бъде освободен и да живее живота си на свобода.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба и въззивният протест са процесуално-допустими, доколкото са депозирани в срок и то от активно легитимирана страна – защитник на подс. А. Н. У. Ал – Г., по отношение на жалбата, и СРП, по отношение на протеста.

Разгледани по същество, съдът намира както въззивната жалба, така и протеста, за неоснователни. Съображенията на състава са следните:

За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Н. У. А., ЛНЧ ****, е роден на ********** г. в гр. Сюлеймания, Ирак, с иракско гражданство, с иракски паспорт № ****, със средно образование, разведен, неосъждан, не работи, с адрес на територията на Република България област ****.

През 2014 г. подс. А. Н. У. А. се намирал на територията на Република България и подал молба за предоставяне на международна закрила от българските власти. При регистрацията си в Държавната агенция за бежанците при МС се представил с имена А.Т.И.

/A.T.I./, роден на **** г. в гр. Киркук, Ирак. Молбата му не била уважена, като с решение № 4239/29.05.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при МС му било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С решение № 7017/16.11.2015 г., постановено по АНД № 7585/2015 г. на АССГ, 9-ти състав, оспорването на А.Т.И. срещу решение № 4239/29.05.2015 г. било отхвърлено.

През 2015 г. подс. А. живеел в гр. София, където се запознал със св. С.И.. Двамата започнали интимна връзка, която след кратък период от време се задълбочила и те заживели съвместно. За времето от 2015 г. до 2018 г. обитавали различни квартири на територията на гр. София.

През месец ноември 2016 г. подсъдимият отново подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България, като при регистрацията си в Държавната агенция за бежанците при МС се представил с истинските си имена А. Н. У. А., поради което била извършена корекция в съществуващата база данни. Българските власти отново му отказали международна закрила. Тогава подс. А. предложил на св. И. да заминат за Италия, тъй като негови приятели му били казали, че там можел да получи документи. Св. И. се съгласила и през 2018 г. двамата се установили в гр. Рим, където прекарали няколко месеца, без подсъдимият да получи искания статут.

3

Слез това, в неустановен момент през 2019 г., св. С.И. и подс. А. заминали за Република Гърция, където, съвместно със св. Е.М. и приятелката му, техни близки, около една година обитавали жилище в гр. Атина.

Към края на 2019 г. двамата се преместили в гр. Солун. Докато били в Република Гърция, подс. А. се запознал със св. Г.Т. Г., на когото се представил с името „М.“.

Междувременно, в хода на съвместното съжителство със св. И. и особено по време на пребиваването им на територията на Република Гърция, подсъдимият започнал да проявява агресия към нея, като често я обиждал и посягал да я удари.

На неустановена дата в края на 2019 г., докато живеели в условията на фактическо съпружеско съжителство в гр. Солун, помежду им възникнал скандал, при който подс. А. ударил св. И..

Въпреки агресивното поведение на подсъдимия, в началото на 2020 г. двамата взели решение да заминат за Ирак, където на 26.02.2020 г. сключили граждански брак.

Престоят им в Ирак, където живели заедно със семейството на подс. А., продължил до месец юни 2020 г., когато заминали за Република Турция, в гр. Истанбул. Там обитавали квартира съвместно с братовчед на подсъдимия - Б.М., и съпругата му - св. З.Т.. Докато били в Турция, подс. А. депозирал в посолството на Р. България в гр. Анкара заявление за получаване на дългосрочна виза за пребиваване на територията на Република България.

Междувременно, в началото на месец септември 2020 г. св. И. се прибрала сама в България по повод кръщенето на племенницата си, дъщеря на брат й св. И.С.. Тържеството се провело на 05.09.2020 г. в ресторант в гр. Нови Искър. На него присъствал свид. Г.Б.Г..

Там той и св. И. се запознали и започнали комуникация в социалните мрежи.

По време на този престой на св. И. в България, тя се срещнала и с приятелката си от ученическите години св. А. П., която й споделила, че малко след като били сключили брака с подс. А. в Ирак, последният й писал съобщения в приложението „Месинджър“, обяснявайки й, че я обича и предлагайки й да му стане втора жена, наред с И.. Св. П. била направила скрийншотове на част от въпросната кореспонденция, които показала на св. И..

След кръщенето на племенницата си св. И. се върнала в Република Турция, гр.

Истанбул. На неустановена дата в средата на месец септември 2020 г. св. И., св. З.Т. и приятелка на последната отишли да почистят квартира, наета от съпруга на св. Т.. Докато се намирали във въпросното жилище, пуснали музика и консумирали алкохолни напитки. В определен момент се появил подсъдимият А. и без видима причина започнал да обижда св.