Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 02.05.2025, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Гражданско дело 1181/2024
Вид
Решение № 122
Подписан
02.05.2025
В сила
20.06.2025
Състав
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ КАРАГЬОЗОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Нови пазар, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № 20243620101181 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Община Н.п., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Н.п., улица ***, представлявана от Г.С.Г. – кмет на Община Н.п. срещу М. К. М., ЕГН: **********, с адрес град Н.п., улица ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.232, ал. 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 4 000 лева, представляваща главница (вземане за наемна цена), дължима по Договор *** год. за отдаване под наем на мери и пасища за 2022 год., ведно със законна лихва за забава за периода от 02.10.2022 г. до 07.03.2024 г. в размер на 700,55 лева, сумата 4 000 лева, представляваща главница (вземане за наемна цена), дължима по Договор *** год. за отдаване под наем на мери и пасища за 2023 год., ведно със законна лихва за забава за периода от 02.10.2023 г. до 07.03.2024 г. в размер на 233,86 лева, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 369 от 04.06.2024 г. по ч.гр.д. 604/2024 г. на РС – Нови пазар.

В исковата молба се твърди, че между Община Н.п. и ответника М. К.

М. е сключен Договор *** год. за отдаване под наем на мери и пасища от 10.06.2020 г., вписан в СВ – град Н.п. с *** от 08.03.2021 г., ***, *, дело: *** г., за предоставяне под наем на земеделска земя в землищата на село Е., с обща площ от 500 000 кв.м., част от имот с идентификатор ***, целият с площ от 1 151 794 кв.м. Срокът на договора е 5 стопански години, а наемната цена възлиза на 4 000 лева за стопанска година. На 06.02.2024 г. в град Н.п. е сключено споразумение, вписано в СВ – Н.п., с ***., акт *, *, *** от 2024 г. за прекратяване по взаимно съгласие на наемното правоотношение. Изискуемите задължения към датата на прекратяване възлизат общо на 8 934,42 лева 1 наемните цени за стопанските години 22/23 г. и 23/24 г. всяка от по 4 000 лева и обезщетение за забава в размер на законна лихва за всяка от двете години, съответно 700,55 лева за стопанската година 2022 год. и 233,86 лева за стопанската 2023 год.

Депозирано е заявление от Община Н.п. срещу длъжника М. К. М., по което е образувано по ч.гр.д. 604/2024 г. на РС – Нови пазар. Издадени са Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 369 от 04.06.2024 г. и изпълнителен лист. Същите са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК от съдебния изпълнител, което обуславя наличието на интерес у ищеца да установяване на вземанията си със сила на пресъдено нещо. Дадените указания на заповедния съд за предявяване на установителни искове са изпълнени в преклузивния едномесечен срок.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна, въпреки че му е дадена възможност като му е връчено съобщение с исковата молба чрез дружеството, в което е съдружник.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е Договор *** год. за отдаване под наем на мери и пасища от 10.06.2020 г., вписан в СВ – град Н.п. с *** от 08.03.2021 г., ***, *, дело: *** г., сключен между ответника М. К. М. в качеството на наемател, и Община Н.п. в качеството на наемодател, за предоставяне под наем на земеделска земя в землищата на село Е., с обща площ от 500 000 кв.м., част от имот с идентификатор ***, целият с площ от 1 151 794 кв.м. Срокът на договора е 5 стопански години, а наемната цена възлиза на 4 000 лева за стопанска година.

Договорено е годишната наемна цена да се изплаща в началото на текущата стопанска година – 01.10., платима в брой на каса в Община Н.п. или по банкова сметка.

На 06.02.2024 г. в град Н.п. е сключено споразумение, вписано в СВ – Н.п. с ***., акт *, *, *** от 2024 г. за прекратяване по взаимно съгласие на наемното правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за наем.

От представената по делото справка - длъжници от информационната система ИМЕОН към 07.03.2024 г., се установява, че ответникът има задължения по процесния договор за наем с община Н.п. в размер на годишните наемни цени за стопанските 2022 г. и 2023 г. (по 4 000 лева), ведно със законната лихва върху всяка от главниците за периода от първия ден на забава – 02.10.2022 г. до 07.03.2024 г. – 700,56 лева и съответно 02.10.2023 г. до 07.03.2024 г. – 233,86 лева. В този смисъл размерът на наема за периода възлиза на общо 8 934,42 лева.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

За успешното провеждане на иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.232, ал. 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: страните да се намират във валидни облигационни правоотношения, по силата на които ответникът е поел определено задължение, което не е изпълнил.

Съдебният състав намира, че събраните в хода на производството писмени доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод за 2 съществувало между страните валидно наемно правоотношение, по силата на което ответникът е получил за временно възмездно ползване процесния недвижим имот. Представеният по делото договор за наем е подписан и от двете страни, което несъмнено обективира постигнато съгласие с последиците на сделката. Същото се отнася и за приложеното споразумение от 06.02.2024 г.

Подписите на страните не са оспорени, поради което следва да се считат автентични. Не са наведени твърдения за порок на волята.

Налага се изводът, че споразумението е действително и обективира постигнато между страните взаимно съгласие относно прекратяването на процесния договор за наем. Същевременно споразумението представлява извънсъдебно признание за съществуването на наемното правоотношение и тъй като съдържа неизгодни за ответника си факти, се ползва с материалната доказателствена сила.

Относимостта на споразумението от 06.02.2024 г. към процесния договор за наем съдът намира за установена както от идентичността на посочените в него индивидуализиращи белези на наетия процесен имот, така и от обстоятелството, че ответникът и договорът за наем са изрично указани. От посочените писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна, се установява както размерът на претенцията, така и периодът, за който същата е дължима.

По изложените съображения съдът намира, че ищецът по спора доказа при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземанията си по процесния договор за наем. Същевременно ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства за изпълнение на задължението си за заплащане на наемната цена за двете стопански години, ведно със законните лихви за периода до 07.03.2024 г., поради което следва да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от негова страна.

С настъпване на уговорения в процесния договор за наем падеж длъжникът е изпаднал в забава, поради което дължи заплащане на мораторна лихва за периода от деня, следващ датата на падежа – 02.10.2022 г., съответно 02.10.2023 г. до датата, до която се претендира в заявлението - 07.03.2024 г., в общ размер на 8 934,42 лева.

Налага се изводът, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.232, ал. 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на дължимостта на главното задължение и обезщетението за забава следва да бъде уважен за посочените по-горе размери като основателен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски за заповедното производство в размер на 178,68 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса и за исковото производство в размер на 357,37 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. К.

М., ЕГН: **********, с адрес град Н.п., улица *** ДЪЛЖИ на Община Н.п., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Н.п., улица ***, 3 представлявана от Г.С.Г. – кмет на Община Н.п., следните суми: сумата 4 000 лева, представляваща наемна цена, дължима по Договор *** год. за отдаване под наем на мери и пасища за 2022 год., сумата от 700,55 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 02.10.2022 г. до 07.03.2024 г., сумата 4 000 лева, представляваща наемна цена, дължима по Договор *** год. за отдаване под наем на мери и пасища за 2023 год., сумата от 233,86 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 02.10.2023 г. до 07.03.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 369 от 04.06.2024 г. по ч.гр.д. 604/2024 г. на РС – Нови пазар, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.232, ал. 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН: **********, с адрес град Н.п., улица *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Н.п., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Н.п., улица ***, представлявана от Г.С.Г. – кмет на Община Н.п., сумата от 178,68 лева, представляваща разноски сторени в заповедното производство по ч.гр.д. 604/2024 г. на РС – Нови пазар, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН: **********, с адрес град Н.п., улица *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Н.п., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Н.п., улица ***, представлявана от Г.С.Г. – кмет на Община Н.п., сумата от 357,37 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________ 4