Решение № 556 от 10.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Яна Вълдобрева при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002103654 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 13 134/06.06.2023 година, подадена от Б. Т.

П., срещу решение № 569/02.05.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 345/2022 година.

С обжалваното въззивно решение частично е отменено първоинстанционното решение № 2998/01.11.2022 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 2968/2022 година, като е отхвърлен предявения от Б. Т. П. иск за осъждане на „ЗК Лев Инс” АД [населено място] на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да му заплати сумата от 10 000.00 лева (разликата между присъдената от въззивната инстанция сума от 15 000.00 лева и присъдената от първата сума от 25 000.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени вследствие на получено при настъпило на 24.07.2017 година пътнотранспортно произшествие травматично увреждане, изразяващо се в псевдоартроза на дясната мишнична кост, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска-25.05.2021 година до окончателното 1 плащане. В останалата част, с която предявеният иск е уважен до сумата от 15 000.00 лева първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

В подадената от Б. Т. П. касационна жалба се излагат доводи за това, че решението на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявения от касатора срещу „ЗК Лев Инс” АД [населено място] иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да бъде уважен до посочения размер на претендираното обезщетение, а именно 25 000.00 лева.

Ответникът по касационната жалба „ЗК Лев Инс” АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 16 910/19.07.2023 година, с които жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение в оспорваната с нея част.

Б. Т. П. е бил уведомен за обжалваното решение на 15.05.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 13 134/06.06.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 3986/09.09.2024 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по въпросите за това следва ли съдът, при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на размера на справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година и да обсъди и анализира редица характерни за всеки случай, обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на тях да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? и за това следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година обстоятелства и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?

По така поставените въпроси следва да се посочи, че съгласно чл. 52 2 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Законът не е дали изрично определение за понятието „справедливост“, поради което същото е било предмет на тълкуване, като обобщението на същото се съдържа в т. 11 от диспозитива и раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр.д. № 1/1995 година. на Пленума на ВС. Съгласно тях залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ не е абстрактно такова, а представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Тъй като така посочените в мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година обстоятелства не са изброени изчерпателно, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдилищата трябва да извършват конкретна преценка кои от установените по делото обстоятелства са от значение за това и да ги преценяват в съвкупност с останалите такива. Същите трябва да вземат предвид всички установени по делото обстоятелства, които по тяхна преценка, са от значение за това, а неизпълнението на това задължение води до процесуално нарушение на съда, което може да се отрази на правилността на постановеното от него решение. Поради това, че извършеното в ППВС 4/23.12.1968 година изброяване на обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен 3 случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. По силата на чл. 59 от ЗУС (отм.) дадените с посоченото ППВС тълкуване е задължително за съдилищата, както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, поради което те трябва да го съобразяват при постановяване на решенията си.

Наред с това размерът на обезщетението за неимуществените вреди не е поставен в зависимост от субективното разбиране на увреденото лице, за това кое обезщетение е справедливо, а е в зависимост от възприетото в обществото разбиране за това. След като при определяне на размера на обезщетението съдилищата трябва да вземат предвид всички установени по делото обстоятелства, които по тяхна преценка, са от значение за това, то неизпълнението на това задължение води до процесуално нарушение на съда, което може да се отрази на правилността на постановеното от него решение.

4

Това означава, че при определянето на размера на обезщетението трябва да бъдат съобразявани конкретните икономически условия в страната, а също така и тяхното последващо изменение, тъй като същите имат пряко отражение върху общественото разбиране за справедливост. Освен това обезщетението трябва да бъде определено така, че най-пълно да компенсира претърпените от увредения неимуществени вреди. Затова, настъпилото в хода на съдебното производство, евентуално обезценяване на валутата, в която се определя обезщетението, трябва да бъде съобразено от съда, за да може да бъдат обезщетени всички, а не само някои от неимуществените вреди.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно по следните съображения:

За да постанови решението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че не било спорно между страните, че на 24.07.2017 година, около 18.00 часа, в [населено място] било настъпило пътнотранспортно между лек автомобил „Пежо 207“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при „ЗК Лев Инс” АД [населено място] по валидна застраховка „гражданска отговорност“ и мотопед „Хъонгсунг ГЛС 125 Хипер“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Б. Т. П., при което водачът на застрахования при дружеството лек автомобил виновно бил причинил травматични увреждания на П., че за това произшествие бил съставен констативен протокол, образувано било досъдебно производство, което било приключило с присъда № 354206/06.03.2018 година, постановена по н. о. х. д. № 362/2018 година по описа на Софийския, 5- ти състав, че П. бил предявил претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като по образуваното гр. д. № 1310/2019 година, по описа на Софийски градски съд, било постановено решение № 4659/25.06.2019 година, с което „ЗК Лев Инс” АД [населено място] било осъдено да заплати на Б. Т. П. обезщетение в размер на 40 000.00 лева, както и че решението на Софийски градски съд, било потвърдено с решение на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 5661/2019 година. В резултат на пътнотранспортното произшествие Б. Т. П. бил получил следните травматични увреждания: лицево-челюстна травма, контузия на главата, мозъчно сътресение, полифрагментно счупване на дясна раменна кост с 5 разместване на фрагментите, за които му било присъдено посоченото обезщетение. След присъждането на обезщетението П. продължавал да търпи болки и страдания, като от извършени прегледи били установени следните увреждания: от прегледи на 02.06.2020 година и 16.04.2021 година, издадени от лекари ортопед-травматолози от ДКЦ ХХV-София ЕООД [населено място]-хипотрофия на мишнична мускулатура, палпатронна болка в района на фрактурата. Пред първата инстанция била допусната и изслушана съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установявало, че посттравматичната псевдоартроза на диафизата на раменната кост с незарастване на счупването в средната част на мишничната кост в нормално приетите срокове. В амбулаторния лист № 000991/02.06.2020 година било описано състоянието на счупването на дясна мишнична кост към момента на прегледа, получено при процесното произшествие. Според вещото лице вследствие на наличната псевдоартроза на дясна мишнична кост, П. изпитвал болки с нисък до среден интензитет в мястото на счупване. При травмата имало също и засягане на радиалния нерв, който вървял близо до костта от което се получавали описаните като „токов удар“ от П. оплаквания и липса на чувствителност по предната страна на дясна предмишница. Лечението на псевдоартрозата на мишничната кост, по принцип било оперативноотстраняване на наличната остеосинтезаинтрамедуларен пирон и винтове, опресняване на ръбовете на костите в областта на фрактурата и поставяне на нова метална остеосинтеза-плака и винтове. Ако се получел голям дефект в мястото на счупването, можело да се наложи да се направи костна пластикавзимане на парче кост от таза и поставянето му на мястото на дефекта. На Б. Т.