Решение № 1458 от 23.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1458 гр. Варна, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20243100501998 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 71371/05.09.2024 г. от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез адв. Х. И., срещу Решение № 3106/16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 9021/2023 г. по описа на ВРС, 7 състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника обективно кумулативно съединени искове срещу И. П. Л., ЕГН **********, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че въззиваемата страна дължи на въззивника сумата от 179.89 лева, представляваща незаплатени мрежови услуги в обект с абонатен № 1152080022, клиентски № 1100265143, находящ се в гр. Варна, ул.

„Добротица“ № 8 - времянка, обективирани във фактури, издадени в периода от 20.07.2020 г. до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението., както и сумата от 28.44 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко задължение по всяка фактура до 02.09.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12359/2022 г. по описа на ВРС.

1

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закони, както и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Въззивникът твърди, че собственият на насрещната страна обект представлявал „времянка“, за който бил подаван трифазен ток, използван единствено за небитови нужди, видно от приложените по делото констативни протоколи № 1331421/03.10.2018 г. и № 6117199/30.07.2021 г., което заповедният съд не съобразил при постановяване на решението. Твърди, че правоотношението между страните възникнало по силата на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по-конкретно сочи чл. 97, ал. 1, т. 4 от същия, който обвързва правоотношението с титуляря на вещното право на собственост.

Навежда доводи за наличие хипотезата на §1, т. 33а от ПЗР към ЗЕ, с което аргументира, че насрещната страна е „небитов клиент“ с оглед обстоятелството, че обектът бил записан в база данни на дружеството като стопански. Излага, че въззивното дружество е доставчик от последна инстанция съгласно чл. 104 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. С последните изменения в ЗЕ и в частност чл. 94а от същия от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени, с което обстоятелство аргументира, че договорът за доставка на електрическа енергия при общия условия бил прекратен.

Въззивникът твърди, че за клиентите, които след 01.10.2020 г. не могат да бъдат снабдявани от крайния снабдител, било предвидено в §15, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ при хипотеза до 30.09.2020 г., клиент по §15, ал. 1, който не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия ще се извършва от досегашния му доставчик, но в качеството му на титуляр на лицензия по чл.

39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. Изложено е в жалбата, че доставчикът сключвал типов договор с клиентите, които до 30.09.2020 г. вкл. не били сключили договор с търговец на електрическа енергия със срок на действие до 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. Сочи хипотезата на §15, ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, според която клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021 г. преминавали служебно на доставчик от последна инстанция /ДНИ/. Съгласно чл. 29 (1) от ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащали от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени, като комисията определяла и цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и т. н. На подробно изложени в жалбата основания и доводи се иска отмяна оспореното решение, както и присъждане на направените разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. П. Л. депозира писмен отговор, чрез особения представител адв. Л. Р., в който се застъпва становище за неоснователност на изложените във въззивната жалба твърдения и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна сочи, че не било безспорно установено по делото 2 ползването на електрическа енергия за процесния обект за небитови нужди.

Излага, че по делото не бил представен договор за предоставяне на услуга, от който да се потвърди, че обектът е използван за стопанска дейност. Твърди, че няма съвпадение между действителния адрес на обекта и този, посочен от насрещната страна. Посочва, че в представения по делото констативен протокол № 1331421/03.10.2018 г. за монтаж на електромер бил подписан от Цвета Михайлова в качеството й на свидетел на монтажа, което по никакъв начин не обвързвало въззиваемата страна с доставянето на електрическа енергия. На изложените в отговора основания и доводи твърди недоказаност на исковите претенции. Отправено е искане за потвърждаване на оспореното решение, както и разноски за особен представител.

В съдебно заседание въззивникът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Н.Б., моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло като неправилно решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна И. П. Л. не се явява. По делото е постъпила молба от същата, чрез назначения й особен представител адв. Л. Р., с която оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, с която срещу И. П. Л., ЕГН ********** са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 179,89 лв., представляваща незаплатени мрежови услуги в обект с абонатен № 1152080022, клиентски № 1100265143, находящ се в гр.ВАРНА, ул.

ДОБРОТИЦА № 8-80022- ВРЕМЯНКА, обективирани във фактури издадени в периода от 20.07.2020 г. до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК 14.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 28,44 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от датата на падежа на всяко задължение по всяка фактура до 02.09.2022 г. , за които по ч. гр. дело № 12359/2022 г. по описа на ВРС е издадена Заповед № 6068/15.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.

Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че ответникът И. П. Л. е собственик на обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Добротица" № 6, който е присъединен с клиентски №1100265143 и абонатен №1152080022, с резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 20,00 кВт. Поддържа, че съгласно ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия и/или предоставената мощност в местата за 3 измерване, определени от ЗЕ, по утвърдени от КЕВР цени. Твърди, че за процесния период е начислявано единствено мрежова услуга "достъп" до електроразпределителната мрежа. Излага твърдения, че ответната стрна е „небитов клиент", поради което цената за достъп е определена на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството потребена ел. енергия. Сочи, че считано от 01.10.2020 г. от кръга на клиентите на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, с оглед на което договорът за доставка на ел.енергия при общи условия с последния бил прекратен ex lege. Поддържа, че доставката на ел.енергия към небитовите клиенти, които в срок до 30.09.2020 г. не са сключили договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени, се извършвала от досегашния доставчик в качеството му на титуляр на лицензия за търговия с ел.енергия, който следвало да сключи с клиентите типов договор със срок от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. С оглед на горното, излага, че считано от 01.10.2020 г., процесният обект служебно е преминал от „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, към „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на търговец на свободен пазар.

Поддържа, че за процесния обект ответникът нямал сключен нито договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени, нито типов договор.

Твърди, че в издадените фактури за посочения период е начислявано единствено мрежова услуга "достъп" до електроразпределителната мрежа.

Сочи, че процесните суми се дължат от ответника за предоставени мрежови услуги съобразно ПТЕЕ. Твърди се, че към настоящия момент вземанията на ищеца са станали изискуеми, поради което ответникът е изпаднал в забава и му се дължи и обезщетение за това в размер на законната лихва. Претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски. В проведеното открито съдебно заседание уточнява, че електроснабденият обект е с адрес ул.

„Добротица" № 8.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника - адв. Л. Р., с който исковете се оспорват като недопустими, поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като И. Л. не била собственик на процесния обект, находящ се на ул.

„Добротица” № 6, а също така не била подписала и констативните протоколи.

В условията на евентуалност, същите възражения се поддържат като такива за неоснователност на претенциите. Счита, че при липса на договор, искане или друго иницииращо отношение за възникване на облигационна връзка между „Енерго-про Продажби" АД, респективно „Електроразпределение Север" АД. и И. П. Л. за обект, находящ се в гр.Варна, ул. „Добротица" № 6, е неприложма цитираната норма на ПЗР и ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр.57 от 2020 г. в сила от 26.06.2020 г./ - § 15 за периода след 01.10.2020 г. Сочи, че ищецът сам твърдял, че И. П. Л. не дължи суми за доставена електроенергия, тъй като доставка не е получена. Приложените два констативни протокола за монтаж и демонтаж на електромер не носили подписа на ответницата по иска, поради което липсвало признание от нейна страна, че се ползва от тази услуга и че обекта е неин.

Оспорва двата констативни протокола, в случай, че за тях се твърди да отразяват факти и обстоятелства, релевантни към обект, находящ се в гр.

Варна, ул. „Добротица" № 8. Отправя искане за отхвърляне на исковете.

4

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.