Решение № 112 от 25.02.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 975/2025
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Вяра Иванова Камбурова, Донка Янкова Русинова, Галя Василева Белева
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал.1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. Бургас, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вяра Ив. Камбурова
Членове:
Галя В. Белева
Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Т. Н. Михова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20252100500975 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба, подадена от адв.
Антон Фотев, процесуален представител на З. С. З., против Решение № 787 от 09.04.2025 г., постановено по гр. д. № 2983 по описа за 2024 г. на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил предявените от З. С. З., ЕГН: **********, ***, искове за признаване за установено, че не дължи на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: 200644029, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда ”ТАО”, ет.6, сумите: 516.06 лева – главница по Договор за паричен заем с № ***, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2015г. до окончателното плащане; 223.94 лева – договорна лихва за периода от 20.07.2010 г. до 23.11.2010 г.; 255.72 лева – мораторна лихва за времето от 21.07.2010 г. до 30.07.2015 г., и 325 лева деловодни разноски, за които в полза на дружеството е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5469/2015 г. на РС – Бургас и е образуваното изпълнително дело № 20238030401414 на ЧСИ Таня Маджарова, поради погасяване на вземанията по давност. З. С. З. е осъдена да заплати на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въззивникът е изразил недоволство от първоинстанционното решение, като твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и несъобразено с действителното правно положение и с практиката на ВКС. На първо място се сочи, че съдът е следвало да се 1 съобрази с влязлото в сила Постановление на ЧСИ от 26.03.2021 г., с което се приема за установено, че делото е перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На следващо място посочва, че съдът не се е съобразил с безспорния факт, че кредиторът е колекторска фирма и административният, юридически и практически опит на ответника в тази му дейност и по подобни дела е на професионално ниво, като същият е длъжен да води своите дела с необходимата грижа и влагане на необходимите професионални умения.
Твърди, че дружества с подобна дейност масово пускат молби за изпълнителни действия без заплащане на такси на ЧСИ и делата им се перемират. Сочи, че кредиторът–ответник не е заинтересован да плаща таксите по исканите от него изпълнителни действия, тъй като последните се искат не с цел реално удовлетворение, а за прекъсване на давността. Релевира се, че първоинстанционно решение нарушава правата на г-жа З. по чл. 6 от ЕКПЧ, тъй като същото е несправедливо и не е съответствие с закона, както и правата й по чл. 13 от ЕКПЧ за справедлив и законосъобразен процес. В заключение моли въззивният съд да отмени като неправилно и незаконосъобразно решение № 787/09.04.2025 г. по гр. д. № 2983/24 г. на БРС поради неправилност и необоснованост и да постанови решение, с които изцяло да уважи исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият – ответник “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, представлявано от изпълнителните директори Стефан Красимиров Петков и Стефан Ангелов Бояджиев, действащо чрез юрисконсулт Евелина Авдеева е представил писмен отговор, в които е оспорил изцяло изложените във въззивната жалба съображения. С него жалбата се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение се счита е валидно, допустимо и правилно, като изцяло съобразено със събраните по делото доказателства, смисъла на закона и актуалната съдебна практика, включително задължителната тълкувателна практика на ВКС. За правилни счита изводите на съда, че давността за процесното вземане не е изтекла, поради това, че срокът за погасителна давност е прекъснат с молбата на взискателя от 27.11.2019 г. по изпълнително дело № 556/2016 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ и отново на 05.10.2023 г., с молбата за образуване на ИД, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 1414/2023 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, тъй като с нея е поискано извършване на изпълнителни действия. Посочва се, че съдебната практика е константна и непротиворечива, че молбата на взискателя, с която иска да бъде приложен определен изпълнителен способ по изпълнителното дело, прекъсва теклата до момента давност и от датата на поискването започва да тече нов давностен срок. В отговора се сочи, че в молбата от 27.11.2019 г. до ЧСИ Маджарова, дружеството взискател е поискало да бъде уведомено за дължимите такси във връзка с поисканите действия по принудително изпълнение, но видно от самото копие на изпълнителното дело, такова уведомяване не е налице, съответно такси не са заплатени от взискателя. Излага се още, че молбата за проучване на 2 имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, прави молбата редовна - чл. 426, ал. 4, вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. По възраженията на въззивната страна относно твърденията за неправилно приложение на ТР Nº 2/04.07.2024 г. по т. д. Nº 2/2023 г. ОСГТК, същите се считат за неоснователни. Счита се, че позовавайки се на посоченото тълкувателно решение, РС – Бургас, не само, че е не допуснал нарушение, а е спазил свое задължение, вменено му със закона.
Счита се, че РС – Бургас е извършил самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал, като с формирал собствени фактически и правни изводи по спора, които съответстват както на установените чрез доказателствата факти, така и на материалния и процесуалния закон, включително и на приложимата тълкувателна практика на ВКС, поради което няма основание да се твърди, че са нарушени правата на г-жа З. по чл. 6 ЕКПЧ или чл. 13 ЕКПЧ. По подробно наведените в писмения отговор доводи моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител. Депозира писмено становище с искане съдът да потвърди изцяло обжалваното първоинстанционно решение.
Окръжен съд – Бургас като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 от Г П К за приемане за установено между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество следните суми –: 516.06 лв. – главница по договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва считано от 25.08.2015г. до окончателното плащане; 223.94 лв. – договорна лихва за периода от 20.07.2010г. до 23. 11.2010г.; 255.72 лв. – мораторна лихва за времето от 21.07.2010г. до 30.07.2015г., и 325 лв. деловодни разноски, за които в полза на дружеството е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5469/2015г. на РС Бургас и е образуваното изп. дело № 20238030401414 на ЧСИ Таня Маджарова, с район на действие Окръжен съд – Бургас , поради погасяването на вземанията по давност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените искове, като е приел, че тъй като вземанията са установени с влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, давностният срок за тях е петгодишен, като срокът е прекъсван с молбата на взискателя от 27.11.2019 г., както и на 05.10.2023 г., когато е образувано изпълнително дело № 20238030401414 на ЧСИ Таня Маджарова, с оглед предприетите по него изпълнителни действия и към момента на предявяване на иска по чл. 439 от ГПК не е изтекъл.
3
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По съществото на спора, с оглед изложените в жалбата оплаквания съдът намира следното:
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439 от ГПК.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В процесния случай с предявените искове ищецът–длъжник по изпълнителното дело претендира за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи процесните суми по издадения изпълнителен лист № 5885 от 11.11.2015 г., въз основа на заповед за изпълнение № 3098/26.08.2015 г. по ч. гр. д. № 5469/2015 г. по описа на РС – Бургас, позовавайки се на изтекла погасителна давност.
Твърди се, че давността е петгодишна и срокът й е започнал да тече от последното изпълнително действие, извършено по образуваното изп. д. № 556/2016 г. по описа на ЧСИ Т. М., изразяващо се в налагане на запор 24.08.2016 г., след което тъй като в рамките на двугодишен срок не са извършвани изпълнителни действия, е настъпила перемпция на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ. Сочи се, че на 05.10.2023 г. по молба на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЧСИ Таня Маджарова е образувала ново изп. д. № 1414/2023 г., към която дата е изтекъл пълния петгодишен давностен срок.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество оспорва исковете, като излага подробни съображения за тяхната неоснователност, с доводи, че давността е петгодишна и същата не е изтекла, тъй като многократно е прекъсвана.
Видно от данните по делото, въз основа на влязла в законна сила заповед № 3098/26.08.2015 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5469/2015 г. по описа на РС –Бургас в полза на кредитора “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 11.11.2015 г. за осъждане на длъжника З. С. З. да му заплати следните задължения: 516.06 лв.
– главница по договор за паричен заем № CASH-04467196/06.2010 г., ведно със законната лихва считано от 25.08.2015г. до окончателното плащане; 223.94 лв. – договорна лихва за периода от 20.07.2010 г. до 23.11.2010 г.; 255.72 лв. – мораторна лихва за времето от 21.07.2010 г. до 30.07.2015 г., и 325 лв. деловодни разноски, както и законната лихва върху главницата от 25.08.2015 г. до окончателното й плащане.
По молба на кредитора „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на 18.03.2016 г. е образувано изп. д. № 556/2016 г. по описа на ЧСИ Т. М., с рег. № 803 за 4 принудителното събиране на посочените вземания от длъжника.
Видно е от данните по делото 12.09.2016 г. е наложен запор на банковата сметка на З. в ”Юробанк България” АД, а на 14.09.2016 г. и на такива – в ”ОББ” АД и ”УниКредит Булбанк” АД. С писмо от 11.02.2019 г.
„Юробанк България” АД уведомява ЧСИ, че съгласно Общите условия за откриване, водене и закриване на сметки Банката упражнява правото си едностранно да закрие сметката, по която е наложен запора, тъй като същата е неактивна. С писмо от 15.10.2019 г. ”УниКредит Булбанк” АД, уведомява ЧСИ Таня Маджарова, че съгласно Общите условия на Банката за откриване, обслужване и закриване на сметки на юридически лица и еднолични търговци/физически лица, сметки от приложения към писмото списък са закрити, а наложените по тях сметки са преминали в архив.
С молба с вх. № 35562 от 27.11.2019 г. “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е поискало от ЧСИ Таня Маджарова извършване на следните изпълнителни действия: запор на трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжника, опис на движими вещи, издирване на недвижимо имущество и налагане на възбрани.
По делото не се установява да са предприети изпълнителни действия въз основа на молбата на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 27.11.2019 г. от страна на ЧСИ Маджарова. Няма данни и за предприети други действия по принудително изпълнение в рамките на следващите две години.
Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0f5c726-14a5-4bc9-a18f-5f4135c00dac