Решение № 154 от 24.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Виолета Оск. Медина в присъствието на прокурора Л. Ст. Д. като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602466 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 30.10.2024 г. по Н.О.Х.Д. № 2726 / 2023 г. Софийски районен съд, Наказателно отделение, 8 състав е признал подсъдимия Ч. Б. Б. за невиновен в това, че на 22.04.2021 г. в гр. София, кв. „Горна баня“, вилна зона ****, се заканил на другиго – С. Т. А. с престъпление против неговата личност – с убийство, като извадил носения от него пистолет марка „Zoraki“, модел „914“, сериен № 1113 - 377262, размахвал го и го насочил към А. с думите „Мръсни ****… Ще ви застрелям без предупреждение!...Виждаш ли го? Това ви е за втори път и трети няма да има“ и това заканване би могло да възбуди у А. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпил протест и допълнение към него, в които се излага становище за неправилност на съдебния акт. Представителят на държавното обвинение излага съображения в насока, че възприетите от първоинстанционния съдебен състав фактически извода са изградени въз основа на неправилен анализ на доказателствата по делото. В подкрепа на изводите си, инвокира аргументи, че неправилно първият съд се е доверил на обясненията на подсъдимия, които според него в казуса се явяват единствено средство за 1 защита. Отделно от това прокурорът не се съгласява с изводите на Софийски районен съд досежно показанията и на свидетелите Д. и А., които според него следва да бъдат кредитирани, а изводимите посредством тях факти следва да се поставят в основата на фактическите изводи на решаващия съд. В заключение се моли СГС да уважи така депозирания протест и да отмени първоинстанционната присъда, като вместо нея да постанови нова, осъдителна такава. В депозирания протест не се правят доказателствени искания.

В хода на въззивното производство, настоящият съдебен състав прие, че за изясняване на обективната истина по делото в пълнота, следва да бъдат разпитани свидетелите С. А. и В.

В..

В дадения ход по същество, представителят на държавното обвинение не поддържа така депозирания въззивен протест. Намира, че постановената присъда е правилна и законосъобразна. Излага становище, че действително показанията на свидетелите Д. А. са както вътрешни противоречиви, така и не намират потвърждение и в останалите доказателства и доказателствени средства. Наред с това, прокурорът изразява съгласие и с фактическите изводи на първия съд, като в заключение моли присъдата да се потвърди като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия Б. - адв. Г., моли съда да остави без уважение протеста и да потвърди присъдата на Софийски районен съд като правилна. Излага довод, че подсъдимият не е извършил деянието, нито е държал в себе си в инкриминирания момент огнестрелно оръжие, така, както е описано в обвинителния акт. Защитникът посочва, че тези фактически изводи се потвърждават от доказателствата по делото, тъй като според него не е налице нито едно пряко или косвен доказателство, от което да се направи извод в обратна насока. Ето защо се моли Софийски градски съд да остави протеста без уважение като неоснователен и да потвърди присъдата на Софийски районен съд в цялост.

В правото си на лична защита подсъдимият Ч. Б. Б. излага твърдения, че той не е обиждал или заплашвал когото и да е. В предоставената му последна дума подсъдимият Ч. Б. да бъде потвърдена оправдателната присъда, постановена от проверяваната инстанция.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, I въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в писмените възражения на страните и в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред Софийски районен съд доказателствени материали. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, като не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото.

2

Предвид гореописаното, Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсьдимият Ч. Б. Б. е роден на 07.12.1975 г. в гр. София, българин, бьлгарски гражданин, с висше образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН**********.

Свидетелката М. З. и подсъдимият Ч. Б. се познавали. Подсъдимият притежавал къща във вилна зона „Люлин" в кв. **** гр. София. Свидетелката М. З. закупила къща в съседство на подсъдимия Ч. Б.. В обекта й се извършвали ремонтни дейност. Случвало се работещи на място лица да искат и получават от подсъдимия и семейството му питейна вода.

На 22.02.2021 г. подсъдимият Ч. Б., св. Д.-Б.а /сьпруга на подсьдимия/ и св. Н. Н., заедно с неговата спруга били в двора на кьщата на Ч. Б.. Ч. Б. притежавал пистолет марка „Loraki“, модел „914“, който дьржал в жилището си в гр. София, кв. ****. В това жилище живеела св.

Б.а - майка на подсъдимия. На посочената дата св. Б.а била в дома си. Пистолетът на сина й също бил там - в кутия, в която Б. го съхранявал.

Подсъдимият Ч. Б. дълги години бил състезател по бейзбол, играел в НШБ, притежавал оборудване за посочения спорт - бухалка, ръкавици, топка. Често играел с приятели, а в къата и с кучето си - удряйки шишарки.

Между него и св. М. З. имало спор, свързан с осъществявани дейности в имота на св. З. и достъпа да обектите.

На посочената дата съпругата на подсъдимия - св. Д.-Б.а била на двора заедно с гостите и подсъдимия. Този ден един от работещите в обекта на св. З. влязъл в двора на Ч.Б. и поискал от св. Д.-Б.а вода. Тя му отказала, тъй като нямали достатъчно питейна вода. Той се ядосал и започнал да вика по свидетелката. Подсъдимият Б. се приближил до тях и казал на работника веднага да напусне дома му, да потърси работодателя си за вода и извадил телефона си казвайки му, че ще повика незабавно полиция, ако не напусне. Върнал се при съпругата си и гостуващите им - св. Н. и съпругата му. Споменал какво е станало и всички се прибрали вътре в къщата.

Свидетелката З. била потърсена по телефон от работниците й отишла на място и те й споделели какво се е случило.

Повикан бил полицейски екип. На място пристигнали свидетелите А. и Г.. Провели разговор с лицата на място. В последствие напуснали обекта.

След тръгването на полицейския екип между подсъдимия и св. З. отново имало словесен конфликт, касаещ извършвани ремонтни дейности.

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други.

На първо място, Софийски градски съд напълно подкрепя доказтаелствените изводи на 3 първата инстанция досежно свидетелските показания на свидетелите С. А. и Б. Д.. Акуратно е становището на Софийски районен съд, че заявеното от тези свидетели индицира извод, че същите не се явяват източник на правдива информация. Досежно свидетелят А., съдът на първо място отчита, че именно той се явява пострадал от процесното престъпление, поради което и показанията им следва да бъдат обследвани с особена критичност, предвид евентуалната заинтересованост от крайния изход на делото. Именно след изключително обстоен анализ на посочените гласно доказателствено средство, съдът констатира, че данните изводими от същото се открояват с множество противоречия както вътрешни така и при съпоставка с останалия доказателствен материал. На първо място, съдът установи че механизма на осъществяване на деянието така, както е посочен от А. в хода на първоинстанционното съдебно следствие напълно се различава от заявеното от него в хода на досъдебната фаза на процеса Отделно от това, свидетелят А. е разпитан и пред настоящия съдебен състав в хода на въззивното съдебно следствие, където пък изразява липса на спомен по отношение на основни обстотелства, разказани от него в предходните си разпити.

На следващо място, съдът съпостави показанията на А. и с тези на Б. Д. и на З.. Същите напълно се различават досежно инкриминираното оръжие, с което се твърди, че е осъществена заплахата. Свидетелят А. в разпита си пред СРС заявява, че оръжието е било извадено пред тях, свид. Д., от своя страна, твърди, че подсъдимият е държал оръжието още, когато е идвал към тях. в тази връзка показанията им се препокриват единдствено досежно обстоятелството, че подсъдимият е излязъл веднъж с оръжие към тях, което обаче противоречи на заявеното от З. в тази насока, а именно, че подсъдимият е излязъл два или три пъти с оръжие в ръце. Свидетелите Д. и А. си противоречат в разказите си и досежно обстоятелството към кого е бил насочен твърденият пистолет. В тази връзка С. А. излага, че подс. Б. е държал пистолета към себе си, а свид. Д., че оръжието е било насочено към него.

Всички по-горе изложени обстоятелства водят въззивната инстанция на извод, че обследваните гласни доказателствени средства, а именно показанията на свид. А. и свид. Д. следва да бъдат изключени от достоверната доказателствена маса, тъй като същите от една страна не намират потвърждение в нито едно от приетите за достоверни доказателства и доказателствени средства, а от друга страна при анализа на същите се забеляза съществени противоречия помежду им.

На второ място, настоящият съдебен състав напълно се солидализира с изводите на Софийски районен съд досежно показанията на свид. М. З., която именно е лицето наело да извършват ремонтни дейности свидетелите А. и Д.. Правилно Софийски районен съд е изключил от доказателствената съвкупност заявеното от З. досежно инкриминираните събития. Това е така, тъй като от една страна тя възпроизвежда разказаното й от свид. А. и Д., касателно които съдът изложи аргументите си по-горе. От друга страна, в тези им части показанията й остават изолирани, поради което и не следва да се кредитират. Съдът се доверява на заявеното от З. досежно отношенията й с подсъдимия и конфликтът, който съществува между тях, тъй като относно тези обстоятелства разказът й напълно кореспондира със заявеното от останалите свидетели и с обясненията на подс. Б..

4

Настоящият съдебен състав намира за правдиви и показанията на свидетелите Д. Д. – Б.а, Р.

Б.а и Н. Н.. Същите излагат факти касателно реализиралите се събития на инкриминираната дата, като разказите им се отличават с необходимата логичност, подреденост и корелация с останалия приет за достоверен доказателствен материал. Действително съдът констатира, че посочените свидетели се явяват близки до подсъдимия, поради което и подходи с изискуемата критичност към тях. Въпреки това и след съпоставка с всички останали доказателства по делото Софийски градски съд достигна до единствения извод, че показанията им следва да бъдат кредитирани в пълнота като несъмнено достоверни.

Не на последно място, съдът се довери на показанията на свид. В. В., депозирани пред настоящия съдебен състав, както и частично на прочетени показания, дадени пред разследващ орган в хода на ДП. Заявеното от В. пред Софийски градски съд напълно кореспондира с разказите на Б.а, Д.-Б.а и Н., досежфно обстоятелството, че на инкриминираната дата се е реализирал скандал между подсъдимия, от една страна и свид. А. и Д., от друга. Въззивната инстанция не би могла да приеме за достоверни обс5тоятелствата, твърднеи от В. в хода на досъдебното производство в частите, в които преразказва това, което свидетелите А. и Д. са му съобщили. На първо място, в тези части показанията му се различават от разказите на А. и Д. и твърдения от тях механизъм на осъществяване на деянието. На следващо място, в тези си части показанията му представляват вторични доказателства, които единствено възпроизвеждат недостоверни факти заявени от друг свидетел, поради което и се явява напълно неоснователно съдът да им се довери.