Решение № 112 от 25.11.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Варна, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500461 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 461/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Община Шумен, подадена чрез адв. В.В., против решение № 260117/23.06.2021 г., постановено по гр.д.

№ 116/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в ЧАСТИТЕ, с които: Община Шумен е осъдена да заплати на АНГ. П. Й. на осн.чл.59 от ЗЗД сумата от 8460,50лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването (съобразно приетото в решението -за периода от 13.04.2015 г. до 30.04.2020 г.) на собственият й недвижим поземлен имот с бивш идентификатор №*** по КК на гр. Шумен съгласно Заповед №КД14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на СГКК гр. Шумен, с площ 276 кв.м. при граници: имоти с идентификатор ***; ***;

***; ***; ***, който понастоящем представлява част от имот с идентификатор №*** по действащата кадастрална карта и регистри на гр. Шумен; - е отхвърлен, предявения от Община Шумен срещу АНГ. П. Й. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв., частичен иск от общо 29 199,34 лв., за извършени в имота на ищцата СМР /описани подробно в количествено1 стойностна сметка, намираща се на стр.81, 83 и 83 от делото/ които представлявали подобрения в този имот.

Въззивникът е настоявал, че решението е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му и отхвърляне на иска на ищцата А.Й., евентуално – за уважаване на насрещния му иск срещу нея и за присъждане на разноските.

Навел е оплаквания, че окръжният съд: - се произнесъл по нередовна искова молба, предвид наличието на противоречиви твърдения от ищцата в исковата й молба за наличието на противоправни действия от ответника (кражба на имот и незаконно застрояване) и за вреди от това, едновременно с такива за фактическо владение на имота й и претенция за обезщетение за лишаването й от ползването му, както и предвид липсата на идентификация на процесния имот; - определил квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД, несъответстваща с изложеното в исковата молба; - назначил служебно експертизи в нарушение на диспозитивното начало в процеса; - придал доказателствена стойност на нотариалния акт от 1931 г., въпреки установената му неистинност; - не обсъдил възражението на общината, че не владее имота; - необосновано възприел заключението на вещото лице Н. за размера на обезщетението като за празен терен при данните, че към 1984 г. имотът е бил отреден и е представлявал улица, т.е. никакво обезщетение не се дължало; - в разрез с доказателствата, че имотът е бил отреден за улица с действащ ПУП и данните, че извършената реконструкция през 2007 г. е увеличила стойността му като такава, съдът възприел заключението на вещото лице Н., че не е налице увеличение на стойността му по предназначение като лозе със стопански постройки, ограда и насаждения, вместо да съобрази заключението на вещото лице С. по този въпрос.

Насрещната страна АНГ. П. Й. не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в частите, с които са отхвърлени исковете на А.Й..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът – Община Шумен, чрез своя процесуален представител адв. В., е поддържал въззивната жалба, а насрещната страна – А.Й., чрез адв. К., е оспорила жалбата и по съображения за правилността на обжалваното решение е молила за неговото 2 потвърждаване и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА на адв. К..

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло, а по допустимостта му съдът намира следното:

Оплакванията на въззивника за нередовност на исковата молба са неоснователни. Исковата молба е редовна. Изложените от ищцата обстоятелства, че е собственик на недвижим имот, че ответникът е изградил върху имота й продължение на съществуваща улица и го ползва като обект на публична общинска собственост, без да е придобил собствеността му по предвиден в ЗОС ред, като напротив собствеността му върху имота е отречена със СПН по влязло в сила решение по отрицателен установителен иск по гр.д.

№ 3104/2016 г. по описа на ШРС (потвърдено с решение № 108/09.05.2019 г. на ШОС по в.гр.д. № 41/2019 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 30 от 28.01.2020 г. по гр.д. № 2893/2019 г. на ВКС I г.о.), както и че общината отказва да й заплати обезщетение, определено по размер от средния пазарен наем за терена не е в противоречие, а напълно кореспондира със заявения петитум за осъждането му да й заплати обезщетение за лишаването й от ползване на собствения й имот за процесния период. Не е налице неяснота по отношение на претендираното за защита право и съответно не е налице сочената във въззивната жалба нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между изложените обстоятелства и заявеното искане. Не е налице и липса на индивидуализация на имота. Независимо, че ищцата е посочила имота с идентификатор №*** по изменение на КК на гр. Шумен от 2008 г. (което не е било действащо към датата на подаване на исковата молба), същият е индивидуализиран с местоположение и площ по приложена скица на л. 15 от делото, като ясно е посочено, че това е имотът, предмет на уважения й отрицателен установителен иск срещу Община – Шумен, който видно от решенето на ШОС (предвид настъпилата в хода на производството промяна в статута на имота) представлява част от имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта и регистри на гр.Шумен и е имот с бивш идентификатор №*** по КК на гр.Шумен, съгласно заповед № КД -14-27-1481/14.05.2008 г- на Началника на СГКК гр.Шумен, с площ 276 кв.м. при граници: имоти и идентификатор ***; ***;

3

***; 83510.60; ***.

Това, че имотът със стар ИД

№*** е част от сегашен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта на гр.Шумен, представляващ улица, общината изрично е заявила в отговора на исковата молба с приложена скица на последния и това не е било спорно по делото. Имотът е индивидуализиран със зелен цвят като реална част с посочената площ и по комбинираната скица – приложение №4 на л. 209 от заключението на вещото лице инж.П.П. по СТЕ и посочен в заключението като част от ПИ ***, както и с жълт цвят в скицата – приложение №4 на л.192 от делото към заключението на вещото лице инж.С. – също като реална част от имот 664.37 – улица. Горното означава, че имотът, за който ищцата претендира обезщетение за лишаване от ползване е ясно идентифициран и не е налице нередовност на исковата молба.

Постановеното, обаче решение е недопустимо в частта, с която съдът е разгледал и се е произнесъл по недопустима претенция на ищцата за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползването на собствения й имот за периода след завеждане на делото на 13.04.2020 г., т.е от 14.04.2020 г. до 30.04.2020 г. В тази част обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено с прекратяване на производството по иска в съответната му част.

По правилността на решението в обжалваната му част с оглед заявените оплаквания и събраните по делото доказателства:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на АНГ. П. Й., с която срещу Община Шумен е бил предявен иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 43 056лв. - обезщетение за лишаването й от ползването за периода от 30.04.2007г. до 30.04.2020г. на собствения й имот, представляващ част от имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта и регистри на гр.Шумен, идентичен с имот бивш идентификатор №*** по КК на гр.Шумен, съгласно заповед № КД -14-27-1481/14.05.2008 г- на Началника на СГКК гр.Шумен, с площ 276 кв.м. при граници: имоти и идентификатор ***; ***;

***; 83510.60; ***, завзет през 2007 г. и застроен с улица от общината. Ищцата е твърдяла: че е собственик на недвижимия имот по наследство от нейния баща П.Б.Б., който придобил имота през 1931 г. чрез 4 покупка с НА № 74, том II, регистър №1954, нот.дело №320 на нотариуса при Шуменския окръжен съд, както и по дарение от нейния брат З.П.Б. с договор, сключен с нотариален акт №148, том XI, дело 3151/1994г. на нотариус Св. С. при РС Шумен; че ответникът е изградил върху имота й продължение на съществуваща улица и го ползва като обект на публична общинска собственост, без да е придобил собствеността му по предвиден в ЗОС ред, като напротив собствеността му върху имота е отречена със СПН по влязло в сила решение по отрицателен установителен иск по гр.д. № 3104/2016 г. по описа на ШРС (потвърдено с решение № 108/09.05.2019 г. на ШОС по в.гр.д.

№ 41/2019 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 30 от 28.01.2020 г. по гр.д. № 2893/2019 г. на ВКС I г.о.); както и че общината отказва да й заплати обезщетение, определено по размер от средния пазарен наем за терена.

Ответникът е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му по възражения за недопустимостта му, евентуално неоснователността му (като относимите към настоящото производство са наведените с въззивната жалба такива), както и по възражение за погасяване на иска по давност, считано от 2007 г.

Предявил е насрещен иск по чл. 59 от ЗЗД за осъждането на ищцата да му заплати сумата от 10 000лв., като частичен иск от общо 29 199,34лв. – представляваща обезщетение за извършени в имота на АНГ. П. Й. подобрения чрез СМР (описани подробно в количествено-стойностна сметка, намираща се на стр.81, 83 и 83 от делото), с които ищцата неоснователно се обогатила, ведно със законните лихви от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Общината е твърдяла, че в качеството на добросъвестен подобрител през 2007г. извършила ремонт и реконструкция на ул. Алеко Константинов върху процесния терен, претендиран като собствен от ищцата, като стойността на извършените строително-ремонтни работи възлизала на сумата от 29 199,34лв. и ответницата дължала обезщетение в този размер, като е претендирала част от него.

АНГ. П. Й. с писмения си отговор е оспорила насрещния иск и е молила за отхвърлянето му. Сочила е, че общината незаконно завзела имота й и го застроила с улица, поради което не е налице обогатяване със претендираните СМР за изграждането й.

Предявеният от АНГ. П. Й. иск е по чл.59 от ЗЗД - който се е обогатил 5 без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен искът по чл.59 от ЗЗД, следва да бъде доказано: - че е налице обогатяване на едно лице за сметка на друго; - обедняването на другото лице; - липсата на основание за обогатяването; - отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия;

В случая предвид наведените от ищцата твърдения, че ответникът се е обогатил за нейна сметка чрез ползването на собствения й имот в процесния период, тя следва да установи, че е собственик на имота, че е била лишена от ползването му, поради неоснователното ползване на същия от ответника през процесния период, вследствие на което той се е обогатил за нейна сметка с претендираната сума.

Процесният имот със стар ИД №*** и площ 276 кв.м. е част от сегашен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта на гр.Шумен, представляващ улица (общината изрично е заявила в отговора на исковата молба с приложена скица), като имотът е отбелязан със зелен цвят като реална част с посочената площ по комбинираната скица – приложение №4 на л. 209 от заключението на вещото лице инж.П.П. по СТЕ и посочен в заключението като част от ПИ ***, както и с жълт цвят в скицата – приложение №4 на л.192 от делото към заключението на вещото лице инж.С. – също като реална част от имот 664.37 – улица. За този имот, между страните е водено дело за собственост по гр. дело № 3104/2016 по описа на ШРС с предмет отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК на АНГ. П. Й. против Община Шумен, приключило с влязло на 28.01.2020 г. решение №940 от 29.10.2018г. по гр. дело № 3104/2016 по описа на ШРС, потвърдено с решение № 108 от 09.05.2019г. по в.гр.д. № 41/2019г. и недопуснато до касационно обжалване с определение № 30 от 28.01.2020 г. по гр.д. № 2893/2019 г. на ВКС. С него е признато за установено по отношение на АНГ. П. Й., че Община Шумен не е собственик на следния недвижим имот- имот с бивш идентификатор № *** по КК на гр. Шумен съгласно Заповед №КД-14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на СГКК гр.

Разпечатката съдържа 34 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0f59a17-78a3-4f4b-814f-df075704adf7