Акт от 20.11.2020, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 144/2020
- Подписан
- 20.11.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал. 2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е № 169
Гр. Сливен, 20.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА при участието на прокурора Христо
Куков и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 144 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1696 по описа на Районен съд Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 316/07.08.2020 г. по
АНД № 1696/2019 г. на Районен съд Сливен е потвърдено Наказателно постановление № 19-0804-002520, издадено на 15.10.2019 г. от Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен, с което на С.Х.Е. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева и за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател С.Е., който го обжалва в срок, като в жалбата се иска от съда отмяна на същото. Твърди се, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по всички наведени в жалбата съображения. Неправилeн бил изводът на съда, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение по съществото на спора с отмяна на НП.
В с. з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
В с. з. ответникът по касационното обжалване - ОДМВР Сливен, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на РС Сливен. Прави възражение за прекомерност на претендирани адвокатски хонорар и претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с. з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт на Районен съд – Сливен – законосъобразен. Застъпва становище за обоснованост и правилност на атакуваното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:
На 28.09.2019 год., полицейските служители при РУ Сливен спрели за проверка, движещ се по бул. „Панайот Хитов" в гр. Сливен лек автомобил марка „Форд", модел „Мустанг" с ДК № *** с водач касаторът С.Х.Е.. При извършената проверка Е. не представил на полицейските служители свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. При тестване за употреба на алкохол с алкотест Дрегер 7510 ARDM 0203 апаратът отчел 0.89 промила концентрация на алкохол в кръвта чрез издишвания въздух. За констатираните нарушения чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на касатора бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.
Към доказателствата пред първата съдебна инстанция е приобщена Справка за нарушител/водач, от която се установява, че срещу Е. има издадени (освен процесното) дванадесет наказателни постановления, осемнадесет фиша и две принудителни административни мярки. В хода на съдебното дирене пред Районен съд са разпитани като свидетели полицейските служители, извършили гореописаната проверка – актосъставител и свидетел по акта. Двамата заявяват, че на посочената дата 28.09.2019 г. спрели С.Е. и при проверката с Дрегер Алкотест уредът отчел концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,89 промила, а водачът не представил СУМПС и контролен талон към него.
За да потвърди Наказателното постановление, Районният съд е приел, че касаторът Е. е осъществил от обективна и субективна страна административните нарушения, описани в АУАН и НП, както и че деянията са правилно квалифицирани и съответно – санкционирани. Районният съд, като е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на нея е направил обосновани правни изводи, а именно - че касационният жалбоподател е извършил вменените му във вина административни нарушения. Обосновано и законосъобразно Районният съд е потвърдил Наказателното постановление и неговите изводи напълно се споделят от касационния състав.
Изложеното в касационната жалба твърдение за незаконосъобразност на първоинстанционното решение не се споделя от касационния съдебен състав. От събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства се установява по категоричен начин, че касационният жалбоподател е извършил вменените му с акта и НП административни нарушения и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за същите. Противно на твърденията на касатора, при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, не са допуснати процесуални нарушения, а изводите на Районния съд в атакуваното решение са обосновани и напълно съответни на събраните доказателства, обсъдени са всеобхватно и ценени правилно. Видно от АУАН и НП първото административно нарушение е квалифицирано като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно посочената норма, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая от гласните и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че водачът Е. е бил сам в управлявания автомобил и техническото средство на контролните органи е отчело наличие на 0,89 промила алкохол в издишания въздух.
Следователно, същият е нарушил нормативно установената забрана да управлява превозно средство след употреба на алкохол. Видно от АУАН и НП второто административно нарушение е квалифицирано като такова по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата. Съгласно посочената норма водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. В случая от гласните и писмени доказателства – декларация от 18.11.2019 г. по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на БЛД се установява по безспорен начин, че водачът Е. не е носил СУМПС и не го е представил при проверката, поради загубването му;
По делото липсват каквито и да било доказателства, компрометиращи установените в акта и наказателното постановление обстоятелства от фактическа страна. Ето защо настоящата касационна инстанция намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, такива не са допуснати и от първата съдебна инстанция при постановяване на нейното решение.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице. РС е обсъдил всички относими към законосъобразността на процесния санкционен акт писмени и гласни доказателства и обосновано е формирал изводи в тази насока.
В атакуваното решение Районен съд
Сливен е направил обоснован и съответен на всички доказателства извод за законосъобразност на Наказателно постановление № 19-0804-002520, издадено на 15.10.2019 г. от Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен.
По изложените съображения, обжалваното решение не страда от пороците, сочени като отменителни основания и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ОДМВР Сливен за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се определи на основание в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 316/07.08.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1696/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С.Х.Е. *** с ЕГН
********** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: