Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5348 от 20.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45036/2025
Вид
Решение № 5348
Подписан
20.03.2026
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 24 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 5348 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110145036 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Д.З.“ АД, с която срещу „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 3000 лева, като част от претенция с глобално посочен размер от 6431,63 лева/, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение /включващо ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева/ за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – автомобил „***** ***“ рег. № ***** ***, ударен отзад от водача на ППС „***** ***“ с рег. № ***** *** поради неспазване на безопасна дистанция, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на ***** *** г., на път ***** ***, между село М***** *** и село П***** ***, е реализирано ПТП между МПС „***** ***“ с рег. № ***** ***, което се движело пред МПС „***** ***“ с рег. № ***** ***, чийто водач поради неспазване на необходимата дистанция, ударил спиращото пред него МПС „***** ***“ с рег. № ***** ***, при което за последното са настъпили имуществени вреди, подробно описани в уточнителна молба. За настъпилото събитие е бил съставен двустранен протокол за ПТП. За увредения автомобил е бил сключен договор за имуществена застраховка, като в изпълнение на задълженията си по същия застрахователят определил и изплатил сума в размер на 6416,63 лева за отстраняване на вредите. Към датата на събитието отговорността на водача на автомобил „***** ***“ с рег. № ***** *** е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на вземането, заплатено като обезщетение по имуществената застраховка, като ответникът отказал да удовлетвори същата. Ищецът счита, че в случая поведението на застрахования при 1 ответника водач се намира в причинна връзка с настъпването на щетите, с оглед което и предявява иска си за изплатеното обезщетение. Моли за решение, с което претенцията му да бъде уважена.

Ответникът е подал в срок отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва да е налице противоправно поведение от страна на застрахования при него водач, управлявал МПС „***** ***“ с рег. № ***** ***. Признава, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „***** ***“ с рег. № ***** *** към датата на събитието, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, както и че ответникът е отказал да извърши плащане.

Намира, че са налице обстоятелства, изключващи вината на застрахования при него водач. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че не всички щети се намират в причинноследствена връзка с процесното събитие. Сочи, че водачът на МПС „***** ***“ е нарушил разпоредбите на чл. 24 ЗДвП като е намалил рязко скоростта на движение без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, съответно има изключителна вина за настъпване на ПТП, евентуално въвежда възражение за съпричиняване. Твърди завишеност на размера, като посочва, че са налице запазени части, които е следвало да бъдат приспаднати.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното.

Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, отправено до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогА.а в размер, възлизащ на претендираната с исковата молба.

В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си за изключителна вина на застрахования при ищеца водач - наличие на противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, в т. ч. и тези негови действия и бездействия, да са допринесли за настъпване на вредите по застрахованото имущество.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада съдът е обявил обстоятелствата, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „***** ***“ с рег. № ***** *** е била застрахована с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника към ***** *** г.; че ответникът е отказал да удовлетвори извънсъдебно претенцията на ищеца; че последният е изплатил обезщетение за репариране на вредите по застрахованото имущество в посочения размер и е извършил ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

2

Като спорни между страните са очертани обстоятелствата дали всички увреждания, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, се намират в причинна връзка с процесното ПТП, респ. каква е действителната стойност на вредите, възникнали в резултат от застрахователното събитие, определена към датата на настъпването им /***** *** г. /, както и дали поведението на водача на МПС „***** ***“ с рег. № ***** *** е единствената причина за настъпване на ПТП, съответно дали е допринесъл с поведението си за причиняване на вредите.

За установяване механизма на произшествието в производството е представен съставен между водачите на двата автомобила двустранен констативен протокол за ПТП от ***** *** г., съгласно който произшествието е настъпило на същата дата между следните автомобили: лек автомобил „***** ***“, рег. № ***** *** и лек автомобил „***** ***“, рег. № ***** ***. От съдържанието на протокола за произшествието става ясно, че водачът на лекия автомобил „***** ***“ се е движил след лекия автомобил „***** ***“ в същата пътна лента и посока, като ударът е настъпил в областта на предната част на автомобила „***** ***“ и задната част на автомобила „***** ***“. е излизал от паркинг, частен терен, черен път, когато е настъпило съприкосновение По застрахования при ищеца автомобил увреждания са настъпили в задната част – броня, багажна врата, а по автомобил „***** ***“ уврежданията са били в областта на предна броня, капак, фар.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция по делелгация за възложени и са извършени процесуални действия по събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А. К. и Г. П. – водачи на автомобилите, участвали в процесното ПТП. Въз основа на показанията им, съдът приема следното:

В деня на инцидента св. К. управлявал автомобил „***** ***“ по пътя от гр.

А***** *** към с. П***** *** в посока Б***** ***. Инцидентът се случил малко преди с. П***** ***, пътят бил по една лента в посока. Автомобилът му спрял рязко, включили се аварийните светлини и водачът на автомобила зад него не успял да реагира и ударил колата му. Пояснява, че спирането на автомобила е настъпило поради засичане на някакво движение заради автоматичен режим, аварийно спиране. Счита, че се е движил с не повече от 80 км/ час. Уврежданията по автомобила „***** ***“ били в областта на задна броня, задни стопове. След като свалили задна дясна броня се установили още увреждания. Не е имало спорове относно механизма и причините за настъпване на инцидента между водачите.

Разпитан пред РС – А***** ***, св. П. е заявил, че е бил водач на лекия автомобил „***** ***“ при настъпване на произшествието. Автомобилът пред него – „***** ***“ с б***** ***ка регистрация спрял внезапно – без светлинен сигнал и без да намали скоростта. Между автомобилите е имало разстояние от около 2-3 коли (около 20 м.), а свидетелят управлявал с около 70 км./ч. Отсреща е се е движило друго МПС, с оглед което и свидетелят П. не е успял да избегне удара. Счита, че поведението на другия водач е причина за настъпване на произшествието, тъй като К. не разбрал как колата му изгаснала изведнъж. Настилката е била суха, не е имало неравности, нито мъгла. В резултат от произшествието по автомобил „***** ***“ настъпили увреждания в предната му част, а по автомобил „***** ***“ – в областта на задната броня. Между водачите не е имало спорове относно вината за настъпване на произшествието.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице и. Н.. Същото съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания 3 от областта на авто-техническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че лек автомобил „***** ***“ е оборудван с комплексен пакет от системи за активна безопасност (Advanced Driver Assistance Systems - ADAS), обединени под търговското наименование Safety Plus Pack и Drive Assist Pack. Този пакет включва системата Active Safety Brake (Автоматична система за аварийно спиране - AEBS3), функционираща чрез синтез на данни (sensor fusion) от два основни източника:

1.

Радарен сензор (Millimeter-wave radar), монтиран в центъра на предната броня или зад радиаторната решетка, който излъчва електромагнитни вълни с честота 77 GHz за измерване на дистанцията и относителната скорост на обектите отпред.

2.

Оптична стереокамера, разположена в горната част на челното стъкло зад огледалото за обратно виждане, която извършва визуално разпознаване на форми (автомобили, пешеходци, велосипедисти, пътна маркировка).

Когато електронният блок за управление (ECU) изчисли, въз основа на алгоритми за време до сблъсък (Time-To-Collision - TTC), че съществува неизбежна опасност, системата преминава през няколко фази - подава визуален и акустичен сигнал към водача, ако липсва реакция (натискане на спирачния педал или рязко отклоняване на волана), системата самостоятелно и автономно индуцира максимално хидравлично налягане в спирачните магистрали чрез помпата на електронната стабилизираща програма (ESP/ABS), като автономното аварийно спиране генерира екстремно спирачно закъснение (децелерация), достигащо физическия лимит на сцепление между пневматичните гуми и асфалта. Едновременно с това, съгласно протоколите за безопасност, системата автоматично активира аварийните светлини (мигачите) на автомобила, за да предупреди движещите се отзад превозни средства за внезапното екстремно спиране. В случая според вещото лице се касае за фалшиво позитивно активиране (False Positive Trigerring) на системата Active Safety Brake (AEB). При определени условия на околната среда — например силни слънчеви отблясъци, сенки от надлез, метални фуги на пътя, летящи птици, отломки по платното или дори специфични геометрични форми на крайпътни обекти, алгоритъмът за машинно зрение може да изпадне в грешка (false positive). Софтуерът погрешно интерпретира оптичната или радарната аномалия като непреодолимо физическо препятствие на траекторията на движение. В резултат на това изчисление системата отнема контрола от водача и инициира протокол за екстремно спиране. За да се постигне максимално забавяне в най-кратък срок, системата запълва спирачния асистент (Pre-fill) и прилага пълно системно налягане от над 150 bar към спирачните апарати. Това създава физическо усещане у водача и пътниците за „удар в стена“ или „блокиране на автомобила“, тъй като децелерацията е внезапна, без предварително плавно обиране на свободния ход на педала. Същевременно, алгоритмите на автомобила са програмирани автоматично да активират аварийните мигачи при децелерация над определен праг (обикновено над ), за да предупредят трафика отзад.