Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 718 от 23.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 867/2025
Вид
Определение № 718
Подписан
23.07.2025
В сила
28.07.2025
Състав
Вера Цветкова, Илияна Стоилова, Румяна Илиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 718 гр. София, 23.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Румяна Илиева

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600867 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 341, ал.2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, тъй като от защитниците на подс. М. М. – адв. Т. Д. и адв. И. Д., както и от защитника на подс. З. И. – адв. А. А., е поискана проверката на определение по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК, с което в разпоредителното заседание, проведено на 02.06.2025 год. по н.о.х.д. № 1458/2015 год. по описа на Софийски градски съд, НО, е отказано прекратяване на съдебното производство.

С първата жалбата, подадeна на 05.06.2025 год. от защитниците на подс. М. М. – адв. Т. Д. и адв. И. Д., се иска отмяната на обжалвания отказ, поради несъгласие с извода на първия съд, че не съществува соченото нарушение на правото на обвиняемия да разбере в какво е обвинен, защото обвинителният акт създава непреодолими пречки да се установи защо, въз основа на какво и поради какво М. е обвинен в извършването на престъпления по чл. 255 от НК с посредствен извършител П. О., тъй като в него не е посочен нито един факт, че неразпитаният по делото О. е действал като оръдие на този подсъдим, без да разбира противоправността на извършеното. На второ място, оспорва се и преценката, че са били налице основанията за даване ход на разпоредителното заседание в отсъствието на подс. К.

И., тъй като тя е направена при липсата на актуални документи, установяващи условията на чл. 269, ал.3 от НПК, а издирването на този подсъдим, предприето от предишен съдебен състав, не може да бъде ползвано от настоящия, още повече, че е извършено преди няколко години.

С втората жалба, с която се иска от защитника адв. А. А., въззивният съд да върне делото за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на правото на подс. З. И. да разбера в какво е обвинен, се защитава основателността на доводите, че обвинителният акт е бил изготвен в отклонение от изискванията на чл. 246 от НПК и задължителните указания по ТР № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС, защото е съществено непълен. Не съдържа факти за начина на извършване на деянието, тъй като не е посочено как И. е осъществявал ръководенето на твърдяното ОПГ, както и такива за конкретното време и място на извършването му. Освен това, в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че И. е подбудил подс. Д. да извърши данъчно престъпление, но не и как е осъществено това въздействие.

Апелативният съд намира основателност в правните аргументи от първата въззивна жалба, които по същността си са за допуснати съществени процесуални нарушения при самото провеждане на разпоредителното заседание, в отклонение на императивните 1 разпоредби на чл.269, ал.3, т.2 и чл.247г, ал.1, т.2 от НПК, основано на следното:

След започване отначало на съдебното производство за трети път след внасянето на обвинителен акт през 2015 год. срещу М. М., Р. Д., З. И., К. И. и И. К., с обвинение и за петимата по чл. 321 НК, а за първите трима и по чл. 255 НК, поради поредната промяна в съдебния състав, с разпореждане на съдията - докладчик рег. № 1285 /09.04.2025 г. в закрито заседание на 09.04.2025 год. е насрочено разпоредителното заседание за 25.04.2025 год. За явяването в него е изпратено съобщение по чл. 247в от НПК на подс. К. И., което не му е връчено, тъй като по данни на баща му „синът му е в неизвестност от 20.11.2018 год., за което е подал сигнал в МВР“. Поради нередовното призоваване на подс. И. К. и извинителното отсъствие на назначения му служебен защитник - адв. М., като и на служебния защитник на под. К. И. – адв.М., не е даден ход на делото, като в определението за това е посочено, че делото се води в отсъствието на подс. К. И. предвид обективната невъзможност да бъде намерен след щателно издирване, поради което и за насроченото второ открито съдебно задание за 02.06.2025 г. не е било и взето решение за призоваването на този подсъдим от адреса, на който е намерен неговият баща, но пък е разпредено търсенето на нередовно призивният подс. К. чрез изискването „на всички видове справки“, каквито са направени за установяването на местонахождението му след освобождаването от затвора на 10.04.2025 год.

Разпоредителното заседание е финализирано на 02.06.2025 г., когато при възражение на прокурора, подкрепено от защитниците, че трябва да се установят сега условията за задочно производство, е даден ход на делото, тъй като е прието, че неявяването на под. К. И. не е пречка, защото е налице законовата предпоставка по чл. 269, ал.3, т.2 от НПК да започне разглеждане на делото в негово отсъствие, основано на проведеното щателно издирване от предходен съдебен състав, тъй като то е в рамките на същото наказателно производство.

Това процедиране е в нарушение на разпоредбата на чл.247г, ал.1, т.2 от НПК, защото не са били доказани условията начл.269, ал.3, т.2 от НПК. В настоящия казус съдът от първата инстанция не е имал основание да приема за налични предпоставките за "задочно производство" и поради това разпоредбата на чл.247г, ал.1, т.2 от НПК го е задължавала да отложи провеждането на разпоредителното заседание, предвид отсъствието на един от подсъдимите и с оглед гарантиране правото му на лично участие в наказателния процес. В това отношение процесуалният ни закон предвижда строги ограничения за провеждане на задочно производство в съдебната фаза - наличие на основанията по чл.269, ал.3 от НПК.

Въззивната инстанция не може да сподели виждането на първия съд, изложено в мотивите за даване ход на делото в с. з. от 02.06.2025 г., че е проведено щателно издирване на подс. К.

И., защото:

Не са били положени от първия съд разумни усилия, за да го информира за съдебния процес, който е започнал отначало, тъй като този подсъдим дори и не е бил търсен, за да бъде уведомен за насроченото заседание в което са решени въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, а и преди това не е било взето решение от съдебния състав, започнал разглеждането на делото, то да протече в отсъствието на този подсъдим.

Именно, защото преценката за невъзможността да бъде установено местоживеенето му страната, се прави към този момент, първоинстанционният съд е бил длъжен, за да се гарантира правото на участие чрез спазване, включително и на правилата за задочното производство, отново да провери дали и тогава са налице някоя от предпоставките по чл. 269 от НПК, за да допусне разглеждане на делото в отсъствие на един от подсъдимите, но основано на актуални данни за резултатите от издирването, макар и то да е било предприето от предходен съдебен състав или въобще на съответните органи, изпълняващи функцията на процесуално ръководство, но не и на тези, установяващи проверки от преди години, които впрочем не са и посочени в мотивите. А взетото решение от предишен съден състав да започне разглежда делото в съдебната му фаза основано на резултатите от проведено щателно издирване не е обвързващо за настоящия, защото както е прието и от него, първоинстанционният съд при произнасянето си в разпоредително 2 заседание е оправомощен да извърши нова, собствена преценка за наличието на процесуални нарушения, които да са били допуснати в досъдебното производство, като в този смисъл не е обвързан от становището дори и на въззивния съд при първото разглеждане на делото. Ето защо, на още по-голямо основание, следва да извърши в разпоредителното заседание, което е подготвително по отношение на следващия стадий - съдебното заседание на първата инстанция, и нова преценка за това налице ли е изключението, ограничаващо правото на лично участие на подсъдимия в съдебното производство, като положи разумните усилия да информира подс. К. за започването му отначало, каквито впрочем са положение при търсеното на другия подсъдим – И. К.. Различният подход се сочи, защото също е показателен за процесуалния порок в процедирането на първия съд.

В заключение, допуснато е съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване на възможността и на подс. К. за вземане на отношение и становище по всички въпроси визирани в чл.248, ал.1 от НПК, и предявяване на искания, налагащо отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание, поради което при този изход въззивният състав не намира за нужно да обсъжда доводите в частните жалби, относими към пороци при оценката за наличието на съществени нарушения на процесуални правила в хода на досъдебното производство.

Предвид всичко изложено и като направи извод за незаконосъобразност на проверяваното определение, обусловила основателност на частната жалба, на основание чл.

345, ал.3 във вр.с чл.335, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 02.06.2025 год. по н.о.х.д. № 1458/2015 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 16 - ти състав, постановено в разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК и връща делото за провеждане на ново разпоредително заседание.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3