Решение № 418 от 05.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Пазарджик, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220201171 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. С. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.

„***“ №46А, чрез пълномощника адв. Г. М. от АК- ***, против Електронен фиш Серия К № 8142091 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

Релевираните в подадената жалба оплаквания обобщено се свеждат до това, че МПС се използва и управлява изключително от друго лице, за което е представена Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, като нарушението не е извършено от жалбоподателя, поради което се иска отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон. Жалбата е била подадена като молба до Директора на ОДМВР- *** за анулиране на ЕФ, съгласно депозираната декларация, а в случай на неуважаване на искането, да се счита за жалба против ЕФ, депозирана към съда.

В съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник не се явяват. Не представят становище по същество и не претендират разноски.

За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВРПазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Не е представено писмено становище по същество и не е направено искане за разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата и изложените в нея аргументи, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване 1 разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 03.09.2023 г. в 10:57 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, с посока на движение от гр. *** към гр. София, е управлявал л.а. „***“ с рег. № ***, като се е движил с превишена скорост от 163 км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 163 км/час, т.е. превишение на скоростта от 23 км/час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 4,89 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 18 км/час. Установено било, че нарушението е извършено от водача в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 6638086 на 06.04.2023 г.

Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ. Той е връчен на жалбоподателя на 02.07.2025 г., видно от разписка за връчването му (л.6) и справка за нарушител/водач раздел „Фишове“ на позиция 25 (л.20-22).

Жалбата против ЕФ е депозирана на 16.07.2025 г. от санкционираното лице чрез надлежно упълномощен адвокат в деловодството на ОДМВР- ***, откъдето е изпратена по компетентност в ОДМВР- Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на Х. Ш. е ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това, че Ш. е собственик на управлявания автомобил свидетелстват и данните от справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (л.8). Това обстоятелство е оспорено от жалбоподателя, който в жалбата си е изложил твърдения, че процесното МПС било придобито по време на брака му със З. Е.

П., но по време на регистрацията в Сектор ПП- ОДМВР- *** само той присъствал като собственик, затова бил вписан единствено той. Впоследствие бракът му бил разтрогнат с развод, но все още не били уредени имуществените им отношения, в .ч. и по отношение на процесния автомобил.

Твърди, че от самото закупуване на автомобила той бил ползван и управляван 2 изключително от З. П., в това число и на датата, часа и мястото на извършване на нарушението. Това е основният и единствен аргумент на жалбоподателя, че той не е извършил нарушението, тъй като не ползвал и не управлявал той въпросното МПС.

В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от връчването на ЕФ е предприел жалбоподателя като е подал въззивната жалба, която първоначално е била насочена към административния орган с искане за анулиране на ЕФ, като с нея е представил и декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която е посочил, че на датата, часа и мястото на нарушението л.а. „***“ с рег. № *** е бил управляван от З. Е. П.. Към декларацията не представено копие от СУМПС на това лице, като в жалбата се сочи, че с оглед отношенията между него и бившата му съпруга, не можел да представи копие на този документ.

Въпреки положените усилия от съда за установяване и допускане до разпит в качеството на свидетел на З. П., същата не бе установена и разпитана.

Но дори и хипотетично да се приеме, че тя би свидетелствала в полза на жалбоподателя, като потвърди изложените от него твърдения, че тя е управлявала процесното МПС на датата, часа и мястото на нарушението, тоест дори да бе доказано до степен на несъмненост, че не жалбоподателя, а бившата му съпруга е управлявала автомобила и респ. извършила нарушението, то съдът счита, че това не води автоматично до отмяна на издадения ЕФ. И това е така, тъй като законодателят е разписал ред за анулиране на ЕФ, който не е бил спазен в случая, а този ред е предвиден именно за това да не остава несанкционирано нарушение. При нарушение установено и заснето с АТСС, в отсъствие на контролен орган, което се санкционира с ЕФ в отсъствие на нарушителя, като субект на нарушението е съответно собственика на МПС- ФЛ (както е в случая) или законния представител на ЮЛ. Ако собственикът на МПС по посочения по-горе ред дори и да е декларирал, че управлението е от друго лице, следва да приложи и доказателства за това- като приложи копие на свидетелството за управление на МПС на това лице. Т.е. доказателствената тежест в случая лежи върху собственика на МПС, а не върху наказващия орган- структурата на МВР, издала ЕФ. Последният не е длъжен да установява кой е бил водач на ПС, тъй като законът е посочил в случаите на такива нарушения, установени по този ред, кой се санкционира. В настоящия случай е собственика на МПС, на когото е регистрирано МПС, без да се интересува в съсобственост ли е, поради каква причина не е вписан при регистрацията на автомобила другия собственик и т.н. В допълнение следва да се посочи и това, че жалбоподателят като собственик на процесното МПС преди да предостави същото за ползване и управление на друго лице, следва да се снабди с копие от свидетелството му 3 за управление, за да може евентуално при необходимост да реализира възможността, дадена му от закона, дори и поради някаква причина да не може да се снабди с копие на СУМПС при подаване на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП, още повече ако се твърди, че от самото закупуване и регистрация автомобилът се ползва от друго лице.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е описано по време (на 03.09.2023 г., в 10:57 часа), място (АМ Тракия км 86+400, в посока от гр. *** към гр. София) и начин на извършването му (управлява л.а.

„***“ с рег. № ***, като се е движил с превишение на скоростта от 18 км/час, над максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час, установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B, посочена е и установената стойност на скоростта- 158 км/ч- след приспаднати 3% възможна техническа грешка). В достатъчна степен на яснота е посочен и квалифициращия признак „повторност“, а именно че настоящето нарушение е извършено в едногодишния срок на влязъл в сила на 06.04.2023 г. друг ЕФ- който е посочен с неговата серия и номер. Посочена е и нарушената правна норма.

Макар възражения в тази насока да не са направени, следва да се каже че в ЕФ не се посочва дата на издаване, тъй като тя не е сред задължителните реквизити на ЕФ, разписани в чл.189 ал.4 от ЗДвП. Важно е да се каже и това, че при издаването на ЕФ са неприложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, които се отнасят за съставяне на АУАН и издаване на НП. Съгласно разпоредбите на §1 т.1 от ДР на ЗАНН и §6 т.63 от ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. С чл.189 ал.4 от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.182 от ЗДвП, което е установено и заснето от АТСС и за което не е предвидено наказание лишаване от правоуправление на МПС, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане 4 на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

ЕФ по своите последици се приравняват на НП, съгласно чл.189 ал.8 и ал.11 от ЗДвП, т.к. се издават за констатирани административни нарушения.

При това положение за тях важат общите правила за давностните срокове, относими към НП. Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.

Императивната разпоредба на чл.80 ал.1, т.5 от НК разписва, че за наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Тоест с изтичането на този срок от извършване на административното нарушение изтича и давността за административнонаказателно преследване. В ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при административнонаказателните производства, по силата на чл.11 от ЗАНН. В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено регламентация на давността за изпълнение на наказанието, наложено с влязло в сила НП. В случая обаче ЕФ не е влязъл в сила и не тече изпълнителската давност съгласно тази разпоредба.