Решение № 49 от 13.02.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. гр. Добрич, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500289 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Л. В. Л. с ЕГН ********** от гр.Д. срещу решение №260584/19.11.2021 г. по гр.д.№1147/2020 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлен предявен от въззивника срещу Г. Л. С. с ЕГН ********** от гр.Д. иск за възстановяване на запазената му част от наследството на Н.Д.А. с ЕГН **********,починала на 09.11.2016 г.,и на Л. Г. А. с ЕГН **********,починал на 02.02.2017 г.Въззивникът намира решението на ДРС за нищожно и настоява да бъде обявено за такова поради липсата на мотиви,от които волята на съда би могло да бъде изведена.Евентуално се навежда неправилност на решението поради допуснати противоречия,неясноти,фактически грешки и неправилни математически изчисления.Неправилно били определени размерът на наследствената маса и размерът на запазената и разполагаемата част от наследството.Не било зачетено признанието на иска,сторено от ответницата по делото.Подробно е разработена теоретично процедурата по чл.30-36 от ЗН за реда и способите за възстановяване на запазена част от наследството,като се сочи,че е нарушена от първоинстанционния съд.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и 1 за уважаване на иска.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции до момента.

Отговор на жалбата не е подаден от въззиваемата страна Г. Л. С..В хода на въззивното производство същата изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 10.12.2021 г.,а жалбата е подадена по пощата на 15.12.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 29.12.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Действително мотивите към акта не са особено детайлни,но решението все пак съдържа обосновка на крайния извод на съда.Решението е допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е частично правилно и частично неправилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№1147/2020 г. на Добричкия районен съд е образувано по повод искова молба вх.№8844/05.06.2020 г.,с която са предявени искове на основание чл.30 ал.1 от ЗН от Л. В. Л. с ЕГН ********** от гр.Д. срещу Г. Л.

С. с ЕГН ********** от гр.Д. за възстановяване запазената част на ищеца от наследството на неговите баба и дядо по бащина линия Н.Д.А.,починала на 09.11.2016 г.,б.ж.на гр.Д.,и Л. Г. А.,починал на 02.02.2017 г.,б.ж.на гр.Д..

Според удостоверенията за наследници на листи 12-14 от делото на ДРС ищецът по делото Л. В. Л. и ответницата Г. Л. С. са наследници по закон /съответно внук и дъщеря/-низходящи на Н.Д.А.,починала на 09.11.2016 г.,б.ж.на гр.Д.,и Л. Г. А.,починал на 02.02.2017 г.,б.ж.на гр.Д..Ищецът Л. В. Л. е низходящ на В. Л. А.,който е син на двамата наследодатели,починал преди 2 тях на 01.03.1984 г.По право на заместване /чл.10 ал.1 от ЗН/ починалият преди своите родители В. Л. А. се замества при наследяването им по закон от неговия низходящ /син/ Л. В.Л..Ответницата Г. Л.С.,както бе посочено,е дъщеря /низходяща/ на двамата наследодатели.

Ищецът Л. В. Л. се легитимира като лице по чл.29 от ЗН с право на запазена част от наследството на своите баба и дядо по бащина линия.Според чл.30 ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част,който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения,може да иска намалението им до размера,необходим за допълване на неговата запазена част.Съгласно ал.2 на същия член когато наследникът,чиято запазена част е накърнена,упражнява това право спрямо лица,които не са наследници по закон,необходимо е той да е приел наследството по опис.В настоящия случай правото се упражнява спрямо лице,което е наследник по закон на починалите наследодатели,и затова не е било необходимо ищецът да доказва приемането на наследството по опис.Според разпоредбата на чл.31 от ЗН за определянето на разполагаемата част,както и размера на запазената част на наследника,се образува една маса от всички имоти,които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му.След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти.

Безспорно е установено по делото,че към датата на смъртта на наследодателката Н.Д.А. /09.11.2016 г./ последната не е притежавали никакви недвижими имоти,поради което масата по чл.31 от ЗН по отношение на нея следва да съдържа само извършените от нея дарения.Същата е дарила,както следва:

-на 11.04.2000 г. на дъщеря си Г. Л. С. дела си /1/2 ид.ч./ от притежавания от нея и съпруга й Л. Г. А. в режим на СИО апартамент №12 в гр.Д.,ул.“Д.*** /нотариален акт №38,т.І,рег. №767,д.№52/2000 г. на нотариуса М.С. на лист 15 от делото на ДРС/;

-на 11.04.2000 г. на внука си Н.С.С. /син на Г. С./ дела си /1/2 ид.ч./ от притежаван от нея и съпруга й Л. Г. А. в режим на СИО имот-дворно място в с.О.М.,общ.Д. с площ от 1 470 кв.м,съставляващо парцел V,пл.№200,кв.20 по плана на селото,ведно с построените в него вилна постройка от една 3 стая,салон и изба със застроена площ от 20 кв.м и дървена барака със застроена площ от 20 кв.м /нотариален акт №39,т.І,рег.№768,д.№53/2000 г. на нотариуса М.С. на лист 16 от делото на ДРС/;

-на 13.01.2009 г. на внука си Л. В. Л. /ищеца по делото/ дела си /1/2 ид.ч./ от притежавания от нея и съпруга й Л. Г. А. в режим на СИО апартамент №8 в гр.Д.,бул.“** /нотариален акт №5,т.І,рег.№238,д.№5/2009 г. на нотариуса М.С. на лист 19 от делото на ДРС/;

-на 21.07.2000 г. на дъщеря си Г. Л. С. собствените си имоти-нейна индивидуална собственост,както следва:

1./нива с площ 4,897 дка-имот №018106 по плана на землището на с.В.,общ.Д.;

2./нива с площ 27,602 дка-имот №109008 по плана на землището на с.В.,общ.Д.;

3./нива с площ 7,685 дка-имот №018070 по плана на землището на с.В.,общ.Д. /нотариален акт №102,т.І,рег.№1869,д.№131/2000 г. на нотариуса М.С. на лист 17 от делото на ДРС/

-на 21.07.2000 г. на дъщеря си Г. Л. С. собствения си имот-нейна индивидуална собственост,представляващ нива с площ 30,641 дка-имот №122062 по плана на землището на с.Б.,общ.Д. /нотариален акт №103,т.І,рег.

№1870,д.№132/2000 г. на нотариуса М.С. на лист 18 от делото на ДРС/.

Според неоспореното в частта на оценките на отделните имоти заключение на вещото лице Р.Н. по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-оценъчна експертиза /на листи 223 и сл. от делото на ДРС/ към датата на откриване на наследството на Н.Д.А. апартамент №12 в гр.Д.,ул.“Д.*** е имал пазарна стойност от 34 300 лв;имотът в с.О.М.-6 914 лв;апартамент №8 в гр.Д.,бул.“**- 15 683 лв;нива с площ 4,897 дка-имот №018106 по плана на землището на с.В.,общ.Д.-8 872 лв;нива с площ 27,602 дка-имот №109008 по плана на землището на с.В.,общ.Д.-54 226 лв;нива с площ 7,685 дка-имот №018070 по плана на землището на с.В.,общ.Д.-13 103 лв и нива с площ 30,641 дка-имот №122062 по плана на землището на с.Б.,общ.Д.-60 191 лв.Така стойността на подареното от Н.Д.А. е в размер на половината от горните суми /1/2/ относно дарението на притежаваните в СИО два апартамента в гр.Д. и имот в с.О.М.,т.е. в размер на 28 448,50 лв /34 300 4 лв+6 914 лв+15 683 лв =56 897 лв:2=28 448,50 лв/ и в размер на 136 392 лв относно дарението на нивите-нейна индивидуална собственост-общо подареното е на стойност 164 840,50 лв.

Така масата на Н.Д.А. по чл.31 от ЗН включва дарения на обща стойност о т 164 840,50 лв.Според разпоредбата на чл.29 ал.3 изр.2 и 3 от ЗН при преживели съпруг и две деца /след смъртта на наследодателката нейни наследници са съпругът й Л. Г. А. и низходящите Г. Л. С. и Л. В. Л.,заместващ починалия преди наследодателката неин син В. Л. А./ разполагаемата част на наследодателката е равна на 1/4,т.е. запазената част на наследниците е общо 3/4 или по 1/4 за всеки от тримата.Запазената част на Л. В. Л. от 1/4 се равнява на 41 210,12 лв от стойността на подареното имущество /1/4 от 164 840,50 лв/.Подареното от Н. Д.А.а в полза на Л. В.Л. от масата по чл.31 от ЗН се равнява на 7 841,50 лв /стойността на подарения му апартамент от 15 683 лв:2=7 841,50 лв/.Тази сума,с която Л. е облагодетелстван от извършеното в негова полза дарение,се приспада от стойността на запазената част на Л. Л.

/41 210,12 лв-7 841,50 лв=33 368,62 лв/,при което се оказва,че с извършените дарения запазената част на Л. Л. от наследството на Н. А.а е накърнена със сума в размер на 33 368,62 лв.Искът за възстановяване запазена част на ищеца Л. Л. от наследството на Н. Д.А.а е основателен и подлежи на уважаване.Възстановяването на запазената му част следва да се извърши в натура.По правилото на чл.33 от ЗН намалението следва да започне от последното дарение и се върви последователно към предшестващите.Последното дарение от 13.01.2009 г. е в полза на ищеца Л. и не следва да се намалява,тъй като се прихваща от стойността на запазената му част съгласно чл.30 ал.1 предл. посл. от ЗН.Следващите дарения на четири ниви от 21.07.2000 г. са в полза на ответницата Г. С..В съдебно заседание на 02.11.2022 г. пред ДОС въззиваемата и ответник по делото-надарената Г. Л. С. извърши избор по реда на чл.34 от ЗН от кой от подарените й от наследодателката Н. Д.А.а имоти да се извърши намалението,респ. възстановяването на запазената част на Л. Л.,а именно от нивата с площ 27,602 дка-бивш имот №109008 по плана на землището на с.В.,общ.Д.,понастоящем ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта с пазарна стойност към момента на откриване на наследството на наследодателката от 54 226 лв.Намалението следва да се извърши с дроб,представляваща съотношение между стойността на накърнението и 5 стойността на дарението,а именно 33 368,62/54 226 ид.ч. от подареното.

Към датата на смъртта на наследодателя Л. Г. А. /02.02.2017 г./ последният не е притежавал никакви недвижими имоти,поради което масата по чл.31 от ЗН по отношение на него следва да съдържа само извършените от него дарения.Същият е дарил,както следва:

-на 11.04.2000 г. на дъщеря си Г. Л. С. дела си /1/2 ид.ч./ от притежавания от него и съпругата му Н.Д.А. в режим на СИО апартамент №12 в гр.Д.,ул.“Д.*** /нотариален акт №38,т.І,рег. №767,д.№52/2000 г. на нотариуса М.С. на лист 15 от делото на ДРС/;

-на 11.04.2000 г. на внука си Н.С.С. /син на Г. С./ дела си /1/2 ид.ч./ от притежавания от него и съпругата му Н.Д.А. в режим на СИО имот-дворно място в с.О.М.,общ.Д. с площ от 1 470 кв.м,съставляващо парцел V,пл.

№200,кв.20 по плана на селото,ведно с построените в него вилна постройка от една стая,салон и изба със застроена площ от 20 кв.м и дървена барака със застроена площ от 20 кв.м /нотариален акт №39,т.І,рег.№768,д.№53/2000 г. на нотариуса М.С. на лист 16 от делото на ДРС/;

-на 13.01.2009 г. на внука си Л. В. Л. /ищеца по делото/ дела си /1/2 ид.ч./ от притежавания от него и съпругата му Н.Д.А. в режим на СИО апартамент №8 в гр.Д.,бул.“** /нотариален акт №5,т.І,рег.№238,д.№5/2009 г. на нотариуса М.С. на лист 19 от делото на ДРС/.

Към датата на откриване на наследството на Л. Г. А. апартамент №12 в гр.Д.,ул.“Д.*** е имал пазарна стойност от 34 300 лв;имотът в с.О.М.-6 914 лв;апартамент №8 в гр.Д.,бул.“**-15 683 лв.