Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 46 от 17.12.2024, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Наказателно от частен характер дело 358/2023
Вид
Присъда № 46
Подписан
17.12.2024
В сила
09.04.2026
Състав
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 46/17.12.2024 г. по НОХД № 358/2023 г. по описа на РС-Нова Загора

Настоящото производство е образувано по тъжба на пострадалата М. Д. И., чрез повереника й, адв. М. П. М. от АК - Сливен, срещу подсъдимия Х. П. Б., за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. В тъжбата са изложени твърдения за причинено на 18.06.2023 г., на автомагистрала „Тракия, км 245, в посока София, в заведение за бързо хранене „SUBWAY“, от подсъдимия Х. П. Б. на пострадалата М. Д. И. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 НК и чл. 129 НК, изразяващо се в охлузване на челото и кръвонасядане в лява слепоочна област на главата.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявеният от частната тъжителка, конституирана и като граждански ищец, срещу подсъдимия, граждански иск за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 18.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание повереникът поддържа тъжбата така както е предявена. Счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, съответна на твърдените факти, описани в тъжбата, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен да е осъществил състава на чл. 130, ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна безспорно е причинил травматичните увреждания, довели до разстройство на здравето на частната тъжителка, неопасно за живота й. От субективна страна подсъдимият е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обективните условия на Д.ието, а във волеви аспект пряко е целял настъпването на причинената телесна повреда. Обясненията на подсъдимия преценява за опит от неправомерното си поведение, изразяващо се в нарушаване на конституционно признато и гарантирано право по чл. 32, ал. 2 от Конституцията и при изрично заявено несъгласие от частната тъжителка да бъде снимана, да се облагодетелства, като се представи за жертва на престъпление – кражба на телефон. Моли за признаването на подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, като на основание чл. 78а НК бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 2500 лв.

Предявения граждански иск намира за основателен и доказан и моли за уважаването му в пълен размер.

Частната тъжителка М. И. не изразява самостоятелна позиция по предявеното обвинение и граждански иск и поддържа казаното от повереника си.

Защитникът на подсъдимия, адв. М., моли за признаването на подсъдимия Б. за невиновен, оправдаването му по предявеното обвинение и отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказан. Счита, че направеният от подсъдимия видеозапис, който следва да се третира като веществено доказателство по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, обективира акта на противозаконно отнемане на телефона на подсъдимия от тъжителката М.

И.. Съдържанието на видеозаписа оборва показанията на св. И., св. Т., св. Й., св. К. за поведението на подсъдимия преди влизането му в кухненската част на заведението. Оспорва истинността на „Схема за евакуация на обект „Фуудейс 2“- Ресторант „Subway”, гр. Нова Загора, АМ Тракия- 245 км- посока София“. Св. Ш. не разказва свободно за възприети от него удари от подсъдимия към частната тъжителка, а едва след асистиран въпрос на повереника в тази насока. Медицинското удостоверение с диагноза „посттравматично стресово разстройство“ е издадено след проведен от д-р М. М., за целите на съдебното производство, преглед три месеца след събитието. Показанията на свидетеля Д. - майка на тъжителката, следва да бъдат обсъждани с оглед нейната емоционална обвързаност към дъщеря й. Съдебно-психиатричната експертиза е изготвена от експерт, който е предубеден.

Не са ангажирани писмени доказателства за домашен престой на тъжителката след Д.ието.

Твърденията на свидетелите за оскубени коси на частната тъжителка се дискредитират от показанията на д-р Д., лекаря, издал медицинското удостоверение. Счита, че подсъдимият е бил провокиран от акт на агресия, последвал е частната тъжителка, за да си възвърне отнетата вещ и поведението му следва да се цени като реторсия, както и като неизбежна 1 отбрана по чл. 12 НК. Моли за признаване на подсъдимия за невиновен. Претендира присъждане на направените разноски.

В правото си на лична защита подсъдимият заявява, че не се счита за виновен по предявеното му обвинение. Оценява поведението на служителите като своеволие и нежелание да изпълняват трудовите си задължения. Направил е запис с телефона, за да ги разобличи пред работодателя им. Св. И. е проявила агресивно поведение и след Д.ието, с което е уронила авторитета му на публично място.

В последната си дума подс. Б. моли да бъде признат за невиновен.

От анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, Районният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, от доказателствата по делото, че на 18.06.2023 г. частната тъжителка М.

Д. И. била в заведение „Събуей“, находящо се на автомагистрала „Тракия“, км. 245 в посока гр. София, чието работно време било от 08:00 ч. до 20:00 ч.

Около 19:45 ч. същия ден, в заведението влязъл подс. Б., заедно със св. М.К. и малолетно дете и поискал да закупи сандвичи.

Частната тъжителка И., св. К. Т. и св. Н. Й., които в този момент прибирали храната от витрината в хладилник, обяснили, че кухнята в този час не работи. След 19:40 ч., с оглед приключване на работния ден, се предлагали само напитки.

В заведението се намирала и св. М. К., която работела като хигиенистка.

Подсъдимият и св. М. К. излезли от заведението.

Не след дълго подсъдимият отново влязъл в заведението. Продължил да настоява да получи сандвичи, тъй като работното време все още не било изтекло. Св. И., св. Н. Й. и св.

Т. отговорили, че заведението затваря и няма как искането му да бъде изпълнено.

Като разбрал, че няма да бъде обслужен според желанието си, подс. Б. изрекъл на висок глас: „Какво сега, отказвате да ме нахраните... Сега ще ви оправя… Дайте си имената..., Сега ще видите ".

Включил камерата на телефона си и започнал да снима присъстващите от персонала.

Св. И., св. Т., св. Н. Й. изразили несъгласие и помолили да спре заснемането.

Подс. Б. насочил и доближил апарата до лицето на частната тъжителка, която се намирала зад витрината с продукти. Тя го помолила да прекрати заснемането. Подсъдимият продължил да заснема. Частната тъжителка, с цел да преустанови заснемането, издърпала телефона от ръцете му. За да намери защита и избегне по-нататъшен контакт с подсъдимия се насочила към кухнeнския блок, където в този момент се намирал управителят, св. Д. Ш..

Подсъдимият я последвал в кухнята на заведението. Докато тъжителката била с гръб към него я хванал за косата с дясната си ръка, а с лява ръка й нанесъл удар с юмрук в лявата слепоочна област, които действия били възприети от св. Ш., св. Й. и св. Т.. От силата на удара частната тъжителка паднала на земята. Подс. Б. я хванал за косите, които били вързани на опашка. Започнал със сила да дърпа косите й и отскубнал част от тях, нанесъл още един удар по главата.

Св. М. К., изплашена от нападението над частната тъжителка, потърсила помощ от посетител в лятната градина на заведението, чиято самоличност не е установена по делото.

Частната тъжителка била много уплашена от случващото се, започнала да плаче и вика, изпитвала силни болки в областта на лицето и окосмената част на главата.

След намеса на св. Д. Ш., св. Н. Й. и клиент на заведението с неустановена по делото самоличност, св. И. била освободена от хватката на нападателя си.

На местопроизшествието се озовали собственикът на обекта Т. У. и св. М. У., М. К., пътуваща с подсъдимия, както и майката на частната тъжителка – св. С. Д.. Силно изплашена и разтреперена, с косми по ръцете и дрехите, св. И. разказала за случилото се, за преживяната агресия и причинените й наранявания в областта на лявото слепоочие, челото и раменната област.

След подадени сигнали на ЕЕН 112 от св. Т., св. И. и подс. Б., на място пристигнал полицейски екип - служители на РУ Нова Загора- свидетелите Н. М. и В. В..

На следващия ден - 19.06.2023 г., тъжителката посетила кабинета на д-р Р. Д. - доцент в Катедра по Обща и клинична патология и съдебна медицина на Медицински факултет при 2

Тракийски университет, която я освидетелствала и издала Съдебномедицинско удостоверение № 102/2023 г. При извършения преглед на тъжителката, д-р Д. констатирала следните травматични увреждания: по кожата на челото в ляво на около 2 см от срединната линия се намерило кафеникаво охлузване с неправилна форма и размери 1/ 0,2 см, покрито с кафеникава коричка на нивото на околната кожа; по кожата на лявата слепоочна област се намерило синкаво кръвонасядане с размери 2/ 0,8 см.

След събитието св. И. била стресирана, подтисната, имала нарушения в съня и храненето, не излизала, избягвала контакти с познати и съученици, изпитвала страх да не срещне отново подсъдимия. Потърсила специализирана медицинска помощ от психиатър – св. д-р М. М., която, на 08.09.2023 г., поставила диагноза: посттравматично стресово разстройство и назначила лечение.

Видно от заключението на вещото лице д-р Й. И. С., изготвил съдебно-медицинска експертиза, характерът на причинените на 18.06.2023 г. в гр. Нова Загора на частната тъжителка М. Д. И. телесни увреждания били: Охлузване на кожата в лявата половина на челната област, на около 2 см от срединната линия с неправилна форма и размери 1/0,2 см, покрито с кафеникава коричка на нивото на околната кожа към момента на извършения преглед от съдебен лекар; кръвонасядане със синкав цвят към момента на прегледа от съдебен лекар, разположено в лявата слепоочна област, с размери 2/0,8 см; болезненост в шийната област и капилициума (окосмената част на главата), съобщена от тъжителката при прегледа от съдебен лекар, охлузване на кожата в лявата половина на челната област, на около 2 см от срединната линия с неправилна форма и размери 1/0,2 см, покрито с кафеникава коричка на нивото на околната кожа към момента на извършения преглед от съдебен лекар.

Характеристиките на двете видими травматични увреждания и най- вече локализациите им в две различни анатомични области свидетелствали за това, че се дължат на два отделни удара с травмиращия агент.

Според експерта така описаните телесни увреждания било възможно да са получени по време и начин, описани в материалите по делото.

Увреждания от такъв характер отзвучавали напълно в рамките на 3-5-7 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

От заключението на клиничен психолог В. Д. М., изготвила съдебно-психологична експертиза се установява, че частната тъжителка М. И. е преживяла остра реакция на стрес вследствие на отключващо събитие с внезапно начало, предизвикало шок и последващите за кризата телесни и психични симптоми, което може да бъде стартиращо както за кризата, така и за преживяването на пост травматичен стрес.

От направеното психологическо изследване е видно, че в следствие на личностовия профил, обстоятелствата и ресурсите, с които разполага М. И. , кризата на стрес не била разрешена напълно, поради което психическата нестабилност, съпроводена от последствията на психичната травма от насилие, продължавала.

Така установеното от фактическа страна е несъмнено.

Установява се от гласните доказателствени източници - показанията на свидетелитеочевидци - К. Т., Н. Й., Д. Ш., М. К., присъствали на местопрестъплението, възприели лично и непосредствено поведението на подсъдимия Б. и пострадалата И..

Обстоятелството, че са в служебни и колегиални отношения с частната тъжителка не дискредитира тяхната достоверност, в какъвто смисъл е неоснователният довод на защитата.

Това е така, защото посочената група свидетели установява добросъвестно, последователно и безпротиворечиво правнорелевантните факти относно авторство, вид, мястото на наранявания и механизъм на причиняването им. Те са вътрешно непротиворечиви, намират се в пълно съответствие както помежду си, така и с обективните данни от заключението на съдебно-медицинската експертиза, с писмените доказателства - Съдебномедицинско удостоверение № 102/19.06.2023 г. от д-р Р. Д. - доцент в Катедра по Обща и клинична патология и съдебна медицина на Медицински факултет при Тракийски университет, „Схема за евакуация на обект „Фуудейс 2“- Ресторант „Subway”, гр. Нова Загора, АМ Тракия- 245 км- посока София“, информация от единен европейски номер 112 за получени обаждания на инкриминираната дата и час.