Решение № 7831 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7831 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20251100504628 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на М. С. С. -К. срещу Решение № 4764 от 19.03.2025 г. постановено по гр. дело № 45899 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 83-ти състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени подробни съображения за това. Въззивницата моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде оставена без уважение молбата за защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна – молителят С. Х. Г. оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 1

ЗЗДН, от ответницата в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, вр. с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С. Х. Г. срещу М. С. С. - К. – за защита от домашно насилие, извършено на 29.07.2024 г., около 1900 часа, подробно описано в молбата от 02.08.2024 г.

Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие.

С решението от 19.03.2025 г., постановено по гр. дело № 45899/2025 г., Софийският районен съд, 83-ти състав, е издал заповед за защита в полза на С.

Х. Г. срещу М. С. С., като е задължил ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя.

Първоинстанционният съд е предупредил ответницата за последиците по чл.

21, ал. 3 ЗЗДН и е осъдил ответницата да заплати на Софийски районен съд държавна такса от 25.00 лева. Оставил е без уважение исканията на страните за присъждане на разноски.

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният насилнически акт е доказан. Представената от молителя декларация по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН е негодно доказателствено средство, защото изложеното в нея се оборва от останалата доказателствена съвкупност. Показанията на доведената от молителя свидетелка Виолета Г.а са противоречиви и нелогични, а с оглед нейната роднинска връзка с молителя (свидетелката е негова майка) тя е заинтересована от изхода на делото и показанията, преценени по реда на чл.

172 ГПК, не следва да бъдат кредитирани. Свидетелката заявява, че е пушила отвън, извън комплекса и семейното жилище, но чула “някакви дандании, някакви крясъци, някакви обиди“, защото била близо до апартамента. От показанията на Г.а не се установява нито къде се е намирала, нито какво е чула и видяла, тя не е била очевидец на случилото се между молителя и 2 ответницата в семейното жилище. Майката на молителя изказва предположения, а не свои лични възприятия, като заявява, че прозорците най вероятно са били отворени и е чула какво става вътре в жилището, и предполага, че М. К. явно с ръце е удряла сина , но признава, че след като не е била вътре в апартамента няма как да види. Показанията на тази свидетелка противоречат на останалите събрани по делото доказателства. От приетата по делото съдебно – техническа експертиза (СТЕ) се установява, че молителят идва в семейното жилище един - единствен път с велосипед, сам, без да е придружен от друго лице, като в 2122 часа влиза във входа на сградата, а в 21 37 часа напуска сградата през входната врата, бутайки велосипеда си (лист 91 от първоинстанционното дело). Заключението на СТЕ се подкрепя от даденото от молителя сведение пред полицията (лист 43 от въззивното дело), в което сам си признава, че на 29.07.2024 г., около 2100 часа е отишъл в семейното жилище. Предвид това, може да се направи обоснован извод, че молителят не е отишъл в семейното жилище в процесния час - около 1900 часа, и придружен от майка си (която чакала отвън, пред входа на блока, както той и майка му твърдят), а по-късно, сам, с велосипед. Вещото лице е изследвало записи от камерите в сградата във времевия диапазон 1845 часа до 21 45 часа на 29.07.2024 г. и липсват данни молителят да е отишъл около 1900 часа, както се твърди в молбата за защита. Не се установява да е придружаван от друго лице или някой да го чака пред сградата. Представените записи от камерите са проверени от вещото лице и няма данни да са манипулирани, няма монтажи или премахване на данни, затова неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал СТЕ. Експертното заключение е изготвено компетентно и е относимо към предмета на делото. Неправилно съдът е приел, че приетата прокурорска преписка също е неотносима към предмета на делото. Същата съдържа сведения, дадени лично от молителя и признание за действителния час, в който е отишъл в семейното жилище - около 2100 часа, а не както твърди в молбата за защита - около 1900 часа на 29.07.2024 г.

Ето защо, обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие със закона, и следва да бъде отменено, а молбата за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.

Като съобрази изхода на делото, въззивният съд осъжда въззиваемия С.

Х. Г. да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 3 на 25.00 лева за молбата му за защита, както и държавна такса в размер на 12.50 лева за въззивната жалба.

Предвид изхода на делото, въззиваемият няма право на разноски за въззивното производство, но същият се осъжда да заплати на въззивницата сумата от 1 400.00 лева – разноски за първата инстанция, от които 1 000.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на л. 95 от делото на Софийски районен съд, като въззивният съд не уважава възражението на молителя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените действия по събиране на доказателствата в първата инстанция) и 400.00 лева заплатен депозит за изготвената СТЕ, както и сумата от 1 000.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4764 от 19.03.2025 г., постановено по гр. дело № 45899 по описа за 2024 г. на Софийския районен съд, 83-ти състав, вместо което ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Х. Г., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу М. С. С., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на ответницата да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

ОСЪЖДА С. Х. Г., Е Г Н **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд държавни такси в размер на 37.50 лева.

ОСЪЖДА С. Х. Г., ЕГН **********, да заплати на М. С. С., М. С.

С., ЕГН **********, сумата от общо 2 400.00 лева – разноски за двете съдебни инстанции.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Х. Г. за присъждане на разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5