Решение № 3370 от 10.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3370 гр. София, 10.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20221110205073 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332001701 от 23.02.2022 г. издадено Началник СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на П. Д. ИВ. ЕГН:********** са й наложени административни наказания: 1.). парична глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП; 2.). парична глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.137а, ал.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и 3.). парична глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.157, ал.6 вр. чл.185 от ЗДвП.

В депозираната въззивна жалба срещу процесното НП се инвокират подробни съображения. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Релевира се, че същото е постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с 1 обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

С разпореждане съдията-докладчик е насрочил административнонаказателното производство за открито съдебно заседание на 23.06.2022г. в 11.10 часа. За това заседание жалбоподателят И. е била призована лично на 28.05.2022 г. Същата преди датата на заседанието не е депозирала молба, с която да е направила искане за отлагане на делото, поради уважителна причина. Съдът е обявил делото за решаване по надлежния ред на 23.06.2022 г. Депозираният с молба с вх.№ 140559 от 06.07.2022 г. болничен лист, сочещ на наличие на заболяване, лекувано в домашни условия не е представен на съда на 23.06.2022 г. или с писмена молба преди заседанието.

Жалбоподателят И. не е отложила делото по надлежния ред и не заявила преди 23.06.2022 г., че държи на участие в производството, което не е задължително по ЗАНН. Не е ангажирала процесуален представител, който да я представлява. Процесният болничен лист не е съобразен с изискванията на Наредбата за медицинската експертиза и не удостоверява никаква конкретна медицинска причина, която обективно да възпрепятства невъзможността на жалбоподателя И. да се яви и да участва лично в административнонаказателно производство в съдебно заседание на 23.06.2022 г. При тези съображения съдът е дал ход на делото на 23.06.2022 г., извършил е всички допустими процесуално-следствени действия и е обявил делото за решаване.

Удостоверените в съдебния протокол обстоятелства имат материална доказателствена сила. Съдебният протокол е официален удостоверителен документ. Отразените в протокола факти и обстоятелства са настъпили пред съда по възприетия и установен от ЗАНН вр. НПК ред. Не са налице основания за възобновяване на хода на съдебното следствие, тъй като твърдените юридически факти от жалбоподателя И. с молбата й от 06.05.2022 г. са след провелото се открито заседание от 23.06.2022 г.

Жалбоподателят П. Д. ИВ. е правоспособен водач от 14.11.1997 г.

Същата в периода 09.11.2007 г. 23.09.2021 г. е наказвана със законови санкции за множество извършени административни нарушения по ЗДвП по различни административно-наказателни състави с влезли в сила наказателни постановления общо 19 пъти и съгласно един издаден влязъл в сила електронен фиш от 06.09.2021 г.

Жалбоподателят И. имала издаден на 23.09.2021 г. АУАН серия АА бл.

№ 357369, с което била подложена на административно-наказателно преследване за извършено административно нарушение по ЗДвП чрез предизвикване на ПТП. Посоченият АУАН бил връчен на същата на 23.09.2022 г. С АУАН бил иззет на същата КТ към издаденото й СУМПС 285182515 с валидност от 12.05.2021 г. до 12.05.2031 г. Към 24.01.2022 г.

2 жалбоподателят И. нямала издадени медицински доказателства, че трудно дишала и че има сърдечни проблеми, които да й позволяват да не поставя обезопасителен колан като водач на МПС.

На 24.01.2022 г., около 09.36 часа жалбиподателят И. управлявала ползваният от нея лек автомобил „Ситроен Ц 3“ с рег. № СВ 5235 ВВ, регистриран на името на ЮЛ „КИП Адвъртайзинг“ ЕООД, ЕИК: 205735408, в гр.София по бул. „Цар Освободител“ с посока на движение от площад „Независимост“ към улица „Екзарх Йосиф“. При управлението на автомобила на инкриминираната дата жалбоподателят И. налязла в кръстовището с бул.

„Княгиня Мария Луиза“ и преминала при забранен червен светлинен сигнал на работещата и технически изправна, съгласно приетите по делото проекти и схеми на СО депозирани в съда с вх.№ 124145 от 16.06.2022 г., светофарна уредба. Същата не била с поставен обезопасителен колан, докато управлявала лекият автомобил, с който предната седалка на автомобила й е бил технически оборудван и носела в себе си АУАН серия АА бл. № 357369 от 23.09.2021 г., вместо отнетият й на 23.09.2021 г. контролен талон, който АУАН от 23.09.2021 г. е бил с изтекъл срок по чл.157, ал.6 от ЗДвП.

Нарушенията са били възприети на инкриминираната дата и място от свидетелите В. ИВ. Н. и СТ. Г. СВ., които били служители на СДВР-ОПП.

Същите спрели жалбоподателя И. веднага след извършените нарушения за проверка. Свидетелят Н. съставил АУАН серия GA № 496637 от 24.01.2022 г.

Въз основа на този

АУАН е постановено НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-001701 от 23.02.2022 г. издадено Началник СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на П. Д. ИВ. ЕГН:********** са й наложени административни наказания: 1.). парична глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП; 2.). парична глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.137а, ал.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и 3.). парична глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.157, ал.6 вр. чл.185 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства, както и от представената от СО транспортна схема с ясно отбелязване на местоположението на кръстовището и участъците на кои улици и булеварди включва то, като от това писмено доказателства, че става дума за кръстовището с бул. „Княгиня Мария Луиза“ в гр.София при посоката на движение на жалбоподателя И. по бул. „Цар Освободител“ с начална точка от площад „Независимост“ към улица „Екзарх Йосиф“.

Изложеното обстоятелство, свързано с точното изясняване на фактите по делото от въззивния съд не води до извод, че няма нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.137а, ал.1 ЗДвП и чл.157, ал.6 от ЗДвП. Напротив има такива.

Изложената фактическа обстановка се допълва и обосновава и от показанията н а свидетелите В. ИВ. Н. и СТ. Г. СВ., въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на 3 такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки от разпитаните свидетели в лицето на свидетелите Н. и С. да описват някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

За пълнота на изложението в основата на фактическата обстановка не се поставиха показанията на свидетелите С. ПЛ. Г. и Р. М. АНГ., тъй като те нямат никаква връзка с предмета на делото. Тези двама свидетели описват друго нарушение за друг нарушител от друга дата. Поради грешка на съда е следвало свидетелите Г. и А. да се разпитат по друго съдебно производство по НАХД № 3256 от 2022 г. по описа на СРС, НО, 9 състав. Неправилно е преценено да се призоват същите по настоящото дело с разпореждането за насрочването на делото. При тези положения съдът приема, че не е допуснато процесуално нарушение, тъй като показанията на свидетелите Г. и А. се изключиха изцяло от доказателствената съвкупност и съдът не се позова на тях при описването на настоящата фактическа обстановка.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че от външна страна съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че в АУАН и НП всяко от констатираните нарушения с възведените им поотделно правни квалификации са изчерпателно описани в акта за установяване на административно нарушение, и по идентичен начин – описани и в наказателното постановление, подведени са правилно под съответните норми на материалния закон. НП и АУАН са надлежно връчени на нарушителя с 4 оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.

Съдът приема, че административното нарушение на жалбоподателя И. по чл.6, т.1 от ЗДвП е доказано и установено.

Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП: „Чл. 6. Участниците в движението:

1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;“

Неспазването на тази норма влече след себе си определени санкционни последици, предвидени в чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: 1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;“