Решение № 450 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Филип Владимиров

Десислава Попколева при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20238002102767 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1188 от 14.03.2024 г. е допуснато по жалба на М. Ч. Г., чрез пълномощника й адв. С. П.-К., касационно обжалване на въззивно решение № 391/24.03.2023 г. по в.гр.д. № 1224/2022 г. на Окръжен съд Пловдив /поправено с решение № 572/03.05.2023 г./ в частите, с които като е отменено решение № 43/25.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1121/2021 г. по описа на Районен съд Карлово относно родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения между бащата Х. Д. П. и детето Д.-Ч. Х. П. и издръжката, е постановено предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на бащата Х. Д. П.; опредено е местоживеене на детето при него в Република България – [населено място], общ Карлово; определен е режим на лични отношения между майката М. Ч. Г. и детето Д.-Ч. Х. П.: всяка събота и неделя на всяка четна седмица от годината от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя с преспиване, както и във вторник и четвъртък на всяка нечетна седмица от годината от 10,00 часа до 17,00 часа за всеки от дните, които да не съвпадат с часовете на учебни занятия на детето и 1 месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата или с времето, определено от него за почивка с детето, като майката взема детето в 10 ч на първия ден и го връща по местоживеенето му до 16 ч. на последния ден; за Коледните празници 1 през четните години детето да бъде при бащата за времето на Коледната ваканция, а за нечетните години да бъде при майката, която го взема в 10 ч. на първия ден и го връща до 16 ч. на последния ден, а на 31 декември - детето да бъде при майката за четните години, която да го взема в 10 ч. на 31.12. и го връща до 10 ч. на следващия ден, а за нечетните години да бъде при бащата; майката М. Ч. Г. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за детето Д.-Ч.

Х. П. чрез неговия баща Х. Д. П. от [населено място], общ. Карлово в размер на 195 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното плащане;

Касаторът обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че в обжалваните части въззивното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон – чл.59, ал.4 СК и § 1, т.5 ЗЗакр.Д, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Основните доводи са, че съдът не е обсъдил всички релевантни за правния спор факти, както и приетите за установяването им писмени доказателства социален доклад, изготвен от английските социални служби, доклад от училището, което посещава детето, вкл. тези установяващи неговите успехи и занимания в свободното време, както и здравното обслужване на детето от личен лекар. Във връзка с личностните качества и родителския капацитет, съдът не е обсъдил приложената по делото кореспонденция по „вайбър“, от които се установява отношението на бащата към майката на детето, в т.ч. и отправените към нея закани и заплахи. Според касатора, въззивното решение противоречи и на нормата на чл.59, ал.4 СК, тъй като съдът не е преценил всички обстоятелства с оглед интереса на детето: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможностите за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности.

Ответната страна по жалбата – Х. Д. П., чрез адв. П. е депозирала отговор на касационната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на изложените внея доводи за неправилност на въззивното решение.

За да отмени решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел за установено, че ищцата и ответника не са имали сключен граждански брак, живели са на фактически начала, като от съвместно им съжителство имат родено дете – Д.-Ч., [дата на раждане] ; страните са разделени от м.01.2021 г., като детето е останало да живее при майката след фактическата раздяла; от м.03.2021 г. ищцата и детето живеят в Лондон под наем, като детето има собствена стая, а размерът на месечния наем от 17.03.2021 г. е 1 425 бр.лири; детето посещава училище „Пелъм“ в Лондон, за което, в разговор със социалния работник, говори положително, както и че има много приятели; до 31.07.2021 г. майката е получавала социални помощи в размер на 1 916 бр.лири, а след тази дата – 1 823,17 бр. лири; бащата има собствен бизнес в [населено място], живее на първия етаж от двуетажна къща, собственост на негов приятел, притежава и апартамент в [населено място],[жк]със застроена площ от 63,71 кв.м., както и имот – къща с дворно място в [населено място], на която прави основен ремонт. При събраните по делото, вкл. и във въззивната инстанция, писмени 2 доказателства – част от които изобщо не са обсъдени, макар и да установяват релевантни за спора обстоятелства във връзка с преценката на съда за най-добрия интерес на детето и събраните гласни доказателства, една част от които не са кредитирани от съда в цялост - тези св. Б. и Г. а тези на св.П. и св.Т. – в цялост, е прието че родителските права по отношение на детето Д. следва да се предоставят за упражняване на бащата, съответно следва да се определи местоживеенето на детето при него в [населено място]. За да стигне до този извод, съдът е съпоставил, от една страна, възрастта и пола на детето, за които майката е попригодна да задоволява нуждите на 6-7 годишното момиче и от друга страна – дефицита на родителски капацитет на майката, намерил израз в поведението й на препятстване и ограничаване на контактите на детето с бащата, водещи до тяхното отчуждаване, последица от което е увреждане на детската психика и неговото развитие като пълноценна личност. От друга страна е съобразил, че бащата е всеотдаен родител, който би могъл най-пълно да задоволи интересите на детето, неговото правилно отглеждане и възпитание, както и да му създаде трудови навици и дисциплинираност. Съпоставяйки условията на живот на детето в Англия и в България, съдът е приел, че в България за детето са създадени по-добри условия за отглеждане, обучение и развитие и социални контакти като цяло, доколкото в Англия майката с детето живеят на социални помощи, които са под необходимото за задоволяване на техните нормални нужди. Посочено е, че не е доказано по делото, ако майката започне работа, кой ще гледа детето през това време, както и на каква помощ за отглеждане на детето може да разчита.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, Т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора, както и твърденията и възраженията на страните в тяхната съвкупност и следва ли при спор за упражняване на родителски права съдът да обсъди в съвкупност всички обстоятелства с оглед интересите на детето, предвидени в чл. 59, ал. 4 СК или може да игнорира някои от тях и следва ли съдът да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, за да се провери дали въззивният съд е процедирал и съответно дал разрешение в противоречие с разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г. и с посочената съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК.

По първия въпрос е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, според която съдът е длъжен да прецени всяко допустимо и относимо доказателствено средство поотделно и в съвкупност помежду им, като по вътрешно убеждение изясни спорните по делото факти и ясно и точно изложи съображения по своите фактически заключения. Ако не го стори, нарушавайки чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, той нарушава принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл.10 ГПК. По втория въпрос също е налице трайна съдебна практика, според която при спор за упражняване на родителски права, съдът е дължен да обсъди в съвкупност всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като част от критериите, от които се ръководи, са нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, но тяхното изброяване не е изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него 3 обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Съдът обаче не може да основе решението си само на някой от посочените в Постановлението обстоятелства и да игнорира други.

Изброените в него обстоятелства са минимумът, които трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на един от двамата родители. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрия интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права. Тези обстоятелства са: родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност; да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя; желанията и потребностите на детето, съобразени с неговия пол и възрастта; отношенията между двамата родители помежду им и към детето след раздялата им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето; да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.

С оглед приетото по въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение, се явяват основателни.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл.59, ал.4 СК и § 1, т.5 Закон за закрила на детето и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правилачл.12 и чл.235, ал.2 ГПК и следва да бъде отменено, тъй като при преценката кой родител трябва да упражнява родителските права с оглед най-добрия интерес на малолетното дете, съдът не е обсъдил всички допустими и относими доказателства по делото поотделно и в съвкупност помежду им, установяващи релевантни за спора обстоятелства и пози начин е изложил мотиви само по някой от обстоятелствата, визирани в ППВС № 1/1974 г., но не е обсъдил други от тях. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил социалният доклад, изготвен от английските социални служби след посещение в дома, в който детето живее с майка си, находящ се в Лондон, район Уимбълдън, [улица], от който се установява, че домът е чист, подреден и добре обзаведен, като детето разполага със собствена спалня, декорирана според неговите интереси; че посещава местното училище Рelham Primary school /в непосредствена близост до дома му/, като през учебната 2022/2023 г. е записана в първи клас; че детето говори за дома и училището си положително; изглежда 4 щастливо и спокойно; има силна връзка с майка си; че детето е в състояние е да съставя ясни, структурирани изречения на английски език и споделя че има много приятели в училище и в общността, както и че обича да прави с майка си торти, да се разхождат в парка; че детето е регистрирано в здравно заведение. Според социалният работник детето няма притеснения относно контактите си с бащата, споделя че редовно разговаря с него чрез видеоразговори. По отношение на майката е посочено, че понастоящем посещава колеж „Саут Теймз“ два дни в седмицата, където завършва курс по ЕSOL /aнглийски език за чужденци/ на второ ниво, като към момента на изготвяне на доклада – м.09.2022 г. не работи, но има желание да си намери работа след като усъвършенства английския си език.