Решение № 4105 от 27.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 825/2024
- Вид
- Решение № 4105
- Подписан
- 27.06.2025
- В сила
- 27.06.2025
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Рафаела Стоилова Матева
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл.499 · Кодекс за застраховането
- чл.499, ал.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4105 гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100500825 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 1.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 35338/ 2023 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 156 състав, ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД- гр. София /ЕИК 200299615/ е осъдено да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ТРУП“ АД- гр. София /ЕИК 000694286/ на основание чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата 1 109.04 лева, представляваща регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470422222255070 за ПТП от 07.10.2022 г., около 11:50 ч., при което МПС „ДАФ 105“ с peг.№ ********* се движи по АМ „Тракия“, с посока от гр. Бургас към гр. София и в района на км 243 + 500 спуква гума, като парчета от нея отхвръкват и се ударят в движещия се в най- лявата лента за движение лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг.№ *********, по който са нанесени вреди, ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъден да заплати на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата 793 лв., представляваща деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АДгр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на присъденото регресно обезщетение, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като 1 правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД осъдителен иск по чл.411 КЗ като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „каско” възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия случай регресното право на ищеца- застраховател по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност” на делинквента.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/ е обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между делинквента и ответника.
Спорни пред въззивния съд, с оглед релевираните във въззивната жалба на ответника доводи, са механизмът на пътно- транспортното произшествие, при което е увреден застрахованият при ищеца лек автомобил, причиняване на вредите в резултат на виновното и противо-правно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и наличието на основание за намаляването му поради съпричиняване на вредоносния резултат от застрахованото при ищеца лице.
В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната отговорност, е установено по безспорен начин по делото, което обосновава извод за доказаност на иска по основание.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че въз основа на ангажираните от ищеца доказателства /неоспорен Протокол за ПТП от 7.10.2022 г., заявление за образуване на щета, подадено от водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ /част от образуваната при ищеца застрахователна преписка/ и свидетелски показания на участвалия в ПТП водач на товарен автомобил „ДАФ“/, преценени съвкупно, се установяват механизмът на ПТП и причиняване на вредите вследствие противоправното поведение на застраховано при ответника лице, респ. наличието на причинно- следствена връзка между такова поведение и настъпилите за застрахованото при ищеца лице вреди, потвърдена със заключението на изслушаната 2 по делото авто- техническа експертиза. Изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение- в размер на 1 084.04 лв., покрива действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.411 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в пълния претендиран по делото размер.
Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба на ответника доводи, насочени към освобождаването му от регресна отговорност, евентуално- към намаляване на регресното обезщетение, поради съпричиняване на вредоносния резултат от застрахованото при ищеца лице. Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на товарния автомобил "ДАФ“, който не е изпълнил нормативно установеното в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП задължение да не създава опасности и пречки за движението и здравето на хората и да причинява имуществени вреди с поведението си на пътя. Установената въз основа на протокола за ПТП, цитираното заявление на водача на л.а.„Фолксваген Пасат“ /част от образуваната при ищеца застрахователна преписка/ и свидетелските показания на св. А. М. /водач на т.а.„ДАФ“/ фактическа обстановка, според която по време на движение в дясната лента на пътното платно на Автомагистрала „Тракия“ посока Бургас- София товарният автомобил „ДАФ“ спуква лява задна гума на диференциала на влекача /“гумата гръмна“- според показанията на свидетеля/, при което парчета от протектора на същата са отхвръкнали по пътното платно и вследствие съприкосновението им /преминаване през парчетата/ с движещия се в лявата лента на същото пътно платно лек автомобил „Фолксваген Голф“ е настъпило процесното ПТП, при което са увредени предната броня, кора ДВГ и ляв подкалник на този автомобил, обосновава извод за противоправност в поведението на пътя- в посочения по- горе смисъл, на водача на товарния автомобил „ДАФ“. Според заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено, щетите по лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, описани в процесния двустранен констативен протокол за ПТП, за които е заплатено обезщетение от застрахователя- ищец, се намират в пряка причинноследствена връзка с процесното произшествие. Тъй като настъпилото застрахователно събитие е в следствие противоправното виновно поведение на водача на товарния автомобил „ДАФ“ /свидетелят А. М./, за суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател са налице предвидените в закона материално- правни предпоставки да претендира присъждането на регресно обезщетение по съдебен ред.
Събраните в процеса доказателства- писмени и гласни, не могат да обосноват извод на въззивния съд за налична и у водача на л.а.„Фолксваген Пасат“ вина за настъпване на процесното ПТП, тъй като няма безспорни данни и доказателства, че поведението му на пътя е било неправомерно. Недоказано се явява по делото, при принадлежаща на ответника доказателствена тежест, да е извършено нарушение на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, като не е установено управлението и движението на същия да не е било съобразено с фактори, посочени в чл.20 ЗДвП. Тъй като не се установява въз основа на събраните доказателства поведението на водача на този автомобил да е било неправомерно, не може да бъде обоснован извод за вина на същия, съответно за съпричиняване на вредоносния резултат. Няма основание и за приемането на извод, че водачът на увредения автомобил е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на ПТП, както и че е могъл да го предотврати, за да избегне причиняване на вредоносния резултат.
Правилно, съобразно събраните в процеса доказателства, е определено и дължимото от застрахователя- ответник на застрахователя- ищец регресно обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.499, ал.2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
3
Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл.499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.499, ал.2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението на чл.273, ал.2 КЗ /отм./разпоредба със същото нормативно съдържание, съдебна практика на ВКС /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/ 14.11.2009 г. по т.д.№ 870/ 2010 г.; Решение № 153/ 22.12.2011 г. по т.д.№ 896/ 2010 г. и др./.
Действителната стойност на вредата по смисъла на цитираните законови разпоредби е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Предвид горното, тъй като заявената от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД регресна претенция е обоснована и посоченият размер на претендираното регресно обезщетение съответства на заплатеното от дружеството застрахователно обезщетение, а релевираните от ответника възражения са неоснователни и като краен резултат не могат да доведат както до освобождаването му от регресна отговорност, така и до намаляване на определеното на ищеца регресно обезщетение, обжалваното първоинстанционно решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемото дружество сумата 410.90 лв.- разноски за платено за въззивното производство адвокатско възнаграждение, чийто размер е намален по възражението на въззивника за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК до минималния предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Разпечатката съдържа 32 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0f1dd0c-db44-48d9-82c1-2f5427746159