Решение № 275 от 30.03.2017, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30 март 2017 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н

А Н А Р О Д А

Старозагорският районен съд, гражданско отделение, VІІ състав, в публично заседание на.........14 февруари 2017...............година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА при секретаря.........Н.К.…….....................................................и с участието на прокурора................................................., като разгледа докладваното от …………………съдията Мишова....гр. д. № 3742 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за възстановяване на запазена част на основание чл.30, ал.1 ЗН.

Ищецът Д.М.Д. твърди, че ответниците са съпругата и дъщерята на брат му Румен М.М., починал на 02.01.2014 г. Твърди, че на 01.05.2014 г. починала и майка му Й.

Р. М.. Приживе с нот. акт за дарение № 159, т.ІІІ, рег. № 6948, дело № 381/29.09.2011 г. на нотариус Бойко Георгиев с рег. № 394 на Нотариалната камара тя дарила на Румен М.М. собствените си 4/6 ид. части от апартамент № 1, находящ се в гр. Стара Загора на административен адрес: ул. Генерал Скобелев, № 37, вх.А, ет.1 от жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху бивша държавна, а понастоящем общинска земя, в парцел I-432 в квартал 419 по плана на града, който апартамент се състои от спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, и е със застроена площ от 56,82 кв.м, при граници: от север - стълбище и ап.2, от изток - двор, от юг - двор и от запад - улица и ап.2, заедно с принадлежащото избено помещение № 1 с полезна площ 7,66 кв.м, при граници на същото: от север -мазе № 14, от изток - коридор, от юг - мазе № 3 и от запад - улица, заедно с 3,20% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище - апартамент, с идентификатор *** по кадастралния план и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-73/19.11.2007г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект попада в сграда № 2, разположена в поземлен имот ***, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, под обекта: няма, над обекта: ***. Ищецът счита, че като низходящ син е наследник със запазена част. Счита, че с дарственото разпореждане, извършено от майка му в полза на праводателя на ответниците, е лишен от възможността да получи полагаемата му се запазена част от наследството. Твърди, че наследодателката не е направила в негова полза дарения или завещания. Счита, че запазената му част е в размер на 4/18 ид.ч. от целия имот и моли, съдът да постановите решение, с което да възстанови запазената му част в размер на 1/3 ид. част от наследството на Й. Р. М., като намали извършеното дарение в полза на Румен М.М., починал и оставил за наследници, В.Н.М. и Й.Р.М..

Претендира за направените разноски.

Ответниците В.Н.М. и Й.Р.М. оспорват предявените исковете като неоснователни. Твърдят, че наследодателката Й.

Р. М. е оставила и други наследствени недвижими имоти - земеделски земи и недвижим имот в гр. Павел баня. По тази причина считат, че запазената част на ищеца Д. от наследството на майка му не се изчерпва с частта му от апартамента.

Възразяват, че не са пасивно легитимирани за участие в процеса като ответници по иска, тъй като не били наследници по закон на наследодателката Й.

Р. М.. Твърдият, че няма данни дали ищецът е приел наследството на майка си по опис.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните и приложимото право, намери за установено следното:

Страните не спорят, че ищецът е наследник на Й. Р. М., починала на 01.05.2014 г., и брат на наследодателя на ответниците – Румен М.М., починал на 02.01.2014 г. Не спорят и за това, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 159, т.ІІІ, рег. № 6948, дело № 381/29.09.2011 г. на нотариус Бойко Георгиев с рег. № 394 на Нотариалната камара, Й. Р. М. е дарила на Румен М.М. собствените си 4/6 ид. части от апартамент № 1, находящ се в гр. Стара Загора на административен адрес: ***, вх.А, ет.1 от жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху бивша държавна, а понастоящем общинска земя, в парцел I-432 в квартал 419 по плана на града, който апартамент се състои от спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, и е със застроена площ от 56,82 кв.м, при граници: от север - стълбище и ап.2, от изток - двор, от юг - двор и от запад - улица и ап.2, заедно с принадлежащото избено помещение № 1 с полезна площ 7,66 кв.м, при граници на същото: от север -мазе № 14, от изток - коридор, от юг - мазе № 3 и от запад - улица, заедно с 3,20% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище - апартамент, с идентификатор *** по кадастралния план и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-73/19.11.2007г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект попада в сграда № 2, разположена в поземлен имот ***, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, под обекта: няма, над обекта:

***.

Няма спор, че наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Вярно е, че съгласно чл.30, ал.2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, е необходимо той да е приел наследството по опис. В случая обаче правилото е неприложимо, тъй като ответниците по делото са конституирани не защото те са облагодетелствани от дарението, с което се твърди да е накърнена запазената част на ищеца, а защото са наследници по закон на облагодетелстваното с дарението лице, а то има качеството наследник по закон по смисъла на чл.30, ал.2 ЗН.

Съгласно чл.28, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или с дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Вън от тази запазена част е разполагаемата част на наследодателя, с която той може да се разпорежда чрез дарение или да завещава. В случая наследодателката е направила дарение в полза на едното си дете. При това положение, за да се определи размера на запазената, респ. на разполагаемата част, следва съгласно чл.31 ЗН да се образува една наследствена маса от всички оценими в пари права, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му. Наследството влиза в масата изцяло.

С молба от 09.11.2006 г. ответниците посочват, че към момента на смъртта си наследодателката е притежавала четири земеделски имота, както следва: нива от 12 дка, ІV категория, м. Юрска могила, имот № 033071; нива от 24 дка, ІV категория, м. Нейков кладенец, имот № 044102; нива от 26,599 дка, ІV категория, м. Бялата пръст, имот № 013010 и нива от 25,650 дка, ІV категория, м. Василиеви места, имот № 047100. Първите два имота били наследствени на Й. Р. М., а другите – получени по наследство след смъртта на починалия й съпруг Манол Д.М..

Видно от представения по делото договор за доброволна делба на недвижими имоти от 29.05.2008 г. в дял на Й. Р. М. са дадени два имота – нивата в м.

Юрска могила и друг имот, с който тя се е разпоредила приживе чрез покупко-продажба. С друг договор за доброволна делба от същата дата на Й.

Р. М. е дадена нивата в м. Нейков кладенец. Според заключението на съдебно оценителна експертиза стойността на тези два имота към датата на откриване на наследството (01.05.2014 г.) възлиза на 28 980 лв., от които 9 600 лв. за първата нива и 19 380 лв. за втората. Към момента на смъртта си наследодателката е притежавала и идеални части от нивите в м. Бялата пръст и Василиеви места. Видно от решение № 77 от 05.07.1993 г. на ОбСЗ тези два имота са възстановени на наследниците на Манол Д.М., починал на 18.06.1957 г. Това лице обаче не е съпругът на наследодателката на ищеца, а негов дядо. За да направи този извод съдът прецени обстоятелството, че наследодателят на ищеца - Манол Д.М. е починал на 10.02.2001 г., а посоченото по-горе решение е постановено от ОбСЗ по преписка № 3244 от 10.02.1992 г. Няма как, поради естеството на нещата, наследодателят на ищеца да е посоченият в решението Манол Д.М., след като към датата на подаване на заявлението за възстановяване на земеделските земи той е бил жив и не би могъл да бъде наследодател на никого.

При това положение двете ниви са сънаследствени между всички наследници на дядо Манол Д.М., починал на 18.06.1957 г. Видно от удостоверението за наследниците му той е оставил пет деца: Г.М.Д., Мария М. Георгиева, Славка М. Караславова, Д.М.Д. и Руса М. Петкова. Всеки от тях наследява по 1/5 ид.ч. от наследствените имоти.

Д.М.Д., починал на 20.10.1982 г., е наследен от синовете си Манол Д.М. и Петко Д.М..

Манол Д.М. е починал на 10.02.2001 г. и е наследен от съпругата си Й.

Р. М. и двамата си сина – ищеца Д.М.Д. и наследодателя на ответниците Румен М.М.. Тъй като към датата на смъртта му имотите са били възстановени, съпругата му наследява наравно с децата, т.е. по 1/30 ид.ч. от посочените по-горе ниви (1/5:2:3). От заключението на съдебно оценителната експертиза се установява, че пазарната цена на тези имоти към датата на откриване на наследството, останало от Й. Р. М., е 43 360 лв., от които към наследствената маса следва да се прибавят 1 445,33 лв. (43 360:30).

Неоснователно е възражението на ищеца, че в наследствената маса не трябва да се включват имотите в м. Нейков кладенец и м. Юрска могила, тъй като приживе наследодателката е сключила предварителен договор за тяхната продажба и за които имало заведен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Предварителният договор няма вещно действие – той не прехвърля права. Затова обещателят остава собственик на вещта, която ще бъде прехвърлена. Щом към момента на смъртта й Й. Р.

М. не е сключила окончателен договор за покупко-продажба на двете ниви, тя остава техен собственик и по силата на наследственото правоприемство тази собственост преминава към наследниците й. Обстоятелството, че е получила цената на имотите предварително, не може да доведе до друг извод. Ако при приключване на съдебното дирене в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД наследниците й не са собственици на имотите, то искът ще бъде отхвърлен и за тях ще се породи задължение да върнат онова, което е било платено на тяхната наследодателка.

Включването на имотите в наследствената маса няма вещно действие. Те продължават да бъдат собствени на наследниците по силата на наследственото правоприемство.

Неоснователно ищецът счита, че в наследствената маса не трябва да се включват и другите две ниви, посочени от ответниците. Обстоятелството, че ид.ч. от тях са били дарени на трето лице е без значение, тъй като това дарение, видно от н.а. № 61, т.

ІІІ, рег. № 3348, дело № 264, е извършено на 25.08.2015 г., т.е. след смъртта на наследодателката на ищеца. Към датата на смъртта й тя е притежавала идеална част от тях, която, при наличие на удостоверение за наследниците на общия наследодател, може лесно да бъде определена, както стори и съдът.

Съгласно чл. чл.31 ЗН от наследствената маса следва да се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН, но в случая такива не се установиха по делото. След това следва да се прибавят даренията с изключение на обичайните такива. С договор за дарение от 29.09.2011 г., обективиран в н.а. № 159, т.ІІІ, рег. № 6948, дело № 381/2011 г. на нотариус Бойко Георгиев с рег. № 394 по списъка на Нотариалната камара, наследодателката Й. Р. М. е дарила на сина си Румен М.М. 4/6 ид.ч. от апартамент находящ се в гр. Стара Загора на административен адрес: ***, вх.А, ет.1, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Безспорно, това не е обичайно дарение, поради което съдът намира, че следва да бъде прибавено към наследствената маса. Съгласно чл.31 ЗН даренията се прибавят според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството. Според заключението на вещото лице от съдебно-оценителната експертиза стойността на целия имот, определена по посочените горе критерии, е 46 900 лв., а на подарените 4/6 – 31 266,67 лв. Следователно общо наследствената маса възлиза на 61 692 лв. Върху тази цифрова величина следва да се определи стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл.29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част.