Решение № 207 от 12.08.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Враца, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20261400500262 по описа за 2026 година

Въззивното дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от И. И.

Т. от с.***, обл.Враца против решение №98/2.03.2026г.на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №1355/2025г., с което предявените от жалбоподателя искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ са били отхвърлени като неоснователни и тъй е бил осъден да заплати на ответника „АЕЦ Козлодуй“ЕАД деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението е нищожно, като постановено от незаконен състав, а освен това е и евентуално неправилно.

Във връзка с твърдението за нищожност на обжалваното решение се развиват доводи, че съдията от РС-Козлодуй, който е постановил решението, е назначен за такъв през 2024г.по силата на решение на СК на ВСС, последният от които е с изтекъл мандат към 2024г., при което нарушени са чл.19, §1, ал.2 от ДЕС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, които разпоредби имат пряко действие.

Жалбоподателят твърди, че съдийската колегия на ВСС функционира в намален състав от 11 членове, като успешният избор на магистрат зависи преимуществено от членовете, избрани от парламентарната квота и това положение е в пряко протИ.речие със становището на Венецианската комисия по отношение на кадровата политика. Твърди се също, че въпреки, че мандатът на всички членове на 1

ВСС е изтекъл преди повече от три години, нов състав не е формиран заради неизпълнение на конституционните задължения на законодателната власт да избере нова парламентарна квота и едновременното обявяване по законодателен път за невалиден изборът на съдийска квота, за който избор петчленен смесен състав на ВКС и ВАС не е открил пороци в провеждането му. Жалбоподателят посочва също, че към момента няма ясни срокове, в рамките на които би било преустановено упражняването на функции от ВСС с изтекъл мандат, а съгласно решение на СЕС от 30.04.2025г. по съединени дела С-313/23 и С-332/23, приложимо и по отношение на ВСС, това положение протИ.речи на правото на ЕС.

При тези твърдения жалбоподателят настоява да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС по въпроса „Допустима ли е, с оглед чл.19, §1, ал.2 от ДЕС, вр.с чл.47 от Хартата на основните права на ЕС и принципа за независимост на съдиите, национална правна уредба и практика, според която по силата на постановено тълкувателно решение на конституционен съд на държава-членка (решение №12/27.09.2022г.по к.д.№7/2022.на КС на РБългария), висшият кадрови орган на съдебната власт, имащ отношение към статута на съдиите, да продължава да изпълнява правомощия без ограничение във времето, относими към съдийската независимост, чл.130а, ал.5 от КРБ и чл.30, ал.5, т.1 от ЗСВ-назначават съдии.“ На следващо място в жалбата се посочва, че при разглеждането на делото е нарушен чл.22, ал.1, т.6 от ЗСВ, тъй като по друго разглеждане от съдия Д. Х. дело с участието на същия ответник, съдията е приел направен му отвод, а по настоящето дело няма обявено обстоятелство по чл.22, ал.2 от ГПК и няма яснота съществува ли все още основанието, поради което съдията се е отвел по предходното дело.

Жалбоподателят твърди също така, че обжалваното решение е и необосновано, тъй като изцяло се дава вяра на твърденията на ответника и дори се добавят нарушения, за които дисциплинарно наказание не е налагано и няма доказателства, които да сочат, че ищецът е разпореждал изпълнението на подобни действия.

Поддържа се, че при издаването на заповедта за уволнение не е спазена нормата на чл.193 от КТ, тъй като обяснение за деянията, за които е наложено наказанието, не са изисквани. Развиват се доводи, че в обжалваното решение неправилно е прието, че ищецът е бил запознат с разпореждане №93/29.07.2025г.на гл.технолог Д., въпреки, че в оперативните дневници такива записи липсват и няма гласни доказателства, които да подкрепят направените от съда изводи. Сочи се, че ищецът нито е знаел за разпореждането, нито е имал задължение за включване и изключване на съоръженията, а и подобно нарушение на разпореждането не е формулирано в заповедта за дисциплинарно наказание. Твърди се, че по превратен начин съдът е тълкувал и единственият запис, касаещ извършеното от ищеца уведомяване на старши оператор турбина И. Д. за настъпилото събитие. Посочва се също, че в заповедта за дисциплинарно уволнение не е вменявано и даването на неправомерни разпореждания 2 от ищеца, но въпреки това районният съд е приел извършването на такова нарушение.

Най-сетне в жалбата се посочва също, че ищецът е дал единствено мнение за захранване на задвижки, а не разпореждане за това, при което няма причинноследствена връзка между мнението му и последвало наводняване на аванкамерата.

Твърди се, че в приетото по делото експертно заключение подробно са описани всички дефицити и непълноти в издадените наряди, довели до осъществената от Т. Т. грешка по превключването.

При тези доводи жалбоподателят настоява за отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемото дружество „АЕЦ Козлодуй“ЕАД е постъпил писмен отговор, с която жалбата се оспорва, като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение не е нищожно, тъй като по отношение на правомощията на ВСС с изтекъл мандат има решение на конституционния съд, а неоснователни са и твърденията за нарушение по чл.22 от ГПК, тъй като приетият по конкретно дело отвод не е автоматично основание за отвод и по други производства, а липсата на извършен самоотвод не засяга валидността на решението.

В отговора се твърди, че от показанията на св.М. М. ясно се установяват действията на ищеца, вкл., че той е издал разпореждането до Т. Т. да отвори задвижката. Посочва се, че макар в оперативните дневници да не е вписано такова разпореждане, в обясненията си до работодателя ищецът и Т.а докладват да отварянето на задвижката. Според въззиваемото дружество тези доказателства показват, че ищецът не е изпълнил изискванията на чл.96, ал.1 от Наредба №9/09.06.2004г.за ТЕЕЦМ и е действал в пряко протИ.речие с чл.102 от същата наредба.

Въззиваемият посочва също, че изискванията по чл.193 от КТ са спазени, тъй като на ищеца е предоставена възможност да даде обяснения и такива са били представени два пъти, а квалификацията на ищеца и обясненията,които е дал показват, че той отлично е разбирал за какво нарушение се провежда процедурата.

На следващо място в отговора се посочва, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е присъствал физически на ЦПС-4, давал е разпореждания, участвал е в дейности, пряко свързани с разпореждане №93 и е знаел за пускането на първа циркулационна помпа и за предстоящите манипулации по оборудването. Твърди, се, че жалбоподателят прави превратно тълкуване на записа в оперативния дневник на СОУТ от 19,40 ч., тъй като този запис доказва само знанието на И. Д. за постъпване на вода в аванкамерата, а запис за наводняването е направен много по-късно. В тази връцка се посочва също, че НСТО е оперативно подчинен на ГД АЕЦ, на не на СОУТ, а от разпита на св.Б. М. се установява по несъмнен начин точно кога и в присъствието на кои лица същият е разбрал за наводняването на камерата. Посочва се също, че НСТО не е уведомил прекия си оперативен 3 ръководител и не е направил запис в оперативния дневник на НСТО, въпреки, че е имал задължение за това по смисъла на т.3.5.2 от Инструкцията по качество „Оперативни взаимоотношения“. Нещо повече, дневника за ОСС е подписан от ищеца без да отрази действията по задвижка 6VC11S04, въпреки, че е знаел за отварянето и затварянето й от Т. Т..

Въззиваемият поддържа също, че жалбоподателят тълкува превратно приетото по делото експертно заключение и твърди, че не „дефицити и непълноти“ в издадените наряди, а именно издаденото от жалбоподателя разпореждане за захранване на задвижки са причина за наводняването на аванкамерата.

Натам в отговора се цитират разпоредби от Наредба №9/09.06.2004г. и от Наредба за осигуряване на безопасността на ядрените централи, като се поддържа, че същите ясно указват задълженията за незабавно уведомяване при възникване на аварии, повреди и пр. и редът за осъществяването на контрол върху оборудването, и се посочва, че нормативно задължение за поставяне на табели „Оборудване с дефект“ няма. що се отнася до поставянето на нормативно предвидените табели, въззиваемият твърди, че такива са били поставени.

Въз основа на горните съображения въззиваемото дружество настоява обжалваното решение да бъде потвърдено. претендира се и присъждането на разноски.

С въззивната жалба и с отговора не се представят доказателства и не са правят доказателствени искания.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

По направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС въззивният съдебен състав се е произнесъл с определение №419805.06.2026г., с което е отхвърлил искането.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

По направеното оплакване за нищожност на първоинстанционното решение:

Оплакването се основава на твърдения за нищожност на решението, поради постановяването му от незаконен състав на районния съд, като се развиват доводи, че районният съдия е бил назначен от ВСС с изтекъл мандат и непълен състав, с което са нарушени изискванията на ДЕС и на Хартата на основните права на ЕС.

Въззивният съдебен състав намира така направеното оплакване за неоснователно, а обжалваното първоинстанционно съдебно решение за валидно и допустимо.

На съдебният състав е служебно известен фактът, че съдията от РС-Козлодуй 4

Д. Х. е назначен за такъв с влязло в сила решение на ВСС по протокол №28/25.06.2024г., на осн. чл. 186а, ал. 3 от ЗСВ, въз основа на проведен конкурс за първоначално назначаване. Самото провеждане на конкурса, в т.ч.оценяването и класирането на съдия Х., е извършено по правилата на ЗСВ от конкурсна комисия, в състава на която участват както избрани на случаен принцип съдии, отговарящи на определените в ЗСВ критерии, така и хабилитиран учен по правни науки, а жалби във връзка с участието на съдия Х. в конкурса, класирането му и неговото назначаване, не са били постъпвали.

От изложеното следва, че съдията, постановил обжалвания първоинстанционен съдебен акт, е назначен в резултат на надлежно проведена законова процедура, която е финализирана с акт (решение) на компетентния, съгласно Конституцията на РБългария и Закона за съдебната власт, орган-Висшият съдебен съвет, което решение е взето с изискуемия от ЗСВ кворум. По отношение на правомощията на този орган в условията на незапълнен състав и изтекъл мандат, е налице решение №12/27.09.2022 по конст.дело №7/2022г. на КС на РБ, което макар да касае статута на ИВСС, е изцяло приложимо и по отношение статута на ВСС и според това решение с изтичането на срока, за който са избрани,(главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет) изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на (главен инспектор, съответно на инспектори). Прието е също така, че „конституционно недопустимо е да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет поради изтичане на срока на пълномощията на главния инспектор и на инспекторите и неизбирането от Народното събрание на нов състав на Инспектората, осигуряващ му функциониране в съответствие с конституционните предписания. Дискреционната власт на парламента е лимитирана и обратното подрива демократичния ред под върховенството на правото, което е конституционно установено по волята на суверена като елемент на фундаменталната структура на Основния закон“.