Решение № 983 от 17.12.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. Шумен, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Х.а като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20243630100543 по описа за 2024 година

Предявени са субективно съединени установителни собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. искове за

В исковата молба ищците И. Р. Ч., ЕГН ********** и М. Р. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Ж. П. от ШАК, излагат, че родителите им Р. И.ов Ч. и Д.М., на 28.12.1961 г. са придобили недвижим имот с площ от 2 декара в местността „С.“ в землището на гр. Шумен, при граници: от юг тераса на ТКЗС с. Дивдядово /сега кв. Дивдядово/, от изток- шосето за с.

Дивдядово с дължина на границата 22 м., от север и запад- останалата част от имота на продавачката с дължина на южната граница 90 м. ПридобИ.ето е станало чрез валидна прехвърлителна сделка- покупко-продажба, обективирана в НА №46, т.I, д.№1595/1961 г. на Коларовградския районен съдия. Сочи се в молбата, че с договори за дарение, обективирани в НА№71, т.

VI, д.№1546/01.08.1991 г. на РС Шумен и НА№72, т. VI, д.№1546/01.08.1991 г. на РС Шумен, родителите им прехвърлили на всеки един от тях по един декар от гореописания имот. Ищците твърдят, че имотът винаги е бил ограден от всички страни с трайна ограда, изградена от метални прътове с височина повече от два метра, боядисана в зелено и с метална врата от към шосето и с вход през оградата и от западната по-висока част на имота. Заявяват, че никога 1 не са губили владението върху имота, като само през последните няколко години, поР. възрастта им, не са полагали такива грижи за него, каквито са полагали преди това. Изрично заявяват, че имотът никога не е бил обобществяван и не е влизал в блокове на ТКЗС, нито е бил отчуждаван или променял собственика си. При извършена проверка в СГКК, гр. Шумен ищците установили, че в одобрената за гр. Шумен кадастрална карта /одобрена със Заповед №КД-14-27-103/22.03.2012 г. на Началника на СГККШумен/ имотът им бил отразен като три отделни имота, граничещи един с друг в посока от изток на запад, както следва имот с идентификатор *** с площ от 817 кв. м., имот с идентификатор *** с площ от 418 кв. м. и процесният имот- с идентификатор *** с площ от 514 кв. м. Ищците установили, че върху новообразувания според кадастралната карта имот с идентификатор *** с площ от 514 кв.м., част от собствения им имот, с Решение №2А/01.01.1994 г. на ПК- Шумен е възстановено право на собственост на наследниците на Д.М.С., които наследници се явявали ответниците по делото- М. А. М., ЕГН **********, адрес: ***, Ж. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ***, В. М. Д., ЕГН **********, адрес: *** и М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищците считат, че това решение на ПК- Шумен не поражда предвидените в него гражданскоправни и вещноправни последици и доколкото същите не са участвали в административното производство, приключило с издаване на решението, молят съда да се произнесе инцидентно по законосъобразността на решението по смисъла на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК.

ПоР. изложеното, молят съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.

Шумен. Претендират и разноски.

В хода на делото поддържат претенциите си, като молят съда да се произнесе инцидентно и по законосъобразността на представената в хода на делото Заповед №РД-25-187/22.01.2024 г. на кмета на Община Шумен, с която е възстановено право на собственост върху процесния имот на наследниците на Д.М.С.- ответниците по делото.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът М. А. М. депозира отговор, в който сочи, че счита иска за 2 допустим, но неоснователен, излагайки аргументи. Заявява собственически права върху имота, като излага и твърдения за придобИ.ето му въз основа на оригинерно правно основание- придобивна давност.

В хода на делото поддържа изложените в отговора доводи и възражения.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответниците Ж. М., В. Д. и М. Д. депозират отговор, в който сочат, че считат иска за допустим и изцяло основателен, за което излагат аргументи и молят съда да се произнесе при условията на чл.237, ал.1 от ГПК.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото официално заверен препис от НА №46, т.V, д.№1595/1961 г. на Коларовградския районен съдия, се установи, че лицата Р. И.ов Ч. и Д.М. Ч.а са купили от Н.Х.М. част от недвижим имот, представляващ част от лозе и овощна гР.на- 2 декара, като целият имот е с площ от 14, 6 дка, находящ се в землището на Коларовград, в местността „С.“, при граници за тази реална част от 2 дка: от юг тераси на ТКЗС с. Дивдядово /сега кв. Дивдядово/, от изток- шосе за с. Дивдядово с дължина на границата 22 м., отмерени от южния ъгъл на имота и терасата на ТКЗС откъм шосетосеверна посока, от север и запад- останалата част от имота на продавачката с дължина на южната граница 90 м., вървяща от южния ъгъл на имота с терасите на ТКЗС, с. Дивдядово, вървяща в западна посока. От приетите по делото официално заверени преписи от НА№71, т. VI, д.№1546/01.08.1991 г. на РС Шумен и НА№72, т. VI, д.№1546/01.08.1991 г. на РС Шумен, става ясно, че Р. И.ов Ч. и Д.М. Ч.а са дарили на двамата ищци, на всеки един по отделно, по един декар от гореописания имот. От представените заверени преписи от удостоверения за наследници с изх.№3556/12.10.2020 г. и изх.

№1367/22.04.2021 г. на Община Шумен, се установи, че двамата ищци са законни наследници на починалите Р. И.ов Ч. и Д.М. Ч.а. От Удостоверение с изх.№УТ-37-198 от 21.07.2020 г. на Община Шумен, се установи, че поземленият имот, описан в двата нотариални акта /НА№71, т. VI, д.

№1546/01.08.1991 г. на РС Шумен и НА№72, т. VI, д.№1546/01.08.1991 г. на РС Шумен/ е идентичен в границите с поземлени имоти с идентификатори ***, *** и *** от кадастралната карта на гр.

Шумен. От Решение №2А от 07.02.1994 г. на Поземлена комисия, гр. Шумен е 3 видно, че на наследниците на Д.М.С. е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот от 1, 400 дка, втора категория, находящ се в терен по параграф 4 на гр. Шумен, кв. Дивдядово, в местността С.. В същото решение е посочено, че имотът е заявен с пореден номер 16 от заявлението и установен с молба- декларация за членство в ТКЗС 309 от 22.11.1991 г. Видно от удостоверение за наследници с изх.

№2152/30.06.2023 г. на Община Шумен и два броя удостоверения, издадени от Районен съд Шумен, съответно по гр.№738/2020 г. по описа на ШРС и гр.д.

№73782020 г. по описа на ШРС, удостоверяващи вписани откази от наследство, се установи, че към датата на подаване на исковата молба ответниците са призовани към наследяване на наследството, оставено след смъртта на Д.М.С.. От представения по делото заверен препис от преписка с вх.№2059/03.12.1991 г. по описа на Общинска служба по земеделие Шумен, става ясно, че лицето Р.Д.Д. /наследник от първи ред на починалия Д.М.С./, починала на 19.04.2005 г., на 03.12.1991 г. е подала пред Поземлена комисияШумен, като наследник на Д.М.С., заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на Дивдядово, общ. Шумен в общ размер на 41, 7 дка. От приложеното към преписката удостоверение, издадено от ТКЗС „Дивдядово“, гр. Шумен става ясно, че наследодателят на подалата заявлението Д.С.е „влязъл“ в ТКЗС със земи- ниви в размер общо 30,1 дка и лозя- 4 дка. В удостоверение, издадено на 22.11.1991 г. от кметството на кв.

Дивдядово е записано, че въз основа на декларация до Държавна планова комисия-1949 г. на Д.М.С. има записани имоти, като част от отразените имоти са отбелязани като ниви, други- като лозя, а трети- като пусти. За имот, отразен в последния документ като „пусто“ е отбелязано, че се намира в местността „С.“ и е с площ от 1, 4 дка. С Протокол 2 от 18.08.1992 г. са определени за възстановяване на наследниците на Д.М.С. на земеделски земи в размер общо на 41, 700 дка, като една от земите е отбелязано, че се намира в местността „С.“, с площ от 1.400 дка. В последствие, на 07.02.1994 г. ПК, гр.

Шумен е издала процесното, атакувано от ищците Решение №2А, от което е видно, че на наследниците на Д.М.С. е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот от 1, 400 дка, втора категория, находящ се в терен по параграф 4 на гр. Шумен, кв. Дивдядово, в местността С.. В решението липсват посочени граници на имота, нито е посочено вида на имота, т.е. липсва пълна индивидуализация на имота. От 4 другите документи към преписката става ясно, че на наследниците на Д.М.С. са възстановени и други земи, като същевременно същите са обезщетени по реда на ППЗСПЗЗ за 6, 448 дка. Със Заповед №РД-25-187/22.01.2024 г. на кмета на Община Шумен, на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразувани имоти за местността „С.“, кадастрален район 677, Решение №2А от 07.02.1994 г. на ПК, гр. Шумен е възстановено право на собственост на ответниците, като наследници на Д.М.С., върху новообразуван поземлен имот с идентификатор *** с площ от 514 кв.м., извън строителните граници на гр. Шумен, местност „С.“, при граници и съседи: ПИ №***, №***, №***,

№*** и ***.

От събраните по делото гласни доказателства, показанията на разпитаните по искане на ищците свидетели, се установи, че процесният имот се ползва и обработва от семейството на ищците от момента на придобИ.ето му през 60-те години на миналия век. Имотът се е ползвал и обработвал от ищците, респ. неговите родители преди това като лозе, като същото семейство е полагало много добри грижи за него. От същите показания става ясно, че този имот не е бил включван в ТКЗС- „Имотът на И. и М., това е имотът, то е 2 дка, но защо са три /имота/, не знам…Когато го купиха, беше лозя, стари от дядо Х. но те като го купиха и като го загР.ха си насяха прекрасно лозе. Много хубаво го гледаха и младите, и старите…Аз всички хора познавам там, на местото. Този имот не е бил в ТКЗС. В тази местност имотите не са влизали в ТКЗС. Ние си ги продавахме по това време…До последно, до преди 2-3 години си го гледаха и то много хубаво имота. За 2-3 години е обраснал имота.“- са показания на свидетелката К.. Същият свидетел на предявената му в съдебно заседание скица на имота като собствен на ищците имот посочи имоти с идентификатори №№***, *** и процесният имот- с идентификатор ***. В същия смисъл са и показанията на другия, разпитан по искане на ищците свидетел- „Доколкото си спомням, като съм минавал, тези трайни насаждения се състояха в лози преди всичко. Даже г-н Ч. се е хвалил, че гроздето е много узряло, жълто, приятно. Обработваше се имотът…още от 1990 г. насам го обработваше…Знам, че местото е на И. Ч..

Учудих се изобщо какъв е спорът, тъй като трайно поне знам, че е техен имот, на него и на брат му…Не съм виждал други хора…Непознати хора в имота не 5 съм виждал.“- са изявления на другия, воден от ищеца свидетел А.У.. От показанията и на двамата свидетели се установи, че от момента на закупуване на имота до настоящия спор никой не е предявявал претенции към имота, като владението върху същия не е прекъсвано. Съдът дава вяра на тези гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни, взаимно и вътрешно непротиворечиви, а от друга страна са в синхрон с останалите, събрани по делото доказателства. По делото са изслушани и свидетели, в полза на ответника М. М., които заявяват, че знаят процесният имот за собственост на тази ответница и починалия й съпруг, който приживе го е обработвал, посял е плодни дръвчета- сливи, череша дюля, круши. Същите свидетели заявяват, че имотът и до сега се обработва и поддържа от сина на М. и неговото семейство, които се грижат за него, респ. за находящите се в имота плодни дръвчета. По делото, предвид противоречивите твърдения на страните и противоречивите показания между показанията на свидетелите, водени от ищците и тези, водени от ответника, е допусната и назначена СТЕ. От заключението по същата, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в обективността и правилността му, се установи, че към датата на експертизата имотът е обрасъл с диви орехи, необработван, като в същия има само три плодни дръвчета-череша, слива и дюля. В съдебното заседание ВЛ поясни, че при огледа на имота установил, че мястото е изоставено от няколко години.