Решение № 6334 от 23.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8906/2025
- Вид
- Решение № 6334
- Подписан
- 23.10.2025
- В сила
- 23.10.2025
- Състав
- Милена Богданова, Весела Трайкова Живкова Офицерска, Илиана Станкова
Цитирани разпоредби
- чл. 282, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 431, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал.1, т. 1 - 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал.1, т. 1 - 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал.1, т. 1 - 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал.1, т. 1 - 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал.1, т. 1 - 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал.1, т. 1 - 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал.1, т. 1 - 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т.2 и т.6, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т.2 и т.6, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 445 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 445, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 39, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 6334 гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милена Богданова
Членове:
Весела Тр. Живкова Офицерска
Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20251100508906 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 437, във вр. с чл. 435, ал. 2, т.2 и т.6, пр.1 от ГПК.
Образувано е по жалба на Ц. В. Т. и А. С. Т. – солидарни длъжници по изп. дело № 20259210400698 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, срещу насочване на изпълнението върху несеквестируем недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. ****, с площ от 141,82 кв.м., чрез извършен на 15.07.2025 г. опис на имота, както и срещу отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнението върху имота, обективиран в Постановление от 15.07.2025 г.
Оплакванията са, че имотът е тяхно семейно жилище и макар да е ипотекиран от длъжниците в полза на взискателя „Юробанк България“ АД, поради което по силата на чл.
445 ГПК е изключен от защитата по чл. 444 ГПК, предвид практиката на Съда на Европейския съюз и конкретно – приетото с Решение от 24.06.2025 г. по дело С-351/23, изпълнението върху него въз основа на невлязлото в сила въззивно решение следва да бъде спряно поради наличието на висящ съдебен спор относно вземането – касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на което са издадени изпълнителните листове, както и на непротиворечиви доказателства за евентуалното наличие на потенциално неравноправни клаузи в договора за кредит между длъжниците, имащи качеството на потребители, и взискателя „Юробанк България“ АД. Жалбоподателите сочат, че единствената процесуална възможност в българското национално законодателство за спиране на изпълнението срещу семейното им жилище е предвидена в чл. 282, ал.2 ГПК, но срещу предоставянето на надлежно обезпечение в размер на присъдената сума, каквото те нямат възможност да заплатят.
Иска се съдът да отмени насочването на изпълнението върху посочения имот чрез извършване на опис на същия, обективиран в Протокол за опис от 15.07.2025 г., както и да бъде отменен отказът на ЧСИ да спре изпълнението, обективиран в Постановление от 15.07.2025 г.
Взискателят „Юробанк България“ АД в срока по чл. 436, ал.3 ГПК оспорва жалбата.
1
Оспорва твърдението на жалбоподателите, че имотът е несеквестируем, като възразява да не е тяхно семейно жилище с оглед посочения в жалбата различен техен адрес, както и с оглед разпоредбата на чл. 445 ГПК, съгласно която не могат да се ползват от защитата по чл. 444 ГПК длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. Взискателят сочи и че той изрично е депозирал молба до ЧСИ, че не желае насрочване на публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот, поради което длъжниците нямат правен интерес от обжалването, доколкото срещу имота няма насрочена публична продан.
Присъединеният по право взискател НАП не депозира становище по жалбата.
В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.П. изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, предвид секвестируемостта на имота по силата на изричната разпоредба на чл. 445 ГПК и липсата на която и да е от посочените в чл.
432 ГПК предпоставки за спиране на изпълнението.
За да се произнесе съдът установи от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20259210400698 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, е образувано по молба на „Юробанк България“ АД срещу Ц. В. Т. и А. С. Т., въз основа на изпълнителни листове от 08.05.2025 г. и от 13.06.2025 г., издадени по в.гр.д. № 1843/2021 г. по описа на Апелативен съд – София за сумата от 57 637.82 евро предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL20600 от 17.04.2007 г., сумата от 8 614.19 евро договорна лихва за период 10.05.2016 г. – 08.05.2019 г. и законна лихва върху главницата, считано от 13.05.2019 г. до окончателното плащане.
С молбата за образуване на изпьлнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ и е поискал извършването на изпълнителни действия, включително опис и публична продан на ипотекирания за обезпечаване на вземанията по договора за кредит недвижим имот, собственост на длъжниците.
На 26.06.2025 г. на длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение, с които са уведомени за насрочен опис на недвижимия имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. ****, с площ от 141,82 кв.м., и за който няма спор, че принадлежи на длъжниците и е ипотекиран от тях в полза на кредитополучателя и взискател по изпълнителното дело „Юробанк България“ АД, като обезпечение на всички вземания на банката по договора за кредит от 17.04.2007 г. Описът е насрочен за 15.07.2025 г. от 11.00 ч .
На 15.07.2025 г. е извършен опис на горепосочения недвижим имот, обективиран в Протокол за опис от 15.07.2025 г.
В същия ден длъжниците – жалбоподатели в настоящото производство, депозирали по изпълнителното дело молба с вх. № 30157/15.07.2025 г. с искане за спиране на изпълнението срещу имота по съображения, идентични на изложените в жалбата, предмет на настоящото дело. С молбите са представени доказателства, видно от които с Решение № 1572 от 19.12.2022 г., поправено с Решение № 489 от 21.04.2025 г., постановени по въззивно гражданско дело № 1843/2021 г. на САС, е потвърдено частично Решение от 28.08.2020 г. по гр.д. № 6306/2019 г. по описа на Софийски градски съд, 1-7 състав, в частта, в която длъжниците Ц. В. Т. и А. С. Т. са осъдени да заплатят на „Юробанк България” АД сумата от 57 637.82 евро - предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL20600 от 17.04.2007 г., сумата от 8 614.19 евро - договорна лихва, сумата от 5 508.17 евро мораторна лихва за периода от 10.05.2016 г. до 08.05.2019 г., такси в размер на 218.76 евро за периода от 26.10.2016 г. до 08.05.2019 г., застраховки в размер на 268.74 евро, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска 13.05.2019 г. до изплащането на задължението, както и сумата от 9 517.82 лв. – направени разноски по делото. Със същото решение е отменено частично Решение от 28.08.2020 г. по гр.д. № 6306/2019 г. на Софийски градски съд, 1-7 състав, и е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Юробанк България" АД иск с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ за сумата над 57 637.82 евро до предявения размер от 105 554. 16 евро главница, както и искът с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ за сумата над 8 614.19 евро до 25 656.45 евро – 2 договорна лихва, като са признати за нищожни като неравноправни на основание чл. 143 от ЗЗП по отношение на страните клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл.12 от Договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL20600/ I7.04.2007 г. Със същото решение са признати за нищожни на основание чл. 26, ал.1, във вр. с чл.10, ал. 3 от ЗЗД клаузите на чл.4, ал.1 от допълнително споразумение между страните от 22.12.2011 г., и на чл.3 от допълнително споразумение от 27.06.2013 г. Решението на САС е обжалвано и от двете страни пред Върховния касационен съд, вкл. и в частта, в която не е призната за неравноправна клаузата на чл. 3, ал. 3 от Договора за покупка на недвижим имот № HL20600/17.04.2007 г. С Определение № 2248 от 14.07.2025 г. по търговско дело № 672/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., е допуснато касационно обжалване на решението на САС.
С Постановление от 15.07.2025 г. ЧСИ С.П. отказал да спре изпълнението с мотиви, че не са налице предпоставките по чл. 432 ГПК.
Отказът е връчен на жалбоподателите на 16.07.2025 г. Жалбата е постъпила с вх. № 30726/21.07.2025 г.
Въз основа на така установените факти по делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до следните правни изводи:
Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.2 и т.
6, пр. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В разглеждания случай с процесната жалба се атакуват извършени от ЧСИ действия по принудителното изпълнение, изразяващи се в опис на имот, който длъжниците поддържат да е несеквестируем, и отказ да спре принудителното изпълнение върху него.
Настоящият състав на СГС, при преценка на изложените от жалбоподателите доводи и при съвкупния анализ на събраните по изпълнителното дело доказателства, намира насочването на изпълнението върху ипотекирания имот, както и отказът на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение, за законосъобразни, а жалбата срещу тези действия - за неоснователна.
От значение по отношение жалбата срещу описа на посочения недвижим имот е дали той представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 447, т.7 ГПК на длъжниците Ц. В. Т. и А. С. Т., каквито твърдения те поддържат.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, като ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС. Разпоредбата е от публичен порядък, поради което съдебният изпълнител е задължен служебно да следи за спазването и и да събере данни относно това дали имотът е секвестируем. В този смисъл, ЧСИ следва да провери дали длъжникът е с адресна регистрация на адреса на съответния жилищен имот; дали притежава и други имоти на територията на РБ, които имат характеристиката на "жилище" по смисъла на § 5, т. 30 от ПЗР на ЗУТ; от колко човека се състои семейството на длъжника, колко жилищни помещения обитава то; дали жилището надминава жилищните нужди на длъжника и на членовете от семейството му; ако надхвърля жилищните им нужди– дали са налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС и т. н. За получаването на горната информация, съдебният изпълнител има право на основание чл. 431, ал. 3 от ГПК и чл. 18 от ЗЧСИ да извършва справки в съответните институции. По изпълнителното дело няма доказателства, вкл. и съгласно извършената справка от АВп, длъжниците да притежават друго жилище, макар съгласно извършената справка в НБД „Население“ да са регистрирани по настоящ адрес на различен от адреса на процесния имот - в гр. София, на ул. ****.
3
По силата на чл. 445, ал.1 ГПК обаче несеквестируемостта, включително на жилището на длъжника по чл. 444, т.7 ГПК, отпада по отношение на вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. Няма спор, че за обезпечаване на вземането на взискателя „Юробанк България“ АД по Договора за покупка на недвижим имот № HL20600/ 17.04.2007 г. в негова полза е учредена от кредитополучателите и длъжници в изпълнителното производство договорна ипотека върху гореописания недвижим имот с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 168, том I, peг. № 2799, дело № 137/2007 г. на нотариус Д.Т. с peг. № 264 на НК, вписан в Служба по вписванията - София с Акт № 54, том XIX, дело № 15023/2007 г., вх. peг. № 23129/17.04.2007 г., както и с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 102, том III, peг. № 3363, дело № 457/2008 г. на нотариус К.А. с peг.
№ 152 на НК, вписан в Служба по вписванията - София с Акт № 137, том LX, дело № 42843/2008 г., вх. peг. № 62191/22.08.2008 г.
С оглед на учредената върху имота договорна ипотека в полза на взискателя по изпълнителното дело длъжниците Ц. В. Т. и А. С. Т. не могат да се ползват от забраната по чл. 444, т.7 ГПК за насочване на изпълнението върху посочения имот, дори той да е единственото им семейно жилище и дори площта му да не надхвърля жилищните им нужди.
На основание гореизложеното жалбата срещу насочването на изпълнението върху този имот е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Разпечатката съдържа 40 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0f0af89-2a72-4150-8c3c-a194b208f673