Решение № 117 от 12.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Кюстендил, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500114 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от Д. К. Г., ЕГН ********* насочена срещу Решение № 583 от 15.11.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1699/2023 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено по отношение на Д. К. Г. от с.У., че границата между неговия УПИ ІІ-92 в кв.14 по плана на с. У. и имоти собственост на В. М. Д., ЕГН ********** от гр. С. УПИ І-86, УПИ ІІІ-87 е между точки 19- 9- 8- 7- 6- 5- 4 по скицата от СТЕ като Д. К. Г. е осъден да отстъпи владението върху 229 кв.м.по тази граница.

Въззивникът Д. К. Г. обжалва първоинстанционното решение изцяло, като твърди, че то е незаконосъобразно. Оспорва заключението на вещото лице, въз основа на което е постановено обжалваното решение. Иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

В проведеното съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител е направил искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, евентуално за прогласяване на нищожността му.

Кюстендилският окръжен съд след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.12 ГПК, приема за установено следното:

Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден.

1

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК.

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба счита, че решението на районен съд е недопустимо и следва да се обезсили. Съображенията за това са следните:

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от В. М. Д. срещу Д. К. Г., с която са предявени искове за установяване на точните граници между имоти: УПИ I- 86, УПИ III- 87 и УПИ II- 92 и за осъждане на ответника да преустанови да упражнява неоснователни действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

С Решение № 583 от 15.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1699/2023 г.

Дупнишкия районен съд е признал за установено, по отношение на Д. К. Г. от с. У., че границата между неговия УПИ II- 92 в кв. 14 по плана на с. У. и имота собственост на В. М. Д. УПИ I- 86, УПИ III- 87 е между точки 19- 9- 8- 7- 6- 5- 4 по скицата на СТЕ и е осъдил Д. К. Г. да отстъпи владението върху 229 кв.м. по тази граница.

Решението е недопустимо, доколкото РС-Дупница не се е произнесъл по действително предявените искове.

В правомощията на съда е да се произнесе само в пределите на търсената защита и то само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца.

Диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. В константната практика на съдилищата се приема, че когато съдът е излязъл извън спорния предмет и е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск.

В настоящия случай с искова молба са предявени два обективно съединени иска.

Един от тях е за установяване на точните граници между УПИ I- 86, УПИ III- 87 и УПИ II- 92 , а втория- за преустановяване упражняването на неоснователни действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. По всеки от тях съдът дължи произнасяне. В диспозитива на обжалваното решение съдът се е произнесъл по осъдителен иск за собственост, с какъвто не е бил сезиран.

С оглед на посоченото, въззивният съд счита, че районен съд се е произнесъл по непредявен иск, с което е нарушил диспозитивното начало в процеса, касателно предмета на търсената защита. Следователно решението е недопустимо.

Според чл.270, ал.3 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, а когато основанието за обезсилване се изразява в разглеждането на непредявен иск, делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени редовността на исковата молба, както и допустимостта на исковите претенции.

С оглед на изложеното съдът постанови решението си.

Воден от горното, окръжният съд

2

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 583 от 15.11.2024 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 1699/2023 г. по описа на същия съд.и ВРЪЩА делото на ДнРС за ново разглеждане от друг състав.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3