Определение № 698 от 04.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. София, 04.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002902364 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. А., чрез процесуалния й пълномощник – адв. В. М., срещу въззивното решение № 522/30.04.2024г. по в.гр.д.№ 402/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 127/03.10.2023г., постановено по гр. д. № 95/2023 г. по описа на Окръжен съд - Видин, в частта за отхвърляне иска по чл.

432 от КЗ на касаторката срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за разликата над сумата от 14 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 15.08.2022 г.

Касаторката поддържа, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и поради допуснати процесуални нарушения от въззивния съд. Твърди, че тя като пострадала е на 62 години и при ПТП е получила тежка черепно-мозъчна травма и счупване на двете кости на лява предмишница в долния край в областта на гривнената става, с разместване на фрагментите, както и видима деформация в гривнената става, а също и посттравматично стресово разстройство. Сочи, че е 1 изненадващ фактът, че при описаната нарастваща инфлация, при ясно изразена тенденция за увеличаване на лимитите на застрахователите, при наличието на задължителната съдебна практика за отчитане на горното, й се присъжда обезщетение, което е значително по-ниско от справедливото по размер. Поддържа, и че апелативният съд е допуснал процесуални нарушения, като при обсъждане на доказателствата, заключението на съдебномедицинската експертиза е обсъдено повърхностно и частично, прието е съпричиняване от 30% от пострадалата при неверни и произволни изводи, неправилно е приложен принципът на справедливостта, повърхностно са обсъдени критериите по ППВС 4/68г. Излагат се подробни възражения и срещу приетото съпричиняване и неговия процент, като касаторката сочи, че вината на водача на МПС е значително по-голяма. Поддържа, че липсва изобщо нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като в района на местопроизшествието не е установено да има пешеходна пътека, както и че въззивният съд не е отчел, че процесното МПС не е било придвижващо се, а е било спряло и в предприемане на маневра по паркиране в синя зона. Според касаторката съдът изобщо не е съобразил при определяне на размера на обезщетението характера и вида на нанесените й травматични увреждания, като не е ясно въз основа на какви доказателства е приел, че е отречено настъпването на черепно-мозъчната травма, респ. мозъчно сътресение. Счита, че са игнорирани свидетелските показания на св. Д. и св. Милков. Изтъква, че симптоми, както било известно на съда, можело да настъпят и по-късно, поради това отбелязването, че не били установени при двучасовия й престой в болница, не изключва горното. Твърди, че реално по никакъв начин не е отчетено, че тя ще продължи до края на живота си да страда от деформацията и скъсяването на ръката, което води до неудобства в ежедневието, които ще изпитва завинаги. С оглед изложените доводи, претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му в атакуваната част и уважаване на исковата й претенция в пълен размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обективирано в молба от 12.08.2024г., се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като се поставят следните въпроси:

1. „Следва ли да се отчете наличието на трайно скъсяване на ръката, 2 ограничение в движенията от 50%, затруднения в битовото обслужване и необходимостта от нова оперативна интервенция, която е свързана с нови болки и страдания, при положение, че са събрани категорични доказателства в тази насока, а вместо това съдът се позовава на ноторно известното, че при такава травма, при промяна на времето пострадалата ще има болки?“;

2. „Следва ли съдът да се произнесе по всички възражения, изложени във въззивната жалба?“, за който поддържа, че е налице разрешаване в противоречие с практиката, обективирана в решение № 55/27.09.2022г. по т.д.

№ 2059/2021г., 2 т.о. на ВКС;

3. „Може ли съдът да разглежда и да приеме наличието на причинени телесни увреждания, доказани със свидетелски показания, при липса на медицинска документация?“, за който твърди, че би допринесъл за развитието на правото, т.е. поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК;

4. „Как влияе на определяне на обезщетението установеното психическо увреждане, а именно посттравматично стресово разстройство?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката, обективирана в решение № 177/05.11.2020г. по гр.д.№ 1350/2020г., 3-то г.о. на ВКС;

5. „Следва ли да се отчете и предстоящата оперативна интервенция и свързаните с това болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с причинените увреждания от ПТП?“, за който поддържа, че е налице противоречие с практиката, обективирана в решение № 238/17.03.2021г. по гр.д. № 665/2020г., 4 г.о. на ВКС.

6. „Следва ли съдът да се съобрази с конкретните увреждания и усложнения при пострадалата – 50% ограничено движение на крайника и необходимост от оперативно лечение, а не да приема само ноторно известните болки и неудобства при промяна на времето при подобни увреди?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката, обективирана в решение № 484/18.07.2024г. на ВКС, 4 г.о. по гр.д №2075/2023г.;

7. „Следва ли съдът да отчете наличието на инфлация в конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деянието, а именно 2022г., при положение, че от 2020г. насам е налице хиперинфлация / по данни на НСИ инфлацията е 10%, като продължава да нараства с още 10% през 2020г. и 2021г. и достига до 25% през 2022г., като тенденцията е величината на инфлационния процент, т.нар. „скрита инфлация“ да нараства и през 2023г./, 3 приетата от правителството „линия за бедност“ за 2022г., съответно това следва ли да се отразява на размера на присъжданите обезщетения?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 484/18.07.2024г. на ВКС, 4 г.о. по гр.д №2075/2023г., решение № 37/11.04.2022г. по т.д.

№328/2021г. на 2 т.о. на ВКС и др.;

8. „Следва ли съдът да отчете липсата на възстановяване на ръката на пострадалата, в случая е налице трайно скъсяване, трайно ограничение на обема на движенията от 50% и затруднения в битово обслужване?“, за който сочи, че произнасянето е в противоречие с решение №227/12.03.2018г. по т.д.

№135/2017г. на 2 т.о. на ВКС;

9. „Може ли съдът да си измисля несъществуващи факти, въз основа на които да базира изводите си за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, а именно: наличие на пешеходна пътека в района на ПТП, при положение, че обективни данни за това липсват?;

10. „Може ли съдът да кредитира единствено показанията на виновния водач, единственият според когото в района на ПТП има пешеходна пътека?

Взема ли се предвид, че този водач не е сигнализирал за извършеното произшествие, укрил е наличието на ПТП и едва месец, след като пострадалата е депозирала жалба, в тази връзка е извършено разследване на случая? В този смисъл как съдът следва да кредитира неговите показания, от гледна точна на достоверност по въпроса за съпричиняването, или в случая е налице опит от негова страна да оправдае извършеното деяние, и да избегне административна и наказателна отговорност? Още повече по делото на етап досъдебно производство са налице данни, че същият работи като търговски представител и управлението на МПС е негово ежедневие и необходимост, свързана с трудовата му дейност и напълно естествен е стремежът му да се опитва да избегне наказанието „лишаване от право да управлява МПС“?;

11. „Може ли съдът да възприеме безкритично показанията на виновния водач за наличието на пешеходна пътека, но да не приема показанията на същия този водач, които свидетелстват за причинената ЧМТ на пострадалата, което е във връзка с горепоставените въпроси? На какъв принцип съдът преценява в коя част да кредитира показанията на виновния водач и в коя част не? Може ли само по свидетелски показания на виновния водач да се възприеме наличието на пешеходна пътека в района на ПТП?“, за който 4 поддържа, че е в противоречие с решение №1121/18.12.2018г. по гр.д.№3227, 3 г.о. /без посочена година на делото/.;

12. „Може ли да се намали обема на отговорността на застрахователя, ако пострадалото лице не е допринесло за увеличаване на вредите, а същото се дължи на независещи от него причини? В случая пешеходката е стояла зад спрял автомобил на аварийни светлини. От къде да предположи, че този автомобил ще тръгне да паркира успоредно между другите автомобили, и ще тръгне назад? Следва ли да се отчетат множеството нарушения на водача на ЗДвП, което да намали отговорността на пострадалата, в случая кой от двамата участници в ПТП има по-голяма отговорност и как следва съдът да възприеме това?“, за който поддържа, че е в противоречие с решение № 60126/19.11.2021г. по т.д.№1999/2020г., 1 т.о. на ВКС.;

13. „Може ли съдът да основе своите изводи само въз основа на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи защо ги отхвърля като недостоверни? Може ли при категорична липса на доказателства и при противоречие в самите изводи на съда, да се приеме наличие на пешеходна пътека? Следва ли съпричиняването да е категорично установено, за да се намали отговорността на застрахователя?, като сочи, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение № 24/2010г. по гр.д.№ 4744/2008г., 1 г.о., решение № 221/2002г. по гр.д.№677/2001г., 1 г.о. на ВКС.;

14. „Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по чл. 52 ЗЗД, с действително претърпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка, при условията на предявен иск срещу застрахователя представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение? Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди, преживените болки, негативни емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице, и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение? Длъжен ли е съдът да вземе предвид трайните последици и скъсяването на ръката, ограничения обем на движения на дясна ръка с 50%, продължителния процес на лечение и възстановяване; длъжен ли е съдът да вземе предвид последицата за здравето на пострадалата, изразяваща се в невъзможността за нормална функция на ръката, нуждата от нова операция? Длъжен ли е съдът да вземе предвид продължителния период 5 на възстановяване, през който пострадалата се е нуждаела от чужда грижа, включително невъзможността й да задоволява и елементарните си хигиенни потребности и нужди?“, за които въпроси поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика, обективирана в ППВС 4/1968г., решение №93/23.06.2011г. по т.д№566/2010г. на ВКС, 2 т.о., решение №111/01.07.2011г. по т.д.№676/2010г. на 2 т.о. на ВКС и др.;

15. „Допуснато ли е нарушение на материалния закон при прилагането на принципа на справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, като съдът не е посочил критериите, които следва да се отчетат по приложение принципа на справедливост и не е съобразил в достатъчна степен всички критерии, както и конкретните, обективно съществуващи факти, имащи значение при определяне размера на обезщетението, а именно: наличието на две отделни средни телесни повреди, счупване на две различни кости на ръката?“;

16. „Следва ли съдът да отчете конкретните специфични особености на случая?“, по който въпрос касаторът изтъква противоречие с решение №35/19.04.2022г. по т.д.№269/2021г. на 2 т.о. на ВКС, решение №60/10.06.2020г. по т.д.№691/2019г. на 2 т.о. на ВКС, решение №11/08.06.2022г. по т.д.№2338/2010г., 2 т.о. и др.;