Решение № 1390 от 15.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300501954 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В. Б. С., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Е. З. А., ЕГН **********, и от А. Б. С., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Е. З. А., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Ю. С., против Решение № 1625 от 10.04.2023г., постановено по гр. д. № 16052 по описа за 2022г. на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., с което е отхвърлена молбата на В. Б. С., действаща чрез своята майка и законен представител Е. З. А., за промяна на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация на фамилното име от досегашното С. на новото А., както и е отхвърлена молбата на А. Б. С., действаща лично и със съгласието на своята майка Е. З. А. за промяна на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация на фамилното име от досегашното С. на новото А..

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че изложените в същото мотиви не кореспондират с доказателствата по делото, нито със становището от заинтересованите лица. Твърди се, че последните, включително и бащата, са дали положително 1 становище за допускането на исканата промяна. Поддържа се, че съдът превратно е интерпретирал доказателствата по делото. Сочи се, че не са твърдели фамилното им име да е опозоряващо и обществено неприемливо, а единствено, че е осмиващо, каквото е било и субективното отношение на децата към фамилното им име. Намират, че районният съд е изразил субективното си отношение, като не е намерил фамилното име за обидно или комично. Сочи се за желанието на всяко от децата да носи фамилното име А. с позоваване на изявленията на А. С. при изслушването й и приложените писмени тестове на В. С.. Твърди се, че промяната е в интерес на децата с позоваване на социалния доклад. Оспорва се изводът на съда, че не е налице трайно влошаване на отношенията между децата и бащата, както и че същият е дал съгласието си за промяната на името от чувство за обич. Възразява се, че неоснователно съдът е отдал значение на ниската възраст на децата. Поддържат се доводи, че децата живеят с майката при нейните родители и желанието на децата да носят тяхната фамилия с позоваване на гласните доказателства. Молят за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи молбата за промяна на фамилното име.

Заинтересованата страна - бащата Б. А. С. оспорва жалбата като неоснователна.

Иска децата да носят неговата фамилия. Моли да се потвърди решението на районния съд.

Заинтересованата страна - Община *** взема становище за основателност на молбата. Излага съображения, че децата са известни в обществото с фамилното име А., както и че не може да се пренебрегне осмиващото значение на фамилното им име.

Сочи, че непълнолетното дете е ментално съзряло, за да изрази волята си. Намира, че промяната във фамилното име ще се отрази благоприятно върху съзнанието на децата.

Заинтересованата страна - Дирекция „Социално подпомагане“- Община *** излагат съображения за основателността на жалбата. Поддържа, че е в интерес на децата да бъде допусната промяна във фамилното им име.

Представителят на Окръжна прокуратура пледира за уважаване на жалбата.

Моли за отмяна на решението и уважаването на молбата за промяна на име.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба с правно основание чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, подадена от В. Б. С., действаща чрез 2 своята майка и законен представител Е. З. А., и от А. Б. С., действаща лично и със съгласието на своята майка Е. З. А., за допускане на промяна на фамилното име на всяка от двете молителки от С. на А..

От фактическа страна по делото се установява, че молителките са родени по време на брака на Е. З. А. и Б. А. С., както и са записани в удостоверенията си за раждане с фамилията С. Съгласно представеното решение № 194/20.01.2022 г. по гр.д.

№ 15856/2021 г. на ПРС, ІV бр.с., бракът на родителите е бил прекратен, като упражняването на родителските права е предоставено на майката и е определено местожителството на децата /молителките/ при майка им.

Молителките обосновават искането си за промяна на фамилното име от С. на А. с наличието на важни обстоятелства, изразяващи се в близката им емоционална връзка с майка им Е. А. и нейните родители / бабата и дядото по майчина линия/, в чийто дом живеят в ***, полагат грижи за тях и се ползват с обществено уважение в населеното място. Твърдят, че бащата им не се интересува от тях. В училище молителките се представяли с фамилното име А. и настоявали да се обръщат към тях с тази фамилия, както и същата била използвана от детето В. като конен състезател. Молителките заявяват желанието си да носят фамилията на майка им, с която семейството им е известно в *** и тъй като изпитват неудобство, че само те носят фамилията С.

Разликата във фамилните имена на членовете на семейството създавало затруднение, както в социален план, така и в индивидуализацията и обозначение на родовата принадлежност, която се явявало важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ЗГР. На следващо място се твърди, че молителките се срамуват от фамилията С. тъй като се явявала осмиваща за тях, предизвиквала подигравки, подмятания и осмиване от съучениците им, което се отразявало негативно върху тяхното емоционално и психическо състояние. По изложените съображения се иска уважаването на молбата за допускането на промяна във фамилното име на всяка от молителките от С. на А..

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че молбата е допустима, но е неоснователна. РС се е произнесъл по твърдението относно осмиващия характер на фамилното име С. доколкото молителките не твърдят да е опозоряващо или обществено неприемливо. Според РС фамилното име на молителките не се състои от обидни или комични корени, които един зрял човек да намери за смешни или подигравателни. Твърдението за отправените обиди от съучениците на А.

С. не е приет за достатъчен аргумент, доколкото това говорило негативно за възпитанието на тези съученици. Не е възприето и твърдението за наличието на важни обстоятелства, налагащи промяна на фамилното име на молителките. РС се е позовал на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗГР, според която водещо при формирането на фамилното име на едно лице е фамилията на бащата, поради което важните обстоятелства за промяна на това име, тогава когато не се сочат обективни фактори 3 като религия или етнос, е необходимо да са свързани и с личността на бащата. В тази насока са възприети обстоятелствата, че молителките понастоящем живеят със своята майка, която упражнява родителските права, в дома на техните баба и дядо по майчина линия, същите се чувствали значително по-близки с рода на тяхната майка, а не с този на баща им, както и че бащата не проявявал активно участие в отглеждането на молителките. Според РС това положение се е развило едва през последните една-две години, предвид фактическата раздяла между родители през ***г., а самия развод в началото на ***г., поради което не може да се приеме, че е налице трайно влошаване на отношенията между молителките и техния баща. В тази насока районният съд е кредитирал съгласието на бащата на молителките Б. С. за уважаването на молбата им за промяна на фамилното име като израз на обич към дъщерите му, а не като липса на интерес към тях. Взета е предвид и ниската възраст на всяка от молителките, поради което районният съд е приел, че е под въпрос дали изразеното желание за промяна на фамилното име е добре обмислено и осъзнато лично решение от двете молителки, без да е налице влияние върху децата от външни фактори. По изложеното съдът е заключил, че не се налице важни обстоятелства по смисъл на чл. 19, ал. 1 ЗГР, които да обосноват уважаване на молбата за промяна на фамилното име на двете молителки, което е мотивирало отхвърлянето на молбата.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

Промяната на име е регламентирана като потестативно право, което се упражнява по предвидения в ГПК ред и възниква при точно определени от закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР, за да бъде основателна исканата промяна на името следва категорично да бъде установено наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба - името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо (като не се твърди в настоящия случай името да е опозоряващо и обществено неприемливо, респ. същите не са предмет на доказване) или „важни обстоятелства“ да налагат това. В разглеждания случай се иска промяна на фамилното име на молителките с твърденията за наличието на важни обстоятелства и че същото е осмиващо, които определят предмета на въззивна проверка.

Настоящият съдебен състав намира, че заявените от молителките обстоятелства не могат да бъдат приети като „важни“, по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР Правото на име е нематериално, абсолютно, лично право, то носи информация за произхода на лицето 4 и е един от основните индивидуализиращи белези на всяко физическо лице, включително е и част от правния ред и правната сигурност. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗГР - фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. В разглеждания случай се установява образуването на фамилното име на молителките в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗГР. Не се установява наличието на семейни, етнически или религиозни традиции на родителите, които да налагат друго.

Поддържаните от молителките „важни обстоятелства“ не са такива за уважаване на исканата промяна. Не са „важни обстоятелства“ по смисъла на закона желанието на молителките да носи друго фамилно име, в случая фамилното име на майка си „А.“, респективно това на бабата и дядото по майчина линия. За това желание сочи при изслушването си молителката А. С., както и са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Ч., която работи в училище „***“. Според последната, молителката В. С. се е представя в училище с фамилията А., използва същата в писмените си работи и настоява да я наричат с тази фамилия. Съдът намира, че въпреки желание на молителките да се наименуват с фамилията А., поради което се представят със същата и настояват така да бъдат назовавани, това не обосновава наличието на „важни обстоятелства“. По смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР следва да са налице обстоятелства, стоящи извън волята на молителките, които да са обективирани в действителността, а не само субективни желания и съображения и представянето от самите тях с тези имена в училище и в обществото. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, според която промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно / Решение № 1221 от 15.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3416/2007 г., III г. о., ГК / . По аргумент на изложеното, съображенията за промяната във фамилното име, основани на обстоятелствата, че бабата и дядото по майчина линия полагат грижи за отглеждането на молителките, колкото и да са хуманни и да се основават на морални съображения, не обосновават основателността на искането. Както се посочи, промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.