Решение № 49 от 16.02.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. гр. Димитровград, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100520 по описа за 2023 година

Предявени са два иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит и на договор за поръчителство.

Ищецът Р. Г. Д. твърди в искова молба, че е страна по Договор за потребителски кредит №2586049/10.06.2022г., сключен с ответника „Кредисимо“ЕАД. Съгласно договора получил кредит в размер на 1550 лева, които трябвало да върне за срок от 16 месеца при ГПР от 48,05% и ГЛП от 39,89%. В чл.4.1 от Договора било предвидено, че ищецът следва да сключи Договор за поръчителство с „Ай тръст“ЕООД, с цел обезпечаване на сключения Договор за кредит. На 10.06.2022г. ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ЕООД с цел да обезпечи сключения договор за кредит, като по него трябвало да заплати възнаграждение в размер на 1105,85 лева. Общата месечна погасителна вноска по процесния договор за потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство била в размер на 215,22 лева. На първо място счита, че Договора за потребителски кредит, сключен с ответника „Кредисимо“ЕАД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК вр.ч.11 и ч.19 ал.4 от ЗПК. На следващо място счита, че Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ЕООД също е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Твърди, че първият договор бил нищожен, тъй като в него не са посочени условията за прилагане на годишния лихвен процент. Липсвало посочване дали той е фиксиран за целия срок на договора или е променлив. В Договора и в погасителния план не било посочено какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. В настоящият случай, имало погасителен план, но 1 в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Предвидените в двата договора главница, договорна лихва и такса гарант следвало да бъдат индивидуализирани и подробно посочени, с оглед тяхната периодичност. Претендираната сума по двата договора не била индивидуализирана, като не ставало ясно каква част от нея е главница, лихва и такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Това създавало невъзможност за ищеца да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Последният следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. В Договора за потребителски кредит била посочена само абсолютната стойност на ГПР, като липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР.

Доколкото била предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно дали същото е включено в ГПР. От друга страна, не ставало ясно какво точно съдържа посочената в договора за паричен заем годишна лихва и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. На следващо място, заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит. Доколкото сключването на Договора за поръчителство било въздигнато като елемент от сключването на договора за потребителски кредит, без когото последния не може да бъде сключен, налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

От друга страна, при справка в ТР се установявало, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ЕООД е „Кредисимо“АД, като печалбата на първото дружество от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик „Кредисимо“АД. Поради това, при сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“АД. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитора, което е уговорено по друго правоотношение за избягване ограниченията на чл.19 ал.4 от ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Посочването в Договора за кредит на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП.

2

В условията на евентуалност поддържа, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за потребителски кредит е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Този текст задължавал ищеца да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Клаузата водела до нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на добрите нрави. Това било така, доколкото по договора за поръчителство се дължало възнаграждение, което било в размер на 60% от отпуснатата сума. Клаузата била неравноправна и във вреда на ищеца, тъй като водела до неравновесие в правата на страните. Същата не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.

На следващо място, Договора за поръчителство бил нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. В случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Двата договора били нищожни, като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез тях за поръчителя в размер на близо 1105,85 лева е в размер на над 60% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин, чрез сключването на Договор за възлагане на поръчителство изцяло се нарушавал принципа за добросъвестност и справедливост. Въпросната клауза и Договора за предоставяне на поръчителство били нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП, тъй като са във вреда на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност. Отделно от това, сумата за поръчителство се заплащала без кредитополучателя да получава нещо насреща, като той бил принуден да сключи този договор и то с предварително посочено от заемателя дружество, като условие за отпускане на кредита. Договорът за поръчителство бил нищожен и поради това, че чрез него се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД вр.чл.19 ал.4 от ЗПК.

Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор за потребителски кредит №586049/10.06.2022г., сключен с „Кредисимо“ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от същия Договор е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 п.2 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 и чл.146 от ЗЗП. На следващо място, иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор за поръчителство от 10.06.2022г., сключен с „Ай тръст“ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Кредисимо“ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен и моли съдът да го отхвърли изцяло. Не оспорва 3 сключването на Договора за потребителски кредит с ищеца, както и този за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ЕООД. Посочва, че съгласно договора за кредит ищецът се задължил да върне сумата по кредита на 16 месечни вноски, като общото задължение възлизало на 2192,71 лева. Заявява, че кредитът не е погасен, като длъжникът бил в забава за плащане на падежирали вноски, поради което предявява и насрещен иск против него. Оспорва, че главницата по кредита е 1550 лева, като поддържа, че тя е 1670,74 лева. С част от тази сума- 120,74 лева, „Кредисимо“ЕАД за сметка на Р. Г. Д. заплатило на ЗД“Евроинс“ застрахователна премия за сключена от него застраховка. Не оспорва, че разликата над тази застрахователна премия до размера на кредита от 1670,74 лева е била усвоена от Р. Г. Д.. Оспорва, че договорът с „Ай тръст“ЕООД бил задължителен и трябвало да бъде сключен, за да се получи кредита. Твърди, че договора за предоставяне на поръчителство не бил задължително условие за получаване на кредита, а само възможност.

Ищецът сам бил избрал да вземе обезпечен кредит и сключил договор за поръчителство с втория ответник, вместо да избере необезпечен кредит с Кредисимо.

Оспорва, че договорът за кредит нарушава чл.11 ал.1 и чл.19 от 3ПК. Погасителният план на Договора за кредит сочел фиксиран годишен лихвен процент - 39,89%, което било по-малко от пет пъти размер на законната лихва, респективно бил в рамките на изискването на чл. 19, ал. 4 на ЗПК. Погасителният план имал изискуемото се по ЗПК съдържание, с посочен брой на погасителни вноски, размер на всяка една от тях, от какви компоненти е съставена -части от главницата и от договорната лихва. Изцяло произволни били твърденията, че Погасителният план не отговарял на изискванията на чл.11 ал. 1, т.11 от 3ПК. Погасителният план съдържал информация за ГПР и общата сума дължима от потребителя - 2192.71 лева. Не бил нарушен чл.19 от ЗПК, защото разходът по договора за предоставяне на поръчителство, бил незадължителен и не попадал в хипотезите на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Произволни били доводите на ищеца, че възнаграждението на „Ай тръст“ЕООД прикривало действителния размер на ГПР по договора за кредит и следвало да се включи в него. Оспорва, че „Кредисимо“ЕАД знаело размера на възнаграждението на „Ай Тръст“ЕООД към момента на сключване на договора за кредит от ищеца. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ЕООД по бъдещия договор не било известно на „Кредисимо“ЕАД към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя. Оспорва като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство. От друга страна, наличието на явна свързаност между ответниците само по себе си не водело до „скрито оскъпяване на кредита".

„Кредисимо“ЕАД било едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ЕООД, но последното дружество било отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност. Нямало правна пречка едно юридическо лице да бъде едноличен собственик на капитала на друго юридическо лице.