Решение № 4 от 08.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Кюстендил, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500363 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Р. А., от АККюстендил, служебен адрес - гр.Кюстендил, ул.***, моб.тел.***, личен номер ***, посочен е и електронен адрес, като пълномощник на А. Т. Г. от гр.К. срещу решение №340/19.04.2023г., постановено по гр.д.№2058/2022г. с което на основание чл.422 Г ПК е признато за установено в отношенията между страните, че А. Т. Г., ЕГН ***, дължи на *** ЕООД, ЕИК ***, сума 2583.93 лв, представляваща незаплатена част от главница по Договор за потребителски кредит от 18.03.2016г., сключен с **** АД, ведно със законната лихва от 24.08.2022г. ,до изплащане на вземането , за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1573/2022г. по описа на КнРс, като за разликата над уважената част от главницата до пълния предявен размер от 4006.30 лв, искът е отхвърлен, както е отхвърлен в частта за установяване дължимост на договорна лихва в размер на 1257.13 лв.А. Т. Г.,ЕГН *** е осъдена да заплати на ***+ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сума в размер на 275.18 лв, разноски в исковото и заповедно производство, а *** ЕООД,ЕИК ***, да заплати на А. Т.

1

Г., разноски за производството възлизащи на 305.45 лв.

В срока за обжалване на решението, определен в чл.258, ал.1 ГПК по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от А. Т. Г.. чрез пълномощник адв.А..В жалбата се твърди неправилност и необоснованост. на решението.Изводът за доказаност съществуването на валидна облигационна връзка между страните, по силата на която горепосочените вземания са прехвърлени на ищц;овото дружество е оспорен, като неоснователен.С оглед съдържанието на т..2.1.1 от Договора съгласно който цедентът прехвърля своите вземания на длъжника срещу заплащане на покупна цена и съдържащото се в пар. "дефиниции" определение за смисъла на понятието "вземане" - всяка дължима от от цедента престация, индивидуализирани подробно в списъци - приложение №1А и 1Б предвид съдържанието на представения Договор за цесия и Приложение №1а към същия е обосновано становище, за недоказаност на твърдението, че вземанията по Договор за кредит между **** и А. Т. Г. са прехвърлени на ***.В жалбата се сочи несъответствие досежно датите на сключване на Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г. и Приложение №1А към този договор, в което под №3918 е включено вземането на жалбоподателката.Обяснено е, че въпросното Приложение №1А е означено, като принадлежност към Договор за прехвърляне на парични вземания с дата 10.12.2021г., акцентира се на трикратно отбелязване на това обстоятелство в текста на Договора и във връзка с посоченото е обоснаван извод, че тези доказателства не могат да обосноват извод за съществуващ Договор за цесия.В допълнение към посоченото се изтъква, че не е доказано настъпване на общия прехвърлителен ефект по Договора за цесия, тъй като ищецът не е доказал изпълнение на своето задължение по този Договор, изразяващо се в дължимост на определена продажна цена за придобитите вземания.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна- ищеца в първоинстанционното производствоВ срок по делото е постъпил писмен отговор, в който е аргументирано становище за неоснователност на жалбата.Ищцовата страна- ответник във въззивното производство, поддържа, доказаност на всички обуславящи уважаване на предявената претенция обстоятелства - Договор за предоставяне на потребителски кредит без 2 обезпечение от 18.03.2016г., пораждащ задължение за връщане на предоставена в заем сума, надлежно прехвърляне на правата по този договор от кредитодателя на ищеца, като цесионер. ирелевантност на обстоятелството, дали цесионера е заплатил дължимото по договора възнаграждение, продажна цена.Отбелязано е, че страните са търговци, предвид което дори цена изрично да не е уговаряна, на основание чл.326, ал.2 2 ТЗ това обстоятелството не рефлектира върху валидността на връзката и нейното зачитане като правопораждащ юридически факт.Подчертани си характеристиките на договора , че за плащане на цената е необходимо и достатъчно съгласие между страните за постигане на определен правен резултат( решение №40/13.05.2010г. ВКС, т.д.№566/2009г., ТК, І т.о).Ответникът излага съображения и за това, че в съответствие с приетото в съдебната практика, израз на която са Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г., ІІ т.о на ВКС и решение №3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д. №1711/2013г. , І т.о в процеса е доказано надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, с предявяването и чрез приложено към исковата молба уведомление за цесия.В съответствие с посоченото е искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Нови доказателства страните не са посочили.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) .

Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ;

Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Съдът се е произнесъл по 3 надлежно предявен иск в обема на търсената защита, определен с изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум.

С оглед доводите и възраженията на страните, обективирани в разменените книжа спорът в настоящото производство е концентриран върху следните обстоятелства: съществували Договор за кредит и доказано ли е прехвърляне на вземането с договор за цесия, съобщена ли е цесията на длъжника .

Извън посочените обстоятелства на основание т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, задължително на основание чл.130, ал.2 ЗСВ за органите на съдебната власт, съгласно което при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване – подлежат на преценка във въззивното производство, извън доводите в жалбата, обстоятелства, свързани с приложението на императивна материално правна норма.

Към посоченото може да се прибави, че съдът не е длъжен служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, освен кагото следва да приложи императивна правна норма и порокът следва пряко от съдържанието и формата на сделката. Във всички останали случаи съдът следва да се произнесе по въпроса за нищожността , само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за това – Тълкувателно решение 1/2020 гр.София, 27.04.2022 год. ОСГТК.

Предмет на настоящото разглеждане е иск за сума, основаващ се на Договор за потребителски кредит и последващо цедиране на вземането.Представения Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение с дата 18.03.2016г. ,архив – цесия **, -11, Буква А, №214 кат.52 предвижда предоставяне в заем на определена парична сума - 5739.00 лв, като страни по сделката са *** АД и А. Т. Г..Когато заемателя в Договор за потребителски кредит е физическо лице, действащо при сключване на Договора извън рамките на своята професионална и търговска дейност, договорът попада под действието на Закона за потребителския кредит съответно императивните разпоредби, с които са уредени правата и 4 задълженията на страните и досежно съдържанието на Договора.В (л.3 от Договора е посочен лихвен процент, променлив лихвен процент - разяснено е как се променя Съгласно чл.5, ал.1 ГПР към датата на отпускане на кредита е определен на 15.91 , а в а.2 е посочена общата дължима сума в размер на 9530.73 лв..Съгласно чл.8, ал.1 тредитът се издължава на 96 месечени вноски, включващи главница и лихви в размер на 96.78 лв, считано от 28.03.2016г. до окончателното изплащане.На основание чл.8, ал.2 при сключена застраховка живот , съгласно раздерл VІ от договора, дължимата застрахователна премия в размер на 7.00 лв месечно се издължава ведно с дължимите месечни вноски по кредита и се прибавя към посочения размер на погасителните вноски , като кредитополучателят се задължава да осигури средства, необходими за заплащане на застрахователните премии.Общия размер на месечните погасителна вноска по кредита и на месечната застрахователна премия е определен на 105.78 лв..

С разпоредбата на чл.22, ЗПК е въведено изискване за определено съдържание на договора, прогласявайки недействителност на договора при неспазването им - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. както следва:

На основание чл.10, ал.1 - Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

(2) Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

(3) Алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора.

(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя се допуска, когато са 5 налице едновременно следните условия:

1. в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита;

2. обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на кредитора.

(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Всяка уговорка, която противоречи на условията по ал. 4 или ги заобикаля, е нищожна.

Чл. 11. (1) Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

1. датата и мястото на сключването му;

2. вида на предоставения кредит;

3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;

4. името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора;

5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник;

6. срока на договора за кредит;

7. общия размер на кредита и условията за усвояването му;

8 . стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит;

9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;