Определение № 304 от 29.07.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 304 гр. Плевен , 28.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Румен П. Лазаров

Емил Ст. Банков

Кристина Ант. Лалева като разгледа докладваното от Румен П. Лазаров Въззивно частно наказателно дело № 20214400600527 по описа за 2021 година Производство по чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-Плевен, подаден срещу определение № 276 от 14.07.2021 г., постановено по чнд № 348/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С протестираното определение Плевенският районен съд е отменил постановление от 25.06.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-120/2019 г. по описа на ОД на МВР-Плевен, водено за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК и е върнал делото на прокурора с указания за извършване на допълнителни следствени действия.

В протеста се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Прави се искане за неговата отмяна и за потвърждаване на постановлението на прокурора.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста и след като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:

Протестът е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт и в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Основният съд е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство, приемайки, че то е необосновано и незаконосъобразно, а проведеното в досъдебното производство разследване не е обективно, всестранно и пълно. Тези изводи на контролирания съд са правилни, поради което се споделят напълно и от настоящия състав на въззивната инстанция.

В разглеждания случай решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство, поради липса на извършено престъпление по чл. 212, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК е направен в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 НПК/.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 НПК, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки за да осигурят разкриването на обективната истина. За да изпълнят това свое задължение те трябва да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото.

В конкретния случай това не е сторено. Нещо повече, дори не е разпитан Г.М.Г., който е едноличен собственик на капитала на двете търговски дружества, срещу които е подадена жалба от ТП на НОИ-Плевен.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство подлежи на отмяна дори и само на това основание.

В постановлението на прокурора е посочено, че от събраните по време на разследването писмени доказателства – без да е отразено кои точно са тези доказателства, и от назначената по делото икономическа експертиза било установено, че „***“ ЕООД и „***“ ЕООД са развивали търговска дейност в периода от месец септември 2013 г. до 31.12.2018 г., начислявали са 2 ежемесечно работни заплати, осигуровки и ДДФЛ, а нетните заплати и дължимите осигуровки за фондовете на ДОО, са правилно декларирани за всеки един месец в периода, в Декларация обр. 1 за осигурените лица пред НАП.

Тези изводи на прокурора са необосновани. Встрани от вниманието на прокурора са останали обстоятелствата, че двете дружества са с един и същ собственик – Г.М.Г., че в периода от 01.09.2013 г. до 30.11.2018 г. в „***“ ЕООД е работила само Ц.С.П., а в „***“ ЕООД – само С.П.Т. и С.С.Т., че П. е майка на С.Т., а С.Т. е баща на С.Т., че при извършените от представители на НОИ и НАП посещения на седалищата и адресите на управление на двете дружества, които са едни и същи, не са установени представители на дружествата, нито техни офиси, че към момента на извършените проверки и двете търговски дружества не са имали офиси или наети търговски обекти.

Прокурорът е игнорирал установените посредством писмени доказателства факти, че „***“ ЕООД не притежава дълготрайни материални активи, не притежава материали, стоки и продукция, не води сметки от групи 20 и 30, няма приходи от търговска дейност, за периода 01.01.2018 г. – 31.08.2018 г. не са представени първични счетоводни документи, че за същия период от време „***“ ЕООД не е развивало дейност и лицата, третирани като наети по трудово правоотношение, не са упражнявали трудова дейност.

Последното по недвусмислен начин сочи, че изводът на прокурора, че търговското дружество е развивало търговска дейност в посочения период от време е необоснован и незаконосъобразен. Оформянето по съответния ред на разплащателни ведомости, отразяването на изплатените заплати и подаването на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в регистрите на НАП, както и подаването на годишна данъчна декларация не са достатъчни, за да формират правен извод, че дружеството реално е осъществявало търговска дейност.

В материалите по делото съществуват убедителни писмени доказателства, представени от органите на приходната администрация, от които става ясно, че за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. „***“ ЕООД не разполага с първични счетоводни документи, не притежава дълготрайни материални активи, не притежава материални стоки и продукция, не води сметки от групи 20 и 30, няма приходи от търговска дейност, не е внесло 3 задължителните осигурителни вноски.

Въз основа на събраните по време на разследването доказателства е възможно да се направят обосновани правни изводи, че през 2018 г. „***“ ЕООД и „***“ ЕООД реално не са развивали търговска дейност, работниците им не са полагали трудова дейност, а дружествата не са имали реални приходи, за да могат да изплащат отразените в разплащателните ведомости трудови възнаграждения. Последното обстоятелство означава, че във ведомостите за 2018 г. на двете дружества са отразени неверни обстоятелства т. е. ведомостите представляват документ с невярно съдържание. Въз основа на тези ведомости са подадени и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в НАП, които също са с невярно съдържание, и въз основа на които Ц.С.П., С.С.Т. и С.П.Т. са получили парични обезщетения от фондовете на ДОО за временна нетрудоспособност през 2018 г.

Когато изводът на прокурора не е верен, налице е превратност в тълкуването и оценката на доказателствата. Частичното или цялостно игнориране, превратното тълкуване или изопачаването на доказателствата е в разрез с нормата на чл. 107, ал. 5 НПК и всякога накърнява процесуалните права на страната, която представя или ползва посочения кръг доказателства.

В аналогичен смисъл е решение № 612 от 21.01.2002 г. по н. д. № 584/2001 г., ІІ н. о.

Едностранчивото кредитиране на доказателствата, при наличието на съществени противоречия в тях, е довело до пороци при формиране на вътрешното убеждение на прокурора, до неправилна оценка и игнориране на част от доказателствата. Прокурорът е длъжен да обсъди защо дава вяра на едни и отхвърля други доказателства, когато между тях има противоречия относно главните факти по делото. В конкретния случай това не е сторено, поради което постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно.

При новото разглеждане на делото е безусловно необходимо всички събрани по време на досъдебното производство доказателства да бъдат подложени на внимателна проверка, след което прокурорът следва да упражни правомощията си по чл. 242 НПК. Безусловно необходимо е да бъде 4 проведен и разпит на Г.М.Г..

Протестираното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 243,

Плевенският окръжен съд ал. 8 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 276 от 14.07.2021 г., постановено по чнд № 348/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5