Решение № 408 от 31.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110208149 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. С. Б. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8506157399, с който на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.187а, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 71 (седемдесет и един) лева.

В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен. Посочва се, че за процесното нарушение първо е имало издаден Електронен фиш срещу ***, но тъй като Управителят на Дружеството е подал декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП на 27.02.2024г., е бил съставен процесният Електронен фиш срещу К. С. Б.. Претендира се за нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, защото бил изтекъл 6-месечният срок за издаване на Електронен фиш, който започнал да тече от датата на регистрирането му. Според жалбоподателя Електронният фиш се приравнява по юридическа сила и правни последици на Наказателно постановление по силата на чл.58д, т.4 от ЗАНН. Твърди се, че доколкото самото заснемане има установителна доказателствена функция на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а Електронният фиш – на Наказателно постановление, то срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в неговата административна фаза /съставяне на Електронен фиш/ започва да тече от датата на заснемането с техническо средство. В тази връзка жалбоподателят посочва, че нарушението 1 е констатирано на 20.02.2023г., а обжалваният Електронен фиш е издаден след 27.02.2024г.

Поради това се иска СРС да отмени Електронния фиш като незаконосъобразен.

По делото е депозирано и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ управление с вх. № 259277 от 12.08.2024г., в което се твърди, че техническо средство № 10192 не подлежи на периодичен контрол. То представлява стационарна контролна точка (СКТ) и е автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ), разположено на път А-6 (автомагистрала „Европа“) км. 60+705 метра, намаляващ километър, попадащо на територията на Столична община. Твърди се, че устройството е част от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП се приема, че АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) по чл.10, ал.1 от ЗП, като за всяко установено нарушение се създава доклад, към който автоматично се прилага снимков материал и/или видеозапис, които са доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, дата, час, място на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. В писмото се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е предвидено изискване ЕССПТ или нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията (ЗИ). В писмото се цитират чл.1, чл.5 и чл.57 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не извършват измервания на стойности и величини, а само сравнителен анализ на данните относно регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер, снимковият материал се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал регистрационния номер и го сравнявал със списъци за заплатени пътни такси. В случай, че не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от електронната система разполага със система за мониторинг, която сигнализира за настъпили неизправности в някой от техните елементи, като в случай на такъв сигнал – служител от Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ управление при АПИ отстранявал възникналата неизправност. Посочва се, че изискванията на ЗИ били относими към автоматизираните технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на МВР, тъй като служели за количествено измерване на определени величини – скорост на движение, както и за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното 2 съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми по аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално ТОЛ управление (приложено на лист 25-26 от делото) се казва, че техническо средство № 10192 е въведено в експлоатация заедно с ЕССПТ след измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин за заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа (пътни такси), при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС – винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. В писмото се заявява, че пътен участък км. 60 + 705 на път А-6 е изграден и въведен в експлоатация към момента на извършване и документиране на нарушението от СКТ № 10192, която е част от ЕССПТ. Във връзка с това се цитира чл.10, ал.3 от ЗП и се казва, че въз основа на Решение на Министерски съвет № 101 от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса следва да се приема, че процесният участък от път А-6 попада в категорията на пътищата, за които се събира ТОЛ такса.

Пред СРС, НО, 10 състав К. С. Б. не се явява лично, но се представлява от адв. Н., която в съдебното заседание на 10.09.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адв. Н. пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на Електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен. Подробни аргументи адв. Н. е развила в писмени бележки, които представя по време на заседанието на 10.09.2024г. В тях защитата моли за отмяна на обжалвания Електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен. Преповтарят се доводите от жалбата и се допълва, че с измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 105 от 2018г. и създаването на новите разпоредби на чл.189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения и ангажиране на административно-наказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП - чрез издаване на Електронен фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител, т.е. ЗДвП въвежда особено производство по установяване на административно нарушение и санкционирането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. В тази връзка се цитира чл.1 от ЗАНН и се посочва, че при липсва на специална уредба относно сроковете за образуване, респ. приключване на процедурата по ангажиране на отговорността на нарушителя, приложение намира чл.1 от ЗАНН, а от там и чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Адвокатът се позовава и на Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността на административно-наказващия орган да упражни своите правомощия. Според адв. Н. приемането за Електронния фиш на последици, 3 различни от установените за Наказателното постановление и приложението на различни давностни срокове би означавало да се третират по различен начин нарушителите, които са извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронна система или е констатирано от контролен орган, а това не било нито нормативно предвидено, нито оправдано от гледище на закона. Според адвоката от мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение не може да се извлече, че между Електронния фиш и Наказателното постановление има разлика по отношение на сроковете. В Тълкувателното решение било записано, че Електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и Наказателно постановление само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Не следвало Тълкувателното решение да се тълкува разширително. Това разбиране било в унисон и с измененията на чл.186а от ЗДвП /ДВ, бр.66 от 2023г., в сила от 01.08.2023г./, към който препраща чл.189ж, ал.8 от ЗДвП. Във връзка с това адв. Н. цитира и съдебна практика в писмените си бележки.

Освен аргументите от жалбата, в писмените бележки защитата излага и други мотиви за отмяна на Електронния фиш. Посочва се, че едва с измененията на ЗДвП в ДВ бр.13 от 13.02.2024г. се допуска издаване на Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3а-3б от ЗДвП. Твърди се, че неправилно на жалбоподателя е била ангажирана отговорността по чл.179, ал.3а от ЗДвП като е издаден Електронен фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП, тъй като според чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, действащ към датата на нарушението, Електронен фиш може да се издава само, когато се установи нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП. За нарушения като процесното (по чл.179, ал.3а от ЗДвП) не е била предвидена възможност за издаване на Електронен фиш. Посочва се, че нормите на чл.179, ал.3 от ЗДвП и на чл.179, ал.3а от ЗДвП имат различно съдържание. Разликата е в субектите, на които може да се наложи наказание. Разлика има и в нарушенията, за осъществяването на които се налагат наказанията – незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП (при чл.179, ал.3 от ЗДвП) и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, включително и в резултат на невярно декларирани данни (при чл.179, ал.3б от ЗДвП). От тук адв. Н. прави извода, че за извършеното от жалбоподателя деяние по чл.179, ал.3а от ЗДвП незаконосъобразно бил издаден Електронен фиш. Претендира се, че е следвало да се състави АУАН и Наказателно постановление. Защитата се позовава на чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове и на чл.3, ал.2 от ЗАНН за приложението на по-благоприятната разпоредба. В подкрепа на твърденията си адвокатът посочва съдебна практика. На следващо место процесуалният представител на жалбоподателя цитира и чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО за това, че доставчиците на ЕУЕПТ следва да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и да предложат възможност за отстраняване на нередовността преди предприемане на принудителни мерки, 4 когато такива са предвидени съгласно националното законодателство. В тази връзка се заявява, че АПИ е следвало да даде възможност за предеклариране на данните, ако е установила несъответствие при осъществяване на контролните си функции по чл.18, ал.1, т.7 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Сочи се още, че доставчикьт на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние на *** е следвало да го уведоми за недекларирането на ТОЛ данни за конкретното пътно превозно средство (ППС) и едва след изпълнение на това задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало да се пристъпи към ангажиране на отговорност. В тази връзка се сочат и измененията в ЗП (ДВ, бр.14 от 2023г.), с които са създадени новите разпоредби на чл.10б, ал.7-9 от ЗП, с които националното законодателство е приведено в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и в частност с чл.2, §7 от същия.