Решение № 22 от 02.02.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Смолян, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100846 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ** ООД, срещу ответника А.

М. К., с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД с които се иска да бъде признато за установено по отношение на А. М. К., ЕГН **********, че дължи на ищеца „**“ ООД, ЕИК **, следните суми: главница: 714,51 лв. - съгласно договор за заем № 696709 от 24-06-2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.06.2023г. до окончателното погасяване на задължението; - възнаградителна лихва:

46,97 лв. – дължимата и неплатена за периода от 24- 06-2022г. до 02-12-2022г.

- законна лихва за забава: 65,26лв. – дължимата и неплатена за периода от 0110-2022г. до 01-06-2023г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №271/04.07.2023г. по чгр.дело №616/2023г. по описа на РС- Смолян.

Твърди се, че Договор за паричен заем № 696709 от 24-06-2022г. между А.

М. К., ЕГН: **********, и „**“ ООД, ЕИК: **, е сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем. Договорът за заем е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт. По този начин Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „**“ ООД. Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към 1 договора за паричен заем, с които Заемателят се е съгласил изрично и безусловно. Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „**“ ООД, като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, е в Погасителен план към договор за заем № 696709.

Сумата е получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, като договорът служи за разписка за получената/предадената сума (чл. 4, ал. 1 от Договора). Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми. Предвид горното, от ** ООД е подадено заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и е образувано ч.гр.д. № 616/2023г. по описа на РС - Смолян, по което дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението.

Между страните има валиден договор, съгласно който заемодателят – „**“ ООД е изплатил на заемателя – А. М. К. заемната сума, а от своя страна клиентът (настоящ ответник в производството) се е задължил да върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното. Сумата е изплатена С отговора си ответната страна прави възражения, че за сключения Договор за потребителски кредит № 696709 съдът има задължение да следи служебно и при незаявено от ответната страна основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с добрите нрави.

Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вр. чл. 24 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.

Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На следващо място, сключеният Договор за потребителски кредит № 696709 е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит № 696709 е посочен ГПР, както и годишен лихвен процент. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок на кредита, или 2 е променлив. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т,10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в Договор за потребителски кредит № 696709, е посочен ГПР. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент 40.05%, не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. Не става ясно защо има разлика между ГЛП и ГПР в размер на близо 9%, доколкото ищецът заявява, че в ГПР се съдържа единствено и само лихвата. По този начин ответната страна е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ответникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Това създава невъзможност за ответника да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

В Договор за потребителски кредит № 696709 е уговорена неустойка за неизпълнение за задължението, въпреки че същата не се претендира от ищеца, поради явната и нищожност, ответната страна счита, че фактически се дължи не за неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, а именно в 1-дневен срок, поради което е обективно невъзможно да бъдат покрити от кредитополучателя. В чл.4 от договора, се предвиждат и нужните обезпечения поръчители или банкова гаранция. Едно от условията, на които 3 трябва да отговарят поръчителите, е да получават осигурителен доход в размер на не по- малко от 1000 лева, всеки от тях, да нямат неплатени осигуровки през последните 2 години и редица други условия, който моля да обърнете внимание, че следва да бъдат открити за 1 ден. По отношение на второто обезпечение, а именно-банкова гаранция, общоизвестно е че никоя банка в Република България няма да предостави банкова гаранция за 1 ден, процедурата по нейното предоставяне изисква доста по-дълъг период от преклузивния 1 ден. От тук следва извода, че така въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето им създават значителни затруднения за длъжника и то до степен изцяло да се възпрепятства изпълнението. Длъжникът не може да избегне плащането на неустойка, тъй като са невъзможни за изпълнение. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата.

В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.

Следователно годишният лихвен процент няма да е 40.05 %, както е записано, а следва да е по-голямо число, ако в него участва и вземането формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент, което представлява самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора . В този размер следва да участва и сумата за неустойка , изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. По този начин ще се наруши и правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.

Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1 т. 10 от ЗПК.

Оспорва се като нищожна и клаузата за договорна лихва както на 4 основание изложените по-горе възражения, така и поради противоречие с добрите нрави. Уговорен е по Договор за потребителски кредит № 696709 ГПР, както и годишен лихвен процент. За търсеният период на възнаградителната лихва, основният лихвен процент на БНБ е 0% + 10 пункта(съгласно ПМС№ 72 от 08.04.1994г., приложимо към 2009г.) прави размер на законната лихва към датата на сключване на договора 10%, а трикратния размер на законната лихва към 30%. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити- двукратния размер на законната лихва.