Решение № 7 от 10.02.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Тополовград, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20222320100204 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.“************, подадена чрез пълномощник Б. З. от САК, против „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н С., ж.к.“М.“ бул.“***************, представлявано от С.Н.Н..

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили договор за паричен заем, съгласно който е договорено ищцата да ползва допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ за които да заплати възнаграждение общо в размер на 1320 лева. Твърди се, че процесния договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, включително и на евентуалния договор за допълнителна услуга; тъй като е нарушено изискването да е написан по ясен и разбираем начин; не е предоставено копие от Общите условия; процесния договор не е подписан на всяка страница; както и че е нарушен чл.19, ал.1 във вр с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредита за който няма разписана 1 методика на формиране и в ГПР процесното дружество не е включило разходите за заплащане на „допълнителната услуга“, което представлява печалба за кредитора и следва да е част от ГЛП и ГПР. Също така се твърди, че въобще услугата за която се претендира за плащане не е изпълнявана от ответното дружество, а дори и да е изпълнявана тя е част от управлението на кредита и кредитора няма право да събира такси за нея, с което се твърди, че е нарушен чл.10а от ЗПК.

Поради което ищцата твърди, че е налице нищожност на отделни клаузи от договора и по-специално клаузата за допълнителна услуга , като се навяват основания за нарушение на добрите нрави, неравноправни клаузи във вреда на потребителя и нарушаване на императивни правни норми които водят до нарушаване на установения правов ред посочени по-горе и без да се иска обявяване на договора за нищожен се претендират претърпени имуществени вреди от ищцата, които подлежат на обезщетяване за които се твърди, че са в общ размер на 1320 лева – платена сума за допълнително възнаграждение на кредитора, която според ищцата е дадена без основание. В исковата молба се претендира част от тази сума, а именно в размер на 50 лева – частичен иск.

С оглед на изложеното ищцата претендира да бъде постановено решение с което да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата в размер на 50 лв./петдесет лева/, като частичен иск от 1320 лв./хиляда триста и двадесет лева/ - представляваща недължимо платени суми допълнително възнаграждение по договор за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Претендират се и направените по делото разноски.

С протоколно определение от 28.11.2022 г., по искане на ищцовата страна на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска относно неговия размер, като същия се счита предявен за сумата 1320 лева. В последствие с протоколно определение от 11.01.2023 г. е допуснато ново изменение на размера на иска, като същия се счита предявен в размер на 195,67 лева.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител, като процесуалния й представител в писмено становище подържа иска изцяло и претендира за неговото уважаване със всички законни последици.

Ответника в законоустановения едномесечен срок е подал писмен 2 отговор и е взел становище по иска. В писмения отговор се застъпва становището, че следва иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като всички изложени в исковата молба възражения, доводи и твърдения по отношение действителността на процесния договор за кредит са необосновани и изцяло неоснователни и недоказани. Подробно са изложени аргументи относно твърденията на ищцата за нарушение на законовата форма, като се твърди, че тя е спазена, за нищожността на отделни клаузи, като се твърди, че те са напълно действителни и договора е с необходимото съдържание съгласно разпоредбите на ЗПК, както и правилно е изчислен ГПР и е законосъобразно договорено възнаграждението за закупени допълнителни услуги, което възнаграждение не следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР. Освен това в писмения отговор се оспорва и размера на исковата претенция, като се твърди, че общо платеното и дължимо възнаграждение за допълнителни услуги към датата на предсрочното погасяване на кредита е в размер на 12,23 лева, а от всички платени от ищцата суми по кредита за погасяване на задълженията за възнаграждение за допълнителни услуги е отнесена едва сума в общ размер на 195,58 лева.

Поради което се претендира да бъде отхвърлен изцяло предявения осъдителен иск като неоснователен и недоказан, като се претендират направените разноски включително и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. В тази връзка в отговора се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, тъй като същото надвишава минималния размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител, но в писмено становище твърди, че подържа изцяло изложените подробно в писмения отговор възражения, като оспорва изцяло заключението на вещото лице и твърди, че сумите постъпили по кредита са в съвсем различен размер от посочения и възнаграждението за допълнителни услуги също.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата М. Д. е сключила договор за потребителски кредит с ответника „П.К.Б.“ ЕООД с № 30041727558 на 12.01.2020 г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 1500 лева, със срок на погасяване 36 месеца, 3 размер на вноската 73,04 лева, при годишен лихвен процент 41%, лихвен процент на ден 0,11, с ГПР 49,11%. В договора е записано, че общо дължимата сума по кредита е 2629,76 лева. В договора е предоставена възможност за рефинансиране в полза на ищцата с кредитор „Фератум България“ ЕООД и сума на рефинансиране 950 лева. Поискана е и закупена и допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“, като възнагражденията за тези услуги са съответно 450 лева и 870 лева и размера на вноската по тези услуги записана в договора е 36,67 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Изрично в договора е записано общото задължение по кредита, ведно със закупените допълнителни услуги е в размер на 3949,67 лева и общ размер на вноската – 109,71 лева. Към договора е приложен и подписан и погасителен план в който са посочени съответно месечните вноски, като главница и лихва, както и размера на вноската за закупените допълнителни услуги и съответно общия размер на месечната вноска.

Погасителния план също е подписан и от двете страни. По делото е представен и СЕФ, от който е видно, че на ищцата й е предоставена в изискуемата по закон форма преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем, като в този формуляр са записани всички параметри и последните съвпадат напълно с тези посочени в ДПК, като в раздел V на СЕФ, на ищцата срещу подпис е предоставена и допълнителна преддоговорна информация относно допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, всички параметри по тях и съответно и общите параметри по кредита при евентуално закупуване на тези услуги. Приложени са към делото и ищцата е била запозната и с Общите условия към договора за заем, видно от подписа й на Общите условия, с полагането на който се потвърждава, че тя е запозната с клаузите им. В т.15 от Общите условия, изрично са посочени всички условия и съответно цялостна информация относно допълнителните услуги, ако клиента избере да ги закупи, като подробно са записани начина на заплащане на възнагражденията, какво представляват тези услуги и последиците от закупуването им.

По делото са приложени справки за кредитна задлъжнялост, съответно платежни нареждания – извлечения от системата за електронно банкиране, от които е видно какви вноски е направила ищцата по договора за кредит и какъв е размера на рефинансираната сума. По делото е назначена и съдебно4 счетоводна експертиза, която на база на писмените доказателства в допълнително заключение от 03.01.2023 г., е установила какъв е размера на вноските и рефинансирането и общата сума която ищцата е изплатила,като договора е предсрочно погасен. И тази сума според заключението и горепосочените документи е в размер на 1959,91 лева, от които 550 лева – вноски всяка една по 110 лева, направени през м.02,03,04,05 и 06.2020 г. и 1409,91 лева рефинансиране направено на 26.06.2020 г. От общата сума, която е изплатена на ответното дружество в размер на 1959,91 лева - 1500 лева е главницата, 264,31 лева платена лихва и 195,67 лева платена вноска по закупени допълнителни услуги.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи съставени по съответния ред и в съответната форма, представени по делото и неоспорени от ищцовата страна, включително и от заключението на вещото лице по допълнителната счетоводна експертиза от 03.01.2023 г., която съдът кредитира като мотивирана и обоснована, в съответствие с приложените по делото справки извлечения от счетоводни документи.

Единствено в тази експертиза не следва да се кредитират обосновката и заключението на вещото лица на поставения въпрос № 3, който касае начина на изчисляване на ГПР по договора, тъй като в тази част заключението съдържа правни изводи относно характера на уговореното възнаграждение и следва ли то да се включи към размера на ГПР. Този въпрос е въпрос по съществото на спора и съдът следва да се произнесе по него на база на събраните доказателства. Вещото лица в отговора на този въпрос не посочва аргументи и обосновка от гледна точка на специфичните си познания – икономически и за това, в тази част заключението не следва да се кредитира.

Също така, не следва да се кредитира и първоначалното заключение по съдебно-счетоводната експертиза с вх. № от 26.10.2022 г., тъй като както и самото вещо лице в съдебно заседание признава че то е изготвено единствено и само на база на твърдения на страните без към този момент да са представени годни писмени доказателства, от които да се направи извод за процесните суми и в това заключение вещото лице е посочило суми несъответстващи на приетите и приложени впоследствие писмени доказателства които съдът кредитира. За това, първоначалното заключение не следва да се кредитира, тъй като е необосновано, немотивирано и неправилно.

5

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК.

При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за дадено без основание какъвто е случая, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1.При нарушение на добрите нрави; 2.При неравноправни клаузи във вреда на потребителя и 3.При нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.

За това, следва да се обсъдят наведените от ищцата доводи за недействителност на договора за заем, а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните за които съдът дори и без довод по предявен иск по чл.55 от ЗЗД, следи служебно.

В конкретния случай безспорно е установено, че ответника е небанкова финансова институция по чл.3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и кредитор съгласно чл.9 ал.4 от ЗПК. Сключения договор между тях, по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.