Решение № 479 от 21.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Велико Търново, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ ПОДСЪСТАВ - IVA, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Л. МИЛКОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20264100500691 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№488/09.04.2026г. по гр.дело№2956/2025г. на ВТРС, съдът е: -приел за установено по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:..., със седалище: гр.София ..., ..., че К. М. И. с ЕГН**********, с адрес: ..., не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата 25.85€(с левова равностойност 50.57лв.) - възнаградителна лихва за периода:

10.04.2022г.-10.11.2022г., във връзка с договор за потребителски кредит №2528041/28.02.2022г.; сумата 81.24€(с левова равностойност 158.89лв.) - обезщетение за забава за периода от 11.04.2022г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за които е издаден изп.лист по ч.гр.дело№3460/2023г. на ВТРС, въз основа на който е образувано изп.дело№7263/2024г по описа на ЧСИ Силвия Косева, като отхвърлил иска за установяване недължимост в частта за сумата 409.03€(с левова равностойност 800.00лв.) - главница по договор за потребителски кредит№2528041/28.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК(27.11.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 12.78€(с левова равностойност 25.00лв.) - ДТ и 25.56€(с левова равностойност 50.00лв.) юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изп.лист по ч.гр.дело№3460/2023г. на ВТРС, като неоснователен и недоказан в тази част; -осъдил „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:..., със седалище: гр.София ..., ..., да заплати на К. М. И. с ЕГН**********, с адрес: ..., сумата 4.94€, представляваща направени по делото разноски за ДТ, съразмерно на уважената част на исковата претенция; -осъдил „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:..., със седалище: гр.София ..., ..., да заплати на ЕАД Е. И. с ЕИК:180978004 сумата 200.00€ с вкл.

ДДС- възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по чл.38 ал.1 от ЗАдв.

1

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от К. М. И.(чрез адв.Е.

Г.И. от АК-Пловдив) против Решение№488/09.04.2026г. по гр.дело№2956/2025г. на ВТРС. Счита изложените мотиви в атакувания съдебен акт за неправилни и незаконосъобразни, тъй като при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения. По делото е било направено доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза(с поставени въпроси). В тази връзка ВТРС въобще не бил отчел изложените твърдения и направените доказателствени искания, че сумите за възнаграждение за поръчителство/гаранция като недължимо платени са платени на ответното дружество „Кредисимо“ЕАД, макар и дължими на „Ай Тръст“ЕООД, подлежат на връщане, респ. прихващане с главницата поради нищожността на договора за кредит и договора за поръчителство, тъй като съгласно чл.23 от ЗПК всички плащания следва да се отнесат към главницата. Ищецът-въззивник не би могъл да ангажира доказателства за извършените плащания и единствената процесуална допустима възможност е била допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза по поставените въпроси. От ВТРС било допуснато нарушение на основните начала на гражданския процес, уредени в чл.5-12 от ГПК, съгласно които на страните биват осигурени равни възможности за упражняване на предоставените им права, тъй като законът се прилага еднакво спрямо всички. С принципите в гражданския процес за служебното начало(чл.7 от ГПК) и за установяване на истината(чл.10 от ГПК) законодателят е вменил задължение на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Това негово задължение било конкретизирано и доразвито с разпоредбите на чл.145 ал.1, ал.2 от ГПК, като в настоящият случай ВТРС е следвало да осигури на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото, което не е сторено от първоинстанционния съд.

Моли съда да отмените Решение№488/09.04.2026г. по гр.дело№2956/2025г. на ВТРС в частта, с която е бил отхвърлен искът за установяване недължимост в частта за сумата 409.03€ - главница, по договор за, потребителски, кредит №2528041/28.02.2022г., като неправилно и незаконосъобразно, в условията на евентуалност да се върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ЕАД(чрез юрисконсулт Н.

Г.Пенчева-А.) подава отговор, с който счита за решението на ВТРС за правилно, законосъобразно и обосновано. Въззивникът не бил заплатил доброволно, преди входиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело№3460/2023г. на ВТРС дори дължимата чиста стойност, поради което счита, че сумата в размер на 800.00лв. към дата на издаване на изп.лист е била дължима и изискуема. Въз основа на издадения изп.лист е образувано изп.дело№7263/2024г. по описа на ЧСИ Силвия В.Косева, по което след постановяване на обжалваното решение дългът бил актуализиран. Чистата стойност до образуване на гр.дело№2965/2025г. на ВТРС не била заплатена доброволно от длъжника-въззивник, а била изцяло събрана по принудителен ред. След образуване на изп.дело и плащане на задължението чрез осъществяване на принудително изпълнение следвало да намери приложение правилото на чл.76 ал.2 от ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Предвид, че по отношение чистата стойност е налице образувано изп.дело и тя се събира принудително би следвало въпросите към вещото лице да гласят: Каква сума е заплатена преди цесията по процесния договор и каква сума е заплатена по изпълнителното дело? Как е разпредЕ. сумата заплатена по изпълнителното дело - главница, разноски? С обжалваното решение ВТРС приел, че договорът за 2 кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, като се дължи само чистата стойност на кредита(в случая 800.00лв.). Същото решениев тази част не е обжалвано, поради което изследване на въпроса относно неговата действителност/недействителност бил ирелевантен за спора.

Неоснователно било твърдението, че ищецът-въззивник не би могъл да ангажира доказателства относно извършени от него плащания. Платежните от извършвани плащания са в държане на извършилият плащанията, а именно в ищеца-въззивник. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски – 180.00€(юрисконсултско възнаграждение), съгласно чл.78 ал.8 от ГПК ввр. чл.13 т.2 и чл.25 ал.1 от НЗПП. В случай, че ВТОС приемел, че било доказано извършването на разноски от насрещната страна, прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение на процес.представител на въззивника.

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна.

Meжду „Кредисимо“ЕАД и К. М. И. е бил сключен договор за потребителски кредит №2528041/28.02.2022г., съгласно който „Кредисимо“ЕАД(кредитор) предоставя на И.

(кредитополучател) кредит в размер на 800.00лв. при договорен Лихвеният процент на договора за кредит 16.28% и ГПР 17,55%. Погасяването на кредита да се извърши на 8бр. погасителни вноски.

На 28.02.2022г. между „Ай Тръст“ЕООД(поръчител) и К. М. И.(потребител) е бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ЕАД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.4 от договор за потребителски кредит, в случай, че в заявлението кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва (според посочения вид обезпечение): да предостави в срок до 10 дни от подаване на заявлението на „Кредисимо“ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ЕАД юридическо лице(„поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на OУ относно обезпечението. Съгласно чл.4 ал.2 от договора, в случай че в посочения в чл.4 ал.1 изр.I от договора срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се считало, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ЕАД, съответно този договор не пораждал действие между страните. В случай, че кредитополучателят заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му – чл.4 ал.3 от договора. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не пораждал действие.

На 12.04.2023г. е подписано Приложение№1 към договор за продажба и прехвърляне на 3 вземания от 01.02.2022г. между „Ай Тръст“ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, според което вземането на „Ай Тръст“ЕООД е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД(„АСВ“ЕАД).

По заявление от 27.11.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „АСВ” ЕАД против К. М. И. ВТРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№3460/2023г. на ВТРС за: сумата 800.00лв. - платена главница на „Кредисимо“ЕАД във връзка договор за потребителски кредит №2528041/28.02.2022г.; сумата 50.57лв. - възнаградителна лихва за периода: 10.04.2022г.-10.11.2022г., във връзка с договор за потребителски кредит №2528041/28.02.2022г.; сумата 158.89лв. - обезщетение за забава за периода от 11.04.2022г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 27.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 75.00лв. – направени разноски по ч.гр.дело№3460/2023г. на ВТРС(25.00лв. – ДТ, 50.00лв. - юрисконсултско възнаграждение). След влизане в сила на заповедта за изпълнение е издаден изп.лист на 17.01.2024г.

По молба от 26.03.2024г. и изп.лист от „АСВ“ЕАД е образувано изп.дело№20248090407263 по описа на ЧСИ Силвия Косева за събиране на вземанията по издадения изп.лист по ч.гр.дело№3460/2023г. на ВТРС.

Във въззивното производство е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза.

Вещото лице е установило, че в ГПР от 17.55%, посочен в Договор за потребителски кредит №2528041/28.02.2022г., е включен единствено разходът за договорна лихва в размер на 50.57лв.

(25.86€). При включване на възнаграждението по договора за поръчителство ГЛП се увеличава от 16.28% на 179.04%, т.е. със 162.76 процентни пункта(11пъти), а ГПР - от 17.55% на 430.57%, т.е. с 413.02 процентни пункта(24.5пъти). Установено е, че към 16.09.2026г. не са извършени плащания от страна на ищеца-въззвник към „Кредисимо“ЕАД и към „Ай Тръст“ЕООД по договора за кредит и по договора за поръчителство, вкл. чрез рефинансиране по реда на чл.17 от договора за кредит.

Според справката на „Ай Тръст“ЕООД, дължимото по договора за поръчителство към момента на прехвърляне на задълженията(12.04.2023г.) е 292.41€, начислените лихви за просрочие са 20.76€, или общо дължимото е 313.17€. Отчетено е, че погасявания са извършени единствено по принудителен ред, по образуваното изп.дело№20248090407263 на ЧСИ Силвия Косева. Във връзка с наложен запор от сметката(при „Изипей“АД) на К. М. И. на 03.10.2025г. постъпила по изп.дело сума 995.00лв., която е била разпредЕ. с протокол от 07.10.2025г. По самото изп.дело за периода: