Решение № 4790 от 21.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4790 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г. при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г. Гражданско дело № 20231100106508 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове на основание чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ и по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ .

Предявени от Б. Д. В., ЕГН ********** от гр. София против Прокуратурата на Република България. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми като обезщетения за това, че е бил незаконно обвиненен в извършване на престъплени я по чл.282, ал.1 и чл.282, ал.1 във вр.чл.26, ал.1 НК, за които бил признат за невиновен и бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 275/2016г по описа на ОС – Видин, а именно:

1. сумата от 30 000лева, ведно със законната лихва, начиная от 10.05.2022г – датата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД № 275/2016г по описа на ОС – Видин, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на НОХД № 275/2016г по описа на ОС - Видин в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС;

2. сумата от 280 000лева, ведно със законната лихва, начиная от 10.05.2022г до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - преживените от ищеца болки и страдания ;

3. сумата общо от 10 000лв, ведно със законната лихва от 10.05.2022г до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, израяващи се в извършени от него разноски за участие в наказателното производство – заплатено адвокатско възнаграждение, нощувки и гориво. Претендира съдебни разноски по списък 1

– адвокатско възнаграждение.

Ответникът Прокуратурата на Република България счита за недопустим иска за обезщетение в размер на 30 000лв, а другите два иска оспорва по размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното като съдебна разноска адвокатско възнаграждение, а също и че то се дължи за осъществена защита от един адвокат.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В предявената на 05.06.2023г искова молба ищецът твърди, че на 14.03.2016г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 51/2014г. на НСлС - София, преписка № 1279/2014г. на ОП Видин, за извършени от него престъпления по служба, като длъжностно лице началник на отдел „Контрол върху общоопасните средства” в Дирекция „Охранителна и пътна полиция” при Главна дирекция „Охранителна полиция” бил нарушил служебните си задължения, уредени в чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взирвните вещества, отгнестрелните вещества и боеприпасите - престъпление по чл. 282, ал. 1 и по чл. 282, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, при условията на продължавано престъпление и му била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 20.09.2016г. бил внесен обвинителен акт за същите престъпления, било образувано НОХД № 275/2016г. по описа на Окръжен съд – Видин, по което ищецът бил признат за невиновен и оправдан с Присъда № 45 от 19.06.2018г.

Тя била протестирана от прокурор при ОП – Видин и потвърдена с Решение № 10001 от 11.01.2021г. по ВНОХД № 1213/2019г. на Софийския апелативен съд.

Решението също било протестирано от прокурор при Апелативна прокуратура - София и оставено в сила с окончателно Решение № 60188 от 10.05.2022г., по КНД № 852 по описа за 2021г. на ВКС, II н.о.

С Определение № 72 от 23.05.2022г., по ЧНД № 275/2016г. на ОС Видин мярката за неотклонение на ищеца била .отменена.

Ищецът посочва, че наказателното производство срещу него започнало с привличането му като обвиняем по ДП на 14.03.2016г. и приключило с постановяването на окончателното решение на ВКС на 10.05.2022г. и с тази продължителност било надхвърлило всякакви разумни граници и излизало извън разумния срок по чл. 2б от ЗОДОВ. Това се дължало на депозираните неоснователни протести от прокурори на Окръжна прокуратура - Видин и Апелативна прокуратура - София, наложили разглеждането му на три съдебни инстанции и с това се стигнало до поддържане на висящността на делото извън границите на разумното без да е налице фактическа и правна сложност на случая и без ищецът да е имал поведение, с което неоснователно да е отлагал процесуални действия по разследването и съдебното следствие.

Ищецът твърди да му са били нанесени и изключително, тежки и непоправими неимуществени вреди, изразяващо се във влошаване на 2 здравословното му състояние - получил високо кръвно, високо ниво на диабет с неврологични усложнения, хипергликемия, болки в сърдечната област, хиперплазия на простатата, безсъние, стенокардия, шум в ушите, намален слух, световъртеж, нарушения на зрението, увеличение на диоптъра, паметови нарушения предимно за близки събития, изтръпване на долни крайници, редукция на тегло, лесна умора и др; станал потиснат, безинициативен, подозрителен; появило се постоянно стресово разстройство, упорито безсъние и/или кошмарни сънища съпроводени с мисли за безперспективност, безнадежност и чувство на опустошение. Преди привличането му като обвиняем бил в отлично здравословно състояние, поради котео счита, че така описаните здравословни и психологични прамени са пряка последица от водения наказателен процес срещу мен, който макар и да приключил, все още не можел да се възстанови, получавал кризи, изискващи провеждане на периодично болнично лечение и ежедневен прием на предписани медикаменти.

Освен това се притеснявал, че може несправедливо да бъде осъден и с това да опетни авторитета на професията си, на МВР, репутацията си, семейството, колегите, приятелите си. Бил лишен и от право на труд по специалността и от възможност за кариерно и служебно развитие в системата на МВР и службите от системата за национална сигурност. Посочва, че трудовият му стаж е в системата на МО /МНО/ бил 16 години и в МВР - 21 години, достигайки висше полицейско звание и длъжност на отговорни позиции, преминавайки през много кналификации и получавайки награди. Но в качеството му на обвиняем и подсъдим по наказателното производство бил лишен по несправедлив начин от възможността за професионална изява и развитие в служебен план, като му бил отнет достъпа да класифицирана информация, който е задължителен за кариерно развитие, загубил и правото на получаване на законно парично възнаграждение.

За него било особено тежко, че незаконното обвинение било пряко свързано с професията му на доказан, признат експерт, но авторитетът му на професионалист изцяло се опетнил, както и честта и достойнството му, а също и на заеманата от него длъжност в МВР и било широко медийно разгласено.

Обвинението внушило на обществото съмнение за компетентността на ищеца и недобросъвестно изпълнение на служебните ангажименти в една значима силова структура регламентираща КОС.

Ищецът бил лишен и от нормални човешки права, изразяващи се в упражняване на нормален живот, личен служебен, хоби и спорт, в качеството си на активно практикуващ „Ловна стрелба“, отделно от правото си на лов, което било традиция в рода и семейството му.

Поради повдигнатите обвинения бих принуден да не работи, нямал доходи, а се налагало многократно да пътува град Видин за разглеждане на делата и да заплаща разходите си.

Били нарушени и контактите, взаимодействието и комуникациите, 3 които имал с международните партньорските организации.

Случаят се отразил много тежко в семейството му, близките му хора и социалната му среда, като почти не комуникирал вкъщи, почти спрял да се храни, а нормалното взаимоотношение и семейна атмосфера от всякакво естесво било невъзможно. Бих поставен в дълбока социална изолация, спрял да контактува с приятелите, не излизал от неудобство и срам.

От проведеното наказателно производство ищецът претърпял и имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 51/2014г., пред ОС - Видин, АС - София и ВКС – общо от 5 000 лв и за извършени разходи за пътувания до гр.Видин за провежданите открити заседания - над 15 пъти, включително през зимните месеци, като заплащал гориво, храна и нощувки в хотел, общо от 5 000 лв.

Изразеното от ответника становище по делото е на първо място по оспорване да са налице претърпени от ищеца неимуществени вреди, извън презумптивните такива, техния размер и връзката им с повдигнатите обвинения. Оспорва здравословните му оплаквания да са резултат от наказателния процес, тъй като датират от предхождащ от 15 години период.

Оспорва и твърдените вреди в личен и емоционален план, които не били резултат от обективни действия на ответника, извън предвидените в НПК процесуални способи за доказване на извършеното деяние, а били проява единствено и само на субективното усещане на ищеца, още повече, че всяко едно наказателно производство било свързано с известни неудобства в емоционален аспект за лицето срещу, което се води.

Ответникът оспрова също твърдените за ищеца вреди в професионален план да са в причинна връзка с действия на ответника. Не били представени доказателства ищецът да е бил уволнен от работа, още повече, че видно от твърдените от него години на трудов стаж, в МО и МВР, по закон при условията на първа категория труд, ищецът бил изпълнил условията за пенсиониране. Това правило недоказани и житейски нелогични твърденията му за лишаване от възможност за кариерно развитие. Липсвали данни ищецът да е бил отстранен от длъжност по искане на прокуратурата в хода на наказателното производство от съда и били неверни твърденията, че е загубил работата - това можело да се установи от мотивите в заповедите за уволнение, но такива не били представени.

Ответникът оспорва и да е разпространил увреждаща ищеца информация, а приложените копия от медийни публикации били с позитивен за него характер и не доказвали твърденията му за вреди. Продължава, че съдебната фаза на наказателното производство се подчинява на принципа на публичност, поради което не можело да се твърди нарушаване правата на обвиняемия, дори и да са налице медийни публикации, които не били с източник ПРБ или нейни представители и отговорността за поднесени от медии интерпретации била за съответната медия. Според ответника не били 4 представени доказателства за нито едно извършено действие от страна на ПРБ, което да било незаконосъобразно. Поради това оспорва по размер търсеното обезщетение от 280 000 лева за неимуществени вреди, като несъответстващо с чл. 52 ЗЗД, тъй като ищцът не доказвал действително да е претърпял вреди в този обем и те да са пряк резултат от повдигнатите обвинения. Позовава се и на възприетото в т. II на ППВС № 4/1968г., въпрос на фактическа преценка, обусловена както от конкретните факти и обстоятелства, така и от личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.Позовава се и на константната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, съгласно която справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства - как действията на Прокуратурата, са се отразили върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Ето защо обезщетението по размер трябва да е съответно на необходимото за преодоляването на вредите, а е в дисхармония със справедливостта. Според ответника така претендираният размер не е съобразен и с икономическия стандарт в страната предвид статистическата информация към твърдения момент на влизане в сила на оправдателната присъда през 2022г – като се използвал дори само един икономически обективен критерий - официалните данни на НСИ (публикувани на електронната му страница) за среден годишен доход на лице, включващ доход от - работна заплата; извън работна заплата; самостоятелна заетост; собственост; пенсии; обезщетения за безработни; семейни добавки за деца; други обезщетения и помощи; регулярни трансфери от други домакинства; приходи от продажби; други приходи, към 2022 г., бил в размер от 8949лева, т.е. ищецът претендирал обезщетение, равняващо се на доход за над 31 години на лице за страната към този период.