Определение № 3370 от 16.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3370 гр. Варна, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20253100100304 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 420 ал.5 от ГПК.

Постъпила е молба от ответниците Н. Б. К. с ЕГН:********** и В. А. К. с ЕГН:**********, двамата с адрес: гр. Ш..., ул. „Б...“ ..., дейстнащи чрез процесуалния сипредсативтел по пълномощие чрез адв. Б... Г... Й..., АК-С... и съдебен адрес гр. С..., бул. „С...“ № 55, с искане за спиране на Изпълнително дело № 20249300400895 по описа на ЧСИ ..., район на действие ОС – Ш....

След като се запозна с материалите по делото съдът установи следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Л... Срещу Н. Б. К., ЕГН **********, и В. А. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.Ш..., ул.“Б...“№17, ет.2, ап.3, с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

С исковата молба ищеца е заявил петитум, с който моли съда, да постанови решение, с което:

ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответниците Н. Б. К. и В. А., че ми дължат на ищеца сумите, в издадената Заповед №6417 от 15.11.2024г. за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №9463 от 2024 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД BAPHA, 43 с-в, а именно:

27000 канадски долара, представляваща главница – дължима сума по договор за заем с нотариална заверка на подписите от 20.02.2019 г., сключен между заявителя и длъжниците.

32 140,80 канадски долара – възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.02.2019 г. до 26.07.2024 г.;

1

29 516,40 канадски долара – неустойка, начислена за периода от 20.02.2019 г. до 26.07.2024 г.

ОСЪДИ ответниците Н. Б. К. и В. А. К. да заплатят солидарно на ищеца сумата 3256,20 канадски долара – възнаградителна лихва по т.4.1. от договора, начислена за периода от 27.07.2024 г. до 12.02.2025 г.; 3256,20 канадски долара – неустойка за забава по т.10 от договора, начислена за периода от 27.07.2024 г. до 12.02.2025 г. по сключения на 20.02.2019г. между мен и ответниците договор за заем с нотариална заверка на подписите рег.№2012 от 20.02.2019г. на Нотариус О... Ш..., рег.147 на НК С.... Претендира напавените по делото разноски.

Производството по ч.гр.д № ЧГД №9463 от 2024 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД BAPHA, 43 с-в е инициарно по заявления от ищеца против ответниците, което е приключило с издадена против ответниците заповед Заповед №6417/15.11.2024г. за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за предетнидраните суми.

В предвидения от закона срок е постъпило возражение от ответниците по реда на чл.414 от ГПК против издадената заповед за изпълнение.

При така изложеното съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Производството е с правно основание чл.420 ал.5 от ГПК.

Според закона възражението не спира изпълнението.

Съдът постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, което подкрепено с писмени доказателства, че:1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

При образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл.422 ал.1 от ГПК.

Производството по иска с правно основание чл.422 от ГПК е образувано пред ВОС, което определя и неговата компететност да се произнесе по искането на длъжника в заповедното производство за спиране на изпълнението, което се определя от висящността на спора по иск по чл.422 2 ал.1 от ГПК. пред така посочения съд.

Разгледано по същество искането е основателно.

Спирането на изпълнението по реда на чл.420 от ГПК. предпазва длъжника от последиците на незабавното изпълнение в хода на висящ исков процес по чл.422 от ГПК.Определението за спиране на изпълнението има временен характер и осигурява защитата на длъжника до установяване съществуването на вземането по установения ред.

Целта на спирането по реда на чл.420 от ГПК е да се избегне принудителното изпълнение по оспорената заповед за незабавно изпълнение, докато е висящ искът по чл.422 ал.1 от ГПК.

В този смисъл искането е основателно.

Ответниците нямат качеството на потребител не представят доказателства, че вземането не се дължи, поради което спирането следва да се допусне след представяне на „парична гаранция“

Спиране на изпълнението след да бъде допуснато следва внасяне на парична гаранция в размер на 10 на сто от цената на иска по чл.422 от ГПК, в размер на 88 657,20 канадски долара, равняващи се на 108 557.13 лева или гаранция в размер на 10 500 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по изпълнително дело № 20249300400895 по описа на ЧСИ ..., район на действие ОС – Ш..., до приключване с окончателен съдебен акт производството гр. дело 304/2025 год. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЯ „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ в размер на 10 500 лева от ответниците Н. Б. К. с ЕГН:********** и В. А. К. с ЕГН:**********, двамата с адрес: гр. Ш..., ул. „Б...“ ..., действащи чрез процесуалния си представител по пълномощие чрез адв. Б... Г... Й..., АК-С... и съдебен адрес гр. С..., бул. „С...“ № 55, в седмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.

ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД, да се издаде в полза на ответниците, 3 след ПРЕДСТАВЯНЕ НА КВИТАНЦИЯ ЗА внасЕНА парична гаранция. определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от датата на връчване на настоящото определение

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4