Решение № 58 от 25.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Ловеч, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ИВАН ИВАНОВ като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500819 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.3 и т.7 от ГПК Делото е образувано по жалба от адвокат Р. К. В., БУЛСТАТ ***, с адрес на кантората: ***, личен № 1100035950 към Адвокатска колегия Велико Търново, телефон за връзка *** , имейл: ***.com в качеството си на пълномощник на длъжника -В. П. К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ ОТ 25.10.2024 Г. ЗА НАЧИСЛЕНИ ТАКСИ И РАЗНОСКИ ПО ТТРЗЧСИ ПО ИЗП.ДЕЛО 20198790402678 В ОБЩ РАЗМЕР

НА 1 793.18 ЛВ. правно основание: чл. 435,ал. 2, т. 3 и т.7 от ГПК.

В жалбата сочи,че в законно установения срок обжалва поредното произнасяне - с Разпореждане от 25.10.2024 г. на ЧСИ В. П. за начисляване на такси и разноски по горепосоченото дело в общ размер на 1 793.18 лв. , подробно описани в разпореждането по основание и размер. Твърдят, че дължимите по делото от длъжника такси по ТТРЗЧСИ са по т.1, т. 2, т.4 -4 бр. и по т. 26-върху сумата от 287.10 лв. Всички останали такси са недължими от длъжника като аргументите им за това са следните:

Видно от хронологията на изпълнителното производство до момента на доброволното погасяване на задължението към взискателя, по чиято молба е образувано производство - Община Ловеч, единствените действия, предприети от съдебния изпълнител по възлагане 1 съгласно чл. 18 от ЗЧСИ е налагане на запори. Начислените такси по тях обаче не се дължат,тъй като не са превеждани суми от трите задължени лица до които са изпратени и се явяват неприложени способи по смисъла на чл. 79, ал.

1, т. 3 от ГПК. Считат за недопустимо и начисляването на такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ извършени справки, тъй като има начислена такса за пълно имуществено проучване - по т. 2 от ТТРЗЧСИ, която обхваща всички справки за проучване имущественото състояние на длъжника. Считат, че всички начислени такси след подаване на молбата от взискателя Община Ловеч за прекратяване на делото са недължими, тъй като са за действия, предприети от съдебния изпълнител без да е овластен за това от взискател. В тази връзка следва да се съобрази,според тях,че с молбата за прекратяване на производството от 25.10.2023 г. основния взискател Община Ловеч на практика е оттеглила правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, дадени с молбата за образуване на делото. Дори и да били останали непогасени такси, в случая тези по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху единствено събраната сума в производството, а именно тази в размер на 287.10 лв., платена директно на взискателя, съдебния изпълнител е длъжен да прекрати производството, тъй като от този момент той няма възложени правомощия да изпълнява каквато и да било сума. Изключение правят хипотезите, в които с изпълнителен титул /изпълнителен лист, АУЗ и др., но не и с удостоверения по чл. 456 от ГПК/ има други присъединени взискатели по делото. В тази връзка оспорват и начислената такса по т. 11 от ТТРЗЧСИ-тя се начислява авансово за взискателя, който е подал изрично молба за присъединяване по реда на чл. 456 от ГПК и едва при събиране на вземането му следва да бъде възстановена на този взискател, заедно с другите сторени разноски в производството.

Доколкото значителната част от таксите са начислени от ЧСИ с аргумент постъпилите Удостоверения от НАП, издадени на основание чл. 191 от ДОПК във връзка с чл. 458 от ГПК, считат, че са изтълкувани погрешно от съдебния изпълнител, в резултат на което погрешно са начислени и посочените в разпореждането такси във връзка с незаконосъобразно предприетото изпълнение срещу недвижимо имущество на длъжника. Чл. 191 от ГПК регламентира гласи цитира „Конкуренция между публично и изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс Чл. 191. (1) Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията

(2) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Когато реализацията на имуществото по ал. 1 не приключи в срок до 12 месеца от налагане на мерките за обезпечаване на публичните вземания, съответно в срок до 6 месеца от започване на принудително изпълнение за събиране на публичните вземания, всеки друг кредитор има право да започне принудително изпълнение спрямо същото имущество по реда на Гражданския процесуален кодекс при спазване на ал. 3 - 5.

(3) {Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 2 2 ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Най-късно в 14-дневен срок от получаване на съобщението по ал. 3 Националната агенция за приходите издава удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Съдебният изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на удостоверението по ал. 4. Независимо от това, дали е получено удостоверението след изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението по ал. о, съдебният изпълнител може да продължи производството.

(6) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Алинея 2 не се прилага при наложени предварителни обезпечителни мерки.

(7) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Сроковете по ал.

2 не текат в следните случаи:

1. когато изпълнението на акта или производството по принудително изпълнение е спряно - до отпадане на основанието за спиране;

2. (доп. - ДВ, бр, 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) при дадено разрешение за отсрочване или разсрочване на публични задължения - за срока на отсрочването или разсрочването, или до започване на принудително изпълнение в случаите по чл. 183, ал. 4 и чл. 187а, ал. 3 и 8;

3. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 4. при обжалване на извършена продажба по чл. 256 - до влизане в сила на решението на административния или съдебен орган.,,Приемат,че тази норма не създава качеството „взискател" на Държавата за публичните задължения на длъжника в изпълнително производство, провеждано по реда на ГПК, а само регламентира как следва да се разреши въпроса при наличието на паралелно водено изпълнително производство по реда на ДОПК от публичен изпълнител и по реда на ГПК от ЧСИ или ДСК, каквото всъщност е и заглавието й. В тази връзка недоумяват на какво правно основание ЧСИ е възприел, че му е възложено от НАП-Ловеч да събира публичните вземания, самостоятелно без наличието на изпълнителен титул по делото, тъй като първоначалния взискател е поискал прекратяване поради изплащане, а друг взискател по делото няма. Достатъчно ясна е и другата норма- на чл. 458 от ГПК - „Присъединяване на държавата Чл. 458. (Изм. 3 ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. относно влизането в сила ДВ, бр. 32 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение." Единствените случаи, в които съдебния изпълнител следва да приеме Държавата за присъединен взискател е при започнато от него изпълнение и при извършване на разпределение. Тоест в тези случай Държавата е с права на привилегия, но не и с правомощия на взискател, който да изисква предприемане на изпълнителни действия в изпълнителното производство, водено по реда на ГПК. И това е потвърдено в последващата абсурдна кореспонденция с НАП- Ловеч. Същевременно по изпълнителното дело до постъпване на молбата от Община Ловеч за прекратяване на делото поради изплащане на задължението на 25.10.2023 г. няма нито предприето изпълнение, нито насрочено или извършено разпределение от ЧСИ. Няма и никаква събрана от ЧСИ сума, с които той да е погасил публични задължения, в която единствена хипотеза има право на възнаграждение за това, регламентирано в чл. 26 от ТТРЗЧСИ. В тази връзка предположения за погасяване на дълга, а още по-малко от какво са предизвикани те, несвързани тарифата към ЗЧСИ не определя възнаграждение на ЧСИ на основание предположения. Считат,че следвайки логиката на съдебния изпълнител, би следвало в хипотеза на няколко изпълнителни дела срещу един и същи длъжник при различни частни съдебни изпълнители, всеки от тях, който ги провежда, да събира самостоятелно и многократно такса за изпълнение, което е недопустимо.

Предвид гореизложеното моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да отмени начислените такси и разноски по ТТРЗЧСИ с Разпореждане от 25.10.2024 г. по изп.дело 2678/2019 г. на ЧСИ В. П., peг. № 879, с изключение на тези по т.1, т.

2, т. 4 -4 бр. и по т. 26 -върху сумата от 287.10 лв. Молят на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ЛОС да определи адвокатско възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ.

Постъпили са и мотиви от ЧСИ В. П., РЕГ. № 879 В КЧСИ по повод Жалба с вх. № 128403/15.11.2024 г. от В. П. К., ЕГН: **********, чрез адв. Р.

К. В.

ЧСИ сочи,че във връзка с постъпила Жалба с вх. № 128403/15.11.2024 г. от В. П. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. Р. К. В. от АК Велико Търново, съдебен в адрес: ***, по изпълнително дело № 20198790402678 по описа на Частен съдебен изпълнител В. Л. П., вписан под peг. № 879 в Камарата на Частните съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд -Ловеч излага следните писмени мотиви по обжалваните действия на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК:

В кантората на Частен съдебен изпълнител В. П., peг. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, адрес: ***, www.***.com, тел. ***, по молба на Община Ловеч, адрес: ***, и въз основа на акт за установяване на задължения 4 по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 16583-1/2019 г. по описа на Дирекция „Местни приходи" при Община Ловеч, на 14.11.2019 г. е образувано изпълнително дело № 20198790402678 срещу В. П. К. ЕГН **********, за заплащане на сумите както следва: главница в размер на 164.19 лв., ведно със законната лихва върху нея от 08.11.2019 г., изтекла лихва до 07.11.2019 г. в размер на 52.71 лв., неолихвяема сума, представляваща сторени в изпълнителното дело разноски, в размер на 1907.80 лв., присъединени на осн. чл. 458 от ГПК публични задължения към Национална агенция за приходите, които съгласно Удостоверение с вх. № 83754/13.10.2023 г. в размер на 29,326.13 лв. и пропорционална такса по т. 26 от „Тарифата за таксите и разноските" към ЗЧСИ, с включен ДДС в размер на 2,444.22 лв.

На 25.10.2023 г. взискателят Община Ловеч е депозирал молба, с която уведомява ЧСИ, че дългът към него е погасен и след събиране на сторените разноски по делото същото следва да бъде прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т.

2 от ГПК. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, тъй като първата покана е връчена на 04.12.2019 г. чрез работодател, с актуалният размер на оставащото задължение, което включва таксите и разноските съгласно „Тарифата за таксите и разноските" към ЗЧСИ, както и присъединените публични задължения.