Определение № 260045 от 09.02.2021, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д

Е Л Е Н И Е

№………………………..2021 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в закрито съдебно заседание проведено, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КОНСТАНТИН ИВАНОВ мл.с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от младши съдия Димитрова въззивно гражданско дело № 957 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба вх. № 267301/05.10.2020 г. от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, чрез адв. Л.М. - ВТАК, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 260477 от 27.08.2020 г. в частта за разноските.

Молителят твърди, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност и адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна е прекомерно.

Излага, че решаващият състав е направил преценка единствено на съотношението на претендираното от въззивника и въззиваемите възнаграждение. Моли за намаляване на размера на хонорара до минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ.

Препис от молбата е връчен на ответната страна М.Б.Н., ЕГН **********, чрез адв. С.С.; писмен отговор не е депозиран.

Препис от молбата е връчен на ответните страни Р.В.Г., ЕГН **********, и А.В.Н., ЕГН **********, които чрез адв. С.С., в срок, са подали отговор с твърдения за нейната недопустимост, в евентуалност неоснователност. Претендират разноски.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

Депозираната молба с вх.

№ 267301/05.10.2020 г. е допустима, същата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, но по същество се явява неоснователна.

С Решение № 260477 от 27.08.2020 г. по делото настоящият състав е приел, че възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия е неоснователно. Претендираното адвокатско възнаграждение от 1560,00 лева с вкл. ДДС е справедливо и адекватно на положените усилия при водене на делото. Въззивникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1992,00 лева с вкл. ДДС. В тази хипотеза приложение намира и практиката на ВКС, изразена в Определение № 3 от 5.01.2015 г. по ч. гр. д. № 7153/2014 г., IV гр. о. на ВКС, според което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно, когато направилата го страна сама е оценила високо фактическата и правна сложност на делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за своя процесуален представител.

Решаващият състав е посочил, че претендираното от въззиваемите адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1560,00 лева с вкл. ДДС е справедливо и адекватно на положените усилия при водене на делото.

Съдът има право на преценка какво възнаграждение е адекватно на положените усилия, съобразно съвкупността от всички фактори, които определят дали едно дело следва да се счита за сложно от фактическа и правна страна.

В депозираната молба не излагат нови твърдения и същата не се позовава на различни факти, които да подлежат на допълнителна преценка от страна на съда и които не са били вече съобразени при постановяване на решението.

С тези аргументи настоящият състав приема, че не са налице основания за изменение на решението му в частта му за разноските.

Съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани в производството по чл. 248 от ГПК, последното не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл и Определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). Следователно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски, като нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

О П Р

Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 267301/05.10.2020 г. от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, чрез адв. Л.М. - ВТАК, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 260477 от 27.08.2020 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.