Решение № 49 от 30.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20231001000233 по описа за 2023 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „СТИЛ 71“ ЕООД, ЕИК:131045090, седалище и адрес на управление: гр. София 1407, ул.„Бунтовник“ №35, бл. 78, ет. 5, ап. 19, представлявано от управителя С. В. И. против Решение №1413/12.12.2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 с-в, постановено по т. д. № 20211100901819/2021 г. с което е прекратено по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, предявен от търговското дружество „ПОРТАЛ“ ООД, ЕИК 130479867, със седалище и адрес на управление – гр.

София, бул.“Черни връх“ №88, ет.1 търговско дружество „СТИЛ 71“ ЕООД, ЕИК 131045090, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“Бунтовник“№35, бл.78, ет.5, ап.19, представлявано от С. В. И. и са присъдени направените по делото разноски. В жалбата са развити подробни съображение относно незаконосъобразността на решението в обжалваната му част.Иска се да бъде постановено решение,с което обжалваното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен.Претендират се направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от ..ПОРТАЛ” ООД, ЕИК 130479867, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Черни връх” № 88, ет.1, представлявано от управителя П. Т.

П.,с който се оспорва същата.В отговора са развити подробни съображения относно законосъобразността на решението в обжалваната му част.Иска се същото да бъде 1 потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по искова молба от „ПОРТАЛ“ ООД против „Стил 71“ ЕООД.Подържа се в исковата молба,че по описаните два изпълнителни листа- по ч.гр.д.

№20406/2008г. на СРС, 68 състав и по гр.д.№9401/2009г., на СГС, 1 г.о. ищецът има вземания, за които е образувано изпълнително дело №20208570400428 на ЧСИ Б. Я., като размерът на неудовлетвореното му вземане към 16.07.2021г. възлиза на 101 307,29 лв. – неолихвяема сума, главница, плюс лихви и такси. Поддържа, че е наложен запор върху всички дружествени дялове на длъжника по изпълнителното дело - С. В. И. в дружеството „Стил 71“ ЕООД, вписан на 03.12.2020г. в ТР, но задълженията не са погасени.Подържа се,че с постановление от 26.04.2021г., издадено от ЧСИ е овластен да предяви иск за прекратяване на ТД, поради което ищецът претендира прекратяване на ответното дружество.

Ответникът „СТИЛ 71“ ЕООД оспорва иска.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение, издадено по ЧСИ Б. Я. по изп.дело №20208570400428, с изх.№17158/16.07.2021г., изпълнителното дело е образувано въз основа на описаните два изпълнителни листи срещу С. В. И. с взискател ищеца -„Портал“ ЕООД.Общото задължение към датата на удостоверението възлиза на сумата от 101 307,29 лв., от които неолихвяема сума 50 678,28 лв., главница 42 000 лв., лихви – 2706,67лв., а таксата по т.26 от Тарифата с ДДС е в размер на 5922,34 лв. Видно от представеното постановление на ЧСИ Б. Я.,по молба от 26.11.2020г. е вписан запор върху дружествените дялове на длъжника в ТР,а по молба от 19.04.2021г., е овластил ищцовото дружество да предяви пред СГС процесния иск за прекратяване на „Стил 71“ ЕООД. От представената справка и при проверка в публичния ТР съдът е установил , че запорът върху дяловете е вписан под №20201203125408. От ответника с отговора са представени справки от АВ, видно от които са налагани възбрани, като са представени и справки за валидни запори на клиенти, от първата е видно, че е наложен запор от 18.02.2009г. за сума 50 805,00 лв. с взискател ищеца върху вземанията на С. Я., а от справката е видно, че е потвърден запор с дата на налагане – 05.11.2012г., като сумата е 70950,30 лв. С писмо изх.№00157/12.01.2022г. в съда са постъпили копия от изисканите изпълнителни дела, като писмото изхожда от ЧСИ Н. П. и видно от същото, процесното изпълнително дело № 176/2021г. е образувано след прехвърляне на изпълнителното дело от ЧСИ Я.. В кориците на делото е представения изпълнителен лист, издаден по заповедното производство от 30.09.2008г., на гърба на който е отразено образуване на изпълнителното дело и връчване на ПДИ на 19.02.2009г., като също така е отразено изплатена сума по банкова сметка от 2 727,58 лв. на 04.10.2013г. Има отразени плащания и през 2021г. на посочените суми. Вторият изпълнителен лист от 2

26.07.2012г. е за разноските по делото, като е видно, че е по решение от 26.10.2011г. по гр.д.

№1710/2011г. на САС и решение на СГС от 08.03.2011г. по гр.д.№9401/2009г. С решение № 1250/8.3.2011г. по гр.д. №9401/2009г. е признато за установено, че С. В. И. с ЕГН ********** от адрес ***, дължи на ”Портал” ЕООД с ЕИК 130479867, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Филип Кутев” № 137, сумата от 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева, на основание запис на заповед от 07.04.2008 година, с падеж 10.07.2008 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 от ГПК - 22.07.2008 год. до окончателното плащане.Това решение е потвърдено с решение от 26.10.2011г. по Гражданско дело 1710/2011 Апелативен съд – София и е влязло в сила на 26.06.2012г., след като с определение на ВКС от 26.06.2012г. по гр.д.№117/2012г. не е допусното касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна,че абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл. 517, ал. 3 и, ал. 4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството - ответник по иска по чл. 517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител. Съдът е приел,че изричния протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение за останалите обстоятелства, на които се основава иска: наложен запор върху дела на съдружника - длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за прекратяване участието на длъжника - съдружник, връчено на дружеството-ответник / изискуемо само в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК/, и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството - трето задължено лице. Съдът е приел,че погасяването на задължението по изпълнителния лист е единствения релевантен към спора факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска и погасяването на вземането е факт, който следва да бъде установен от ответника в производството.Съдът е приел,че възраженията на ответника, че била настъпила перемпция по изпълнителното дело са ирелевантни и неоснователни.Съдът е приел,че не е настъпила перемция на образуваното изпълнително дело поради бездействие в продължение на две години на взискателя, доколкото е било налице спиране на изпълнението предвид факта, че е бил висящ спор относно вземането, тъй като същото е по заповед за изпълнение, издаден въз основа на запис на заповед и до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт, което е станало през 2012г., а именно на 26.06.2012г. изпълнението е било спряно, а по спряно изпълнително производство взискателят няма задължение и не може да иска изпълнителни действия, за да се приеме, че бездействието му може да доведе до перемпция.Дори и да е настъпила перемция до сочената от ответника дата – 18.02.2011г., то са предприети последващи изпълнителни действия по искане на взискателя, довели дори до събиране на суми по изпълнителния лист през 2012г. и 2013г., както е отразено на самия изпълнителен лист.Съдът е приел, че по 3 делото е установено, че ищецът е неудовлетворен взискател по процесното изпълнително дело, като същото е висящо и към момента и има неудовлетворено вземане в посочения в удостоверението на ЧСИ размер. Погасяването на вземането е фактът, който следва да бъде установен от ответника в настоящото производство, а същият не твърди, че е изплатил на ищеца-взискател равностойността на дружествения дял на длъжника. Видно от данните по ТР е вписан запор, представени са доказателства за наличие на изискуемо вземане, предмет на висящото изпълнително дело, като е налице и постановление от ЧСИ за овластяване на взискателя, инкорпориращо данни от изпълнителното дело. В случая всички дялове се притежават от длъжника, т.е. дружеството е еднолично търговско дружество, поради което съгласно чл. 517, ал. 4 от ГПК искът за прекратяване може да бъде предявен след вписване на запора, без да има изискване за връчване на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжника в дружеството.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.

Във връзка с направените в жалбата оплаквания съдът счита следното:

Подържа се в жалбата,че при постановяване на решението съдът не е взел предвид обстоятелството,че след издаването на изпълнителните листи за вземанията са настъпили основания,въз основа ,на които вземането е погасено по давност,че незаконосъобразно,съдът не е спрял производството по делото,поради висящия спор по чл.439 от ГПК за същите вземания,за които е образувано гр.д.№12 528/22г. на СГС,както и че към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение,изпълнителното производство е било спряно въз основа на обезпечителна заповед издадена по гр.д.№12 528/22г. на СГС.

По отношение на неуважаване на искането за спиране на исковото производство,съдът счита,че макар същото да е било основателно,неуважаването му, не е довело до незаконосъобразност на постановеното решение.С искова молба с вх.№80 812/28.11.22г. от С. В. И. е предявил на основание чл. 439 от ГПК иск срещу „Портал“ ЕООД, ЕИК:130479867, за признаване на установено, че задълженията по изп. лист от 30.09.2008 г. (ч. гр.д. № 20406/2008г„ СРС, 68 с-в) и по изп. лист от 26.07.2012 г. (гр. д.

№9401/2009 г„ СГС, I во отд., 1 с-в), въз основа, на които понастоящем е образувано изп. д.

№20218470400176 при ЧСИ Н. П., Per. № ***, са погасени по давност, поради което „Портал“ ЕООД,ЕИК: 130479867, не притежава право на принудително изпълнение върху тези суми. По исковата молба е образувано гр.д.№12 528/22г. на СГС.В исковата молба ,по която е образувано т. д. № 20211100901819/2021 г. на СГС,по което е постановено обжалваното решение, като основание на искането за прекратяване на дружеството жалбоподател е посочено наличието на вземане по същите два изпълнителни листи-изп. лист от 30.09.2008 г. (ч. гр. д. № 20406/2008г„ СРС, 68 с-в) и по изп. лист от 26.07.2012 г. (гр. д. №9401/2009 г„ СГС, I-во отд., 1 с-в).Поради това висящо производство, от страна на настоящия жалбоподател е направено искане за спиране на производството по делото до приключване на спора по гр.д.№12 528/22г. на СГС.Решаващия съд не е уважил направеното искане.

4

Пред настоящата инстанция искането за спиране е направено отново като с определение от 23.03.2023 г. настоящия решаващ състав е уважил същото и е спрял производството по делото.В посоченото определение съдът е приел,че решението на спора по новообразуваното гр.д.№12 528/22г. на СГС е от преюдициално значение по отношение на спора по настоящето дело.В случай,че с влязло в сила решение бъде прието,че вземането по двата изпълнителни листи е погасено по давност,то ще се погаси и правото на принудително изпълнение на ответника по жалбата-взискател по изпълнителното дело.Съгласно Решение № 104 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2144/2013 г., II т. о., ТК абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество – на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. В случай,че с влязло в сила решение бъде уважен предявения иск по чл.439 от ГПК,то изпълнителното производство следва да бъде прекратено на основание чл.433,ал.1,т.7 от ГПК,с което ще отпадне и абсолютната процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.517,ал.3 от ГПК- наличието на висящо изпълнително производство.