Решение № 91 от 22.03.2016, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №... гр. ВРАЦА, 22.03.2016 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение в публично заседание на 26 февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател:Рената Г.Мишонова-

Хальова с участието на прокурор Н. Л. от ВОП и секретар В.В. като разгледа докладваното от съдия Мишонова-

Хальова гр. дело N`660 по описа за 2015 год.,за да се произнесе взе предвид:

П.Н.Б. *** е предявил против Прокуратурата на РБългария иск за сумата от 100 600 лв, представляващи обезщетение за претърпени от него вреди :

-100 000 лв неимуществени и

-имуществени вреди за

600 лв ,следствие незаконно обвинение за извършено от него престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1 от НК, за което по образувано ндох№ 690/2009 г по описа на ВРСъд с влязла в законна сила на 13.10.2010 г присъда е признат за невинен и е оправдан.

В ИМ се навеждат доводи, че от повдигане на обвинение срещу нищеца за квалифицирана тежка измама на 21.03.1997 г до влизане в сила на оправдателната му присъда 13.10.2010 г, той е бил повече от 13 г и 6 месеца в стресов период, с мярка за неотклонение "парична гаранция", в последствие " подписка" и принудителна мярка да не напуска границите на РБългария. Твърди се още, че по време на целия горепосочен период Б. е претърпял и продължава да търпи значителни болки и страдания, които оставят у него трайни следи: влошаване на здравословното състояние довело до лечение през 2007 и 2008 г в мед. заведения както и хирургически интервенции, за което е представил медицински документи, както и продължително нервно и стресово състояние довело до отчуждение от приятели, затваряне в себе си, накърнен авторитет и др.

Относно претърпени имуществените вреди, Б. е посочил заплатения от него адвокатски хонорар от 600 лв с договорен повереник в наказателното производство за защитата му по НДОХ 690/2009 г.

Според ищецът претърпените от него имуществени и неимуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от увреждането му от страна на ответника, независимо дали са били причинени виновно, изразяващи се в незаконните действия на Прокуратурата на РБ.

С ИМ са направени искания за допускане на гласни доказателства- свидетели относно факта как се е отразило държавното обвинение и органите за разследване за периода от 1997 до 13.10.2010 г на П.Б. върху здравето му.Поискано е назначаване на СМЕ- специалист онкохирург, който с оглед проведеното му лечение в ООД-Враца през 2008 и преглед да даде заключение:

Заболяването му и неговото възникване свързани ли са с описаните и преживени болки и страдания от него във връзка с воденото срещу него наказателно преследване както и други уточняващи въпроси?

С ИМ ищецът е поискал назначаване и на съдебно- психологическа експертиза със специалист психолог, относно отговор на въпроса дали продължителното стресово състояние ,в което е изпаднал, е свързано с действията на разследване срещу него за тежко престъпление в продължителния период посочен в ИМ и как това се е отразило на общото му здравословно състояние? Иска се и прилагане на НДОХ№ 690/09 г на ВРСъд.

В срока за отговор на ИМ Окръжна прокуратура Враца, представляваща

Прокуратурата на РБългария, са подали писмен отговор с който заявяват, че исковите претенции на Б. за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди е недоказан, тъй като тежестта за доказване била на ищеца и следвало да представи такива доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения в ИМ. Твърди се още ,че по делото не са представени доказателства органи на Прокуратурата на РБ да са извършвали спрямо Б. действия извън правно регламентираните такива в хода на наказателното производство.

С писмения отговор се възразява срещу назначаване и допускане на исканите две експертизи, защото ако бъдели допуснати нямало да са обективни ,тъй като до пет години назад се установявали обстоятелства със задна дата.

ПРБългария оспорва иска за неимуществени вреди и по размер, твърдейки ,че същия е завишен и не е съответен на критериите за справедливост, иконом. стандарт в страната, съд. практика по аналогични случаи както и практиката на Съда по правата на човека в Страсбург. Твърди се ,че е неоснователна претенцията на ищеца за лихва върху претендираното обезщетение считано от 13.10.2010 г, поради погасяването й по давност на осн. чл. 111 бук"в" от ЗЗД, в частта за времето предхождащо 3 год. срок от предявяване на иска.

Ответникът прави се възражение и иска прилагане чл. 5 ал.2 от ЗОДОВ относно наличие на съпричиняване т.е. виновно допринасяне на ищеца за увреждането му и намаляване на претендираното обезщетение.Не се възразява за допускане на гласни доказателства.

Съдът е назначил и изслушал първоначално спец. мед. експертиза за установяване дали неговото здравословно състояние и хирургическа интервенция към ищеца са свързани с описаните от него болки и страдания във връзка с воденото против него нак. преследване по ОХНД № 690/09 по описа на ВРС и ако заболяването е възникнало с по-стара дата може ли преживения стрес, във връзка с разследване за тежко престъпление да е довел до обострянето му и каква е бъдещата прогноза от медицинска гледна точка?

След събиране на гласни доказателства съдът е назначил и поисканата с ИМ от ищеца специализирана психологическа експертиза във връзка с наличието на стресово състояние у П.,в което твърди ,че е изпаднал по време на разследването против него за тежко престъпление в посочения период 1997-2010 г.

Към делото са приложени многобройни писмени доказателства ,които се намират и в приложеното НДОХ№ 690/2009 г по описа на ВРС както и епикпиза от МДОЗ -Враца подписана от лекуващ лекар д-р С. и н-к отделение д-р Е..

Врачанският Окръжен съд приема, че предявения иск е процесуално допустим, а изложените в исковата молба обстоятелства и претендираните от ищеца права, дават основание на окръжния съд да квалифицира предявените осъдителни искове по чл.2,ал.1,т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.Иск за неимуществени вреди за 100 000 лв. и иск за имуществени вреди- 600 лв.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, намира за установено следното:

Между страните не се спори, а това се установява и от приложеното НОХД №690/2009 год по описа на ВРСъд ,че с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 21.03.1997 г. на пом.следовател при Районна следствена служба гр.Враца по сл.дело № 1988/1995 г. по описа на РСС с.гр., на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 210, ал.1, т.5, вр.с чл. 209, ал.1, от НК,затова, че през м. септември 1995 г. в гр.Враца е бил възбудил и поддържал заблуждение у Г.С.П. от с.гр. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 1 035 000,00 лв. (неденоминирани лв.), като му била наложена мярка за неотклонение ,парична гаранция 10 000 лв. (недоминирани).

ВРП сама връща делото на следствието за допълнително разследване и отстраняване на допуснати нарушения.

С Постановление на разследващия орган от

29.04.1998 г. по същото дело на П.Б. е повдигнато отново същото обвинение. На 17.07.1998 г. ВРП внася във ВрРС обвинителен акт против Б., по който е образувано нохд № 392/1998 г., III н.с.

По него с определение на съда му е наложена мярка: забрана да напускам пределите на РБ, а съдебното производство е прекратено и делото върнато на ВРП за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните норми, допуснати при разследването.

Последва нов обвинителен акт с дата

12.06.2001 г., със същото обвинение, внесен във ВрРС на 02.07.2001 г., по който е образувано оход № 522/01. г., V нак. състав. С определение от с.з. с дата 13.05.2003 г. ВрРС отново прекратява съдебното производство и връща делото на ВРП за отстраняване на допуснатите нарушения.

На 03.08.2004 г. отново във ВрРС е внесен обвинителен акт против ищеца с дата 19.07.2004 г., със същото обвинение по чл. 210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК (с по-разширен диспозитив на обвинението), по което е образувано нохд №2638/04 г. на VI н.с. В з.з. на 29.09.2004 г. при условията на чл. 241 и следващите от НПК (отм.) съдът отново е върнал делото на ВРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални норми.

На 15.11.2004 г. ВРП отново внася във

ВрРС с нов обвинителен акт същото обвинение против Б., по което е образувано нохд № 786/04 г. на V нак. с-в и е предаден на съд.

С присъда 19/27.11.2008 г. по горното дело е признат за виновен в това, че през м. август и септември 1995 г. в гр.Враца, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалата Г.С.П. от с.гр., за да ми прехвърли правото на собственост върху недвижимия си имот в гр.Враца, като с това си деяние ищецът й е причинил имотна вреда в големи размери — 1035 деноминирани лева, като на основание чл.

210, ал.1, т.5 нр. чл.209, ал.1 вр.чл.55, ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода 10 месеца с приложение на чл. 66, ал.1, НК с изпитателен срок от З години.

По въззивна жалба на ищеца е образувано внохд.230/09 г. и ВрОС с решение № 51/25.05.2009 г. по горното дело отменя осъдителната присъда и връща делото за ново разглеждане на ВрРП за отстраняване на допуснати нарушения.

На 01.06.2009 г. ВРП внася във ВрРС отново същото обвинение с обстоятелствен диспозитив по него, по което е образувано нохд №690/2009 г., II н.с. и по което отново Б. е предаден на съд. С присъда 82/15.07.2010 г. по горното дело ВРСъд го признава за НЕВИНЕН в това,че през м. август и септември 1995 г. в гр.Враца, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Г.С.П. от гр.Враца, като съм я убедил да му прехвърли собствеността на недвижимия си имот, находящ се в гр.Враца, ул. "Войнишка” № 1 на стойност 1 296 500,00 неденоминирани лева, и че прехвърлянето на имота от нейно име на мое име е временно с цел Б. да го ипотекира и да получа банков кредит, с който да започне изпълнението на сключен договор с "ХИМКО” ЕАД гр.Враца за хидроизолационни работи, след което имота ще й бъде върнат, като бил поддържал заблуждение у П. с обещание, че в бизнеса относно договора с "ХИМКО” ЕАД -Враца ще бъде включена и тя и след изпълнението му ще разделим печалбата по равно, с което й е причинена имотна вреда в размер на 1296500,00 неденоминирани лв- големи размери, като на основание чл.

304 от НПК ВРсъд обаче го оправда по обвинението му по чл. 210, ал.1, т.5 вр., чл.209, ал.1, НК.

Прокуратурата протестира оправдателната присъда, като и частната обвинителка подава въззивна жалба, но ВОС не ги уважава, като с решение № 106/13.10.2010 г. по в.нохд №427/2010 г. потвърждава оправдателната присъда на ВрРС, която е в сила от — 13.10.2010 г.

За установяване на настъпилите от незаконното обвинение на РП-Враца към П.Б. в досъдебното и съдебно производство неимуществени вреди, по настоящето дело са събрани и гласни доказателства.

От показанията на св. М.Б. - съпруга на ищеца , дадени под страх от наказателна отговорност, за което изрично е предупредена от ВОС,се установява ,че от 1997 г когато започва досъдебното производство срещу съпруга й, той получавал нервни кризи, боляла го главата , повръщал , не можел да работи на постоянна работа. Освен това нощно време не можел да спи, не се срещал с приятели и непрекъснато казвал ,че го съдят неправилно. Свидетелката твърди ,че през 2008 ищеца е опериран от жлъчка и това било от нервните кризи покрай обвиненията към него за някаква сграда на лицето Г.. Според свидетелката след като е бил оправдан през 2010 г окончателно, той още изживявал нещата и не можел да се оправи. Ищецът живеел със 5 -те си деца и семейството в село **** , което е малко село и много хора мислели ,че е престъпник, докато се водело наказателното дело срещу него, поради което той се чувствал унижен от цялата ситуация.

От показанията на св. Н. Н. ***

,където живее и семейството на ищеца, се установява, че от започване на наказателното преследване срещу П.Б. той коренно се бил променил, странял от хората, бил се затворил в себе си, нещо боледувал и не бил същия човек. Свидетелят се среща често с него в селото и по време на целия процес около

10 години той избягвал приятелите ,не искал да контактева с хора тъй като се притеснявал от всичко което ставало около него.