Решение № 261193 от 16.11.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 16.11.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.ЛОРА

ДИМОВА при секретаря К. Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 1740 по описа за 2020 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С решение № 202587/27.08.2019 г. постановено по гр.д. № 5680 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 71 с-в е отхвърлен искът за делба на л.а. „Ауди“, модел А6, с ДК № *****, с рама № WAUZZZ4F65N014301, предявен от Р.Д.С. срещу Р.Б.Р. и е допуснато извършването на съдебна делба между Р.Б.Р. и Р.Д.С. на следните движими вещи, придобити по време на брака им: 1. Телевизор Samsung SZ – 21D83NS, цвят – вис, цветен, 21 инча /54 сантиметра/, кинескоп с плосък екран; 2. Абсорбатор „Конелиано“

– цвят инокс, “Silverline” за вграждане в кухненски шкаф, разтегателен плюс осветление и миещи се филтри, турбо скорост за всмукване чрез два електромотора; 3. LCD телевизор Samsung – цвят черен, 32 инча, плосък екран и 4. Домакински уред „Rowenta” SO-6030 – вентилаторна печка за отопление и охлаждане, тих – настолна, при следните дялове ½ ид.ч. за Р.Б.Р. и ½ ид.ч. за Р.Д.С., отхвърлен е искът за делба на следните движими вещи: 1. Лаптоп Sony Vayo VPC-EH2C1E/B, заедно с чанта за лаптоп и мишка – цена 1129, 00 лв. – цвят черен, преносим компютър - лаптоп i3 – 2330M/ 4DDR3/ 320 GB/410 м/ 15 инча и чанта за лаптоп 15.6, TRUST + MOUSE BB – 1150 р ба стойност 30 лв.; 2. Скара „Тефал“ – цена 194, 25 лв.- електрическа, цвят черно и сиво, с чугунено оребрена лята плоча за оттичане на мазнината във водна вана отдолу, с настолна маса с крачета на външно ползване; 3. Телевизор Samsung – цвят сив, 32 - инчов, плосък екран, с цветен кинескоп с предпазно стъкло отпред против облъчване и уредба тип домашно кино “DS 700”, с оригинална към него настолна маса и стъклен рафт за плейъра – цвят сив, многофункционална, с радио /антена към него/ и компакт диск плейър, с пет тонколони и един субуфер /бас/ - общо шест – цена –

2 314, 04 лв.; 4. Авто CD/MP3 плейър SONY

CDX-822508 със свалящ се преден панел – сив и кутийка за съхранение – цена 189 лв., предявен от Р.Б.Р. срещу Р.Д.С..

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 5151217/19.10.2019 г. на Р.Д.С., подадена чрез адв. С.А., с която решението се обжалва в частта, с която съдът е отхвърлил иска за допускане на делба на процесния лек автомобил, марка „Ауди“, модел А6, с ДК № *****. Съдържат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение. Според жалбоподателката първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, свързани с необсъждане на събраните доказателства, поради което се налага отмяна на атакуваното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав.

Излага съображения, че съдът неправилно и необосновано не е взел предвид събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С., а е кредитирал с доверие единствено показанията на свидетеля свидетеля Б., още повече че не е съобразена разпоредбата на чл. 172 ГПК. При постановяване на атакуваното решение не са взети предвид и събраните писмени доказателства, а именно удостоверението на ЗК „Армеец“ 000599/16.03.2017 г., от което се установява, че към годината на закупуването му автомобилът е застрахован за сумата от 18 200 лв., също така и удостоверение № 00463/22.01.2016 г., от което се установява, че към 2016 г. автомобилът е застрахован за сумата от 9 800 лв. Жалбоподателката навежда доводи, че от посочените документи се установявала действителната стойност на процесния автомобил, както и верността на твърдението ѝ, че същият не е закупен за сумата от 2 000 лв., както твърди ответникът. Поддържа и претенцията си за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване на автомобила, чиито размер се установявал от събраните в първоинстанционния съд доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 5187250/12.11.2019 г. на въззивната жалба, подаден от Р.Б.Р. чрез адв. Е.Ж. – с пълномощно от първа инстанция. Въззиваемият поддържа, че подадената жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че атакуваното решение е постановено при съвкупна преценка на всички събрани доказателства и подробното им обсъждане във връзка с възраженията и доводите на страните. Оспорва показанията на свидетелката С. и поддържа, че при цялостен на анализ на събраните гласни доказателства чрез разпита на баща му свидетеля Б. и приетите писмени доказателства се установява, че процесният автомобил е придобит от Р. с лично негово имущество – дарени му от баща му парични средства. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да му бъдат присъдени сторените разноски.

В откритото съдебно заседание на 01.10.2020 г. въззивникът Р.Д.С. не се явява, представлява се от адв. А. с пълномощно по делото. Поддържа въззивната си жалба и иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемият Р.Б.Р. не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Р.С.Д. с ЕГН ********** против Р.Б.Р. с ЕГН **********, с която е предявен иск за делба на лек автомобил марка „Ауди“, модел А6, с ДК № *****, с рама WAUZZZ4F65N014301, за който се твърди, че е придобит през 2013 г. по време на брака между страните при условията на съпружеска имуществена общност. Ищцата твърди, че от фактическата раздяла между страните през 2014 г. до настоящият момент само и единствено ответникът ползва автомобила, като не ѝ го предоставя по никакъв повод. Иска да бъде допуснато извършване на съдебна делба на автомобила по ½ ид.ч. за всяка от страните и да бъде осъден бившият съпруг да ѝ заплаща обезщетение за лишаване от правото на ползване в размер на 200 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р.Б.Р., подаден чрез адв.

Ж.. Поддържа се, че исковата претенция за делба на лек автомобил, марка „Ауди“, модел А6, с ДК№ *****, рама № WAUZZZZ4F65N014301 е неоснователна, тъй като ищцата не е представила доказателства относно придобиване правото на собственост на процесната вещ.

С молба от 07.04.2017 г. Р.Б.Р. е навел допълнителни доводи. Сочи, че видно от представения договор за покупко-продажба автомобилът е закупен за 2 000 лв., които бившият съпруг е заплатил с дарени му от баща му по силата на сключен договор парични средства, поради което и на основание чл. 23, ал. 1 СК лекият автомобил е негово лично имущество и не представлява семейна имуществена общност, тъй като е налице пълна трансформация на негово лично имущество.

Страните не спорят, а и видно от приложеното решение № 74 от 25.03.2015 г., постановено по бр.гр.д. № 638 по описа на РС-Ихтиман за 2014 г., бракът сключен между Р.Д.С. и Р.Б.Р., за който е съставен акт за граждански брак № 7/22.02.2004 г. в гр. Ихтиман, общ. Ихтиман, обл.

София е прекратен на основание чл. 44, т. 3 във вр. чл. 49 СК. От поставения на решението печат се установява че същото е влязло в сила в частта за развода на 30.04.2015 г.

Не се спори и че по време на брака е закупен процесният лек автомобил. От приетия като доказателство договор за покупко-продажба на превозно средство, сключен с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус С.Д., с район на действие РС София, между П.А.Т.– продавач и Р.Б.Р. – купувач, се установява, че на 29.05.2013 г. продавачът е продал на купувача собственото си МПС – лек автомобил, марка „Ауди“ модел „А6“, с рег. № *****, рама WAUZZZZ4F65N014301, двигател без номер, в състояние, в каквото се намира към момента на продажбата, заедно с всички принадлежности, за сумата от 2 000 лв., която сума продавачът заявил, че е получил напълно от купувача при сключване на договора. Купувачът е завил, че купува описаното МПС при посочените условия и за посочената цена, която е изплатена напълно на продавача, а разноските за прехвърляне за негова сметка.

Спорно между страните е дали закупеният лек автомобил, марка „Ауди“ модел „А6“, с рег. № *****, рама WAUZZZZ4F65N014301 е придобит при условията на съпружеска имуществена общност или е лична собственост на купувача бивш съпруг Р.Б.Р..

Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение № 164134000430, издадено от МВР ПП КАТ СДВР издадено в уверение на това, че превозно средство – лек автомобил с рег. № *****, предишен номер *****, модел Ауди А 6, с рама WAUZZZ4F65N014301, с първа регистрация на 15.06.2004 г. е собственост на Р.Б.Р..

Приет като доказателство е още договор за дарение от 27.05.2013 г., сключен между Б.Р. Б. – дарител и Р.Б.Р. - надарен, по силата на който дарителят дарява на надарения сумата от 2 000 лв., която да бъде използвана за закупуване на МПС – лек автомобил, втора употреба, за лично ползване на надарения. Отразено е още, че паричната сума е предоставена в брой при сключването на договора.

Приложени са удостоверение №

000463/22.01.2016 г. за застрахователна стойност на МПС лек автомобил с рег. № *****, марка Ауди, модел А 6, с рама WAUZZZ4F65N014301, с първа регистрация на 15.06.2004 г., от което се установява, че застрахователната сума към 22.01.2016 г. на описаното МПС е 9 800 лв., удостоверение № 000559 от 16.03.2017 г. за застрахователна стойност на същия автомобил, в което е отразено, че действителната му стойност е 1 000 лв. Приета като доказателство е и комбинирана застрахователна полица № ********** от 02.07.2013 г. за застраховка „Каско и злополуки“, сключена между Р.Б.Р. и ЗАД „Армеец“ АД за процесния автомобил, в която е отразена застрахователна сума от 18 200 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.И.С. – майка на Р.С.Д. и Р.Р. Б. – баща на Р.Б.Р..

Свидетелката С. дава показания, че процесният лек автомобил Ауди А 6 е закупен през

2013 г. по време на брака на дъщеря ѝ с Р.Б.Р.. Сочи, че е присъствала на уговарянето на цената на автомобила, но договорът за покупко-продажба не е сключен пред нея и не го виждала. Твърди, че след като с Р. видели колата, я харесали и се договорили същата да бъде закупена за 18 000 лв.

Свидетелката предварително предоставила в полза на семейството сумата от 40 000 лв., с част от която бил закупен и процесният автомобил. За дадената сума не разполага с писмен документ. След сключване на сделката тя и Р. направили застраховка на автомобила в офис на Армеец в гр.

Пазарджик за действителната стойност на колата около 18 200 лв., като свидетелката заплатила и застрахователната премия в размер около 1 000 лв.

Знае и от двамата бивши съпрузи, че в този период Р. не е бил в добри отношения с баща си. Сочи, че след като се изнесъл през януари 2014 г. Р. взел автомобила и не е плащал наем за ползването му на дъщеря ѝ.

Свидетелят Б. дава показания, че не е прекъсвал отношенията със сина си, нито е бил в лоши взаимоотношения с него по време на брака му с Р.. Сочи, че е подпомагал семейството с парични средства, а през 2013 г. лично дарил на сина си сумата от 2 000 лв. за закупуване на автомобил, за което сключили нарочен договор. Впоследствие синът му му показал процесния автомобил Ауди А 6.

Свидетелят не знае на каква цена е закупена колата, но поддържа, че е дарил на Р. сумата от 2 000 лв. само при условието да си закупи собствен автомобил и да не се дава колата на трето лице. Б. допълва още, че когато е станал семеен синът му е разполагал с кола, която той му е купил, а впоследствие бившите съпрузи са продали, поради това настоявал новата кола, която ще се закупи да бъде само на името на Р.. Знае, че и към момента синът му кара този автомобил, както и че същият е застрахован в София, в Армеец и всички застраховки си ги плаща Р..