Определение № 1149 от 28.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1149 гр. София, 28.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Красимир Машев като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20238002900046 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „УП България 6“ ЕООД, с ЕИК:

............ гр. София, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 244 от 23.07.2022 г. по в. т. д. № 202/2022 г. по описа на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 437 от 10.11.2021 г., постановено по т. д. № 1196/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК: 1................., гр. Варна, при участието на „Национална електрическа компания“ ЕАД, с ЕИК: 000649348, гр.

София, като трето лице-помагач на ответника, обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на: 1.) сумата от 62 526.30 лв., представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Камен Бряг Север-2“, с обща инсталирана мощност от 3 000 КВ, състоящ се от един генератор тип VESTAS V90, находящ се в землището на с. Камен бряг, общ.

Каварна, обл. Добрич, произведена през м. октомври 2017 г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 95 от 26.08.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 18 427.85 лв., обезщетение за забава в плащането на главницата от 62 526.30 лв. за периода от 24.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 2.) сумата от 93 302.73 лв., представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Камен Бряг Север-2“ с обща инсталирана мощност от 3 000 КВ, състоящ се от един генератор тип VESTAS V90, находящ се в землището на с. Камен бряг, общ. Каварна, обл. Добрич, произведена през м. ноември 2017 г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 95 от 26.08.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 26 591.25 1 лв., обезщетение за забава в плащането на главницата от 93 302.73 лв. за периода от 29.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 3.) сумата от 25 047.63 лв., представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Камен Бряг Север-2“ с обща инсталирана мощност от 3000 КВ, състоящ се от един генератор тип VESTAS V90, находящ се в землището на с. Камен бряг, общ. Каварна, обл. Добрич, произведена през м. декември 2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 6 950.74 лв., обезщетение за забава в плащането на главницата от 25 047.63 лв. за периода от 25.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.

Касаторът релевира оплаквания за недопустимост, евентуално – неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, и моли за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици. Недопустимостта на решението е обоснована с доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е отказал да спре производството по делото поради наличие на друг преюдициален спор – висящите пред административен съд производства за проверка на законосъобразността на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Неправилността на решението е аргументирана с доводи, че въззивният съд погрешно е анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015 г. (чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във вр. с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ) върху механизма за заплащане на цената на произведена от ВяЕЦ електрическа енергия и е приложил неправилно последиците от отмяната на решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР; че въззивният съд неоснователно е отказал да се произнесе по валидността на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР по реда на чл.

17, ал. 2, изр. първо ГПК; че въззивният съд не е взел предвид установената преди законодателната промяна практика в отношенията между страните, съобразена с чл.

18, ал. 3 и ал. 4 от Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 95/26.08.2009 г., за последователно прилагане и на двете преференциални цени, определени с т. 8 и т. 9 на приетото от ДКЕВР Решение № Ц-10/30.03.2011 г. Касаторът твърди още, че изложените мотиви на съда са непълни, като не са обсъдени всички изложени от него твърдения и аргументи.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касация „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за допустимостта и правилността му. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД оспорва касационната жалба, като излага становище за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

2

За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на същото:

Приел е за безспорно, че ответникът, в качеството си на краен снабдител, е задължен да изкупува произведената от ищеца ел. енергия по преференциални цени, които се определят от КЕВР, съответно – цените, на които производителите продават ел. енергия на общ. доставчик и/или общ. снабдители, не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР – чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗЕ, като по отношение на конкретното правоотношение за процесния период относими се явяват преференциалните цени, определени с Решение Ц-10/30.03.2011 г., респективно решение Ц-018/20.06.2011 г. на ДКЕВР, а съгласно измененията на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството ел. енергия до размера на нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.

Въведеното редуциране на количеството ел. енергия, изкупувано по преференциални цени, е обвързано с нетното специфично производство, съгласно решение на КЕВР, въз основа на което те са определени. Нетното специфично производство на ел. енергия е определено в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди, а в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено задължение на КЕВР да приеме решение, с което да определи „НСП“ на ел. енергия за отделните видове централи.

Въззивният съд е посочил, че именно затова и в изпълнение на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е прието Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се установява нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР за вятърни електрически централи работещи до, съответно над 2 250 часа, като съгласно т. 2.7. от решението, нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР е определена преференциална цена 191.00 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, е установено на 1 907 kWh. За ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа, за които е определена преференциална цена 173.06 лв./MWh, без ДДС, нетното специфично производство е установено в размер на 2 139 kWh (т. 2.8. от Решение № СП-1/31.07.2015).

В тази връзка въззивният съдебен състав е приел, че по делото не е налице спор, че с решение по адм. дело № 8493/2015 г. по описа на Административен съд София – град, решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР по т. 1.7. е отменено и съдебното решение след обжалвано е потвърдено с решение по адм. дело № 14112/2018 г. по описа на ВАС, като предвид законовото задължение на КЕВР (§ 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ) да извърши отново установяване по същия административен ред на конкретен размер на НСП, след решението на ВАС е прието Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на ел. енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 ч., по т. 8 от Решение № Ц10/30.03.2011 г. на ДКЕВР вр. с Решение № Ц-13/28.06.2006 г. С Решение № 6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по описа на Административен съд София – град, решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е обявено за нищожно, а с решение № 1873/12.02.2021 г., постановено по адм. дело № 2016/2020 г. ВАС е отменил решението на Административен съд София – град и е върнал делото за ново 3 разглеждане от друг състав, като производствтото по обжалване не е приключило и е висящо.

Въззивният съдебен състав е изложил мотиви, че така постановеният административен акт се ползва с предварителна изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 ЗЕ. Предварителната изпълняемост означава, че административният акт се прилага, независимо от предприетото обжалване понеже съгласно чл. 13, ал. 9 ЗЕ обжалването не спира изпълнението на решението, т.е. то е породило своето действие между страните. Потенциалното увреждане на правата на адресатите на индивидуалния административен акт е съобразено чрез предвиждане на нарочни възстановителни мерки в чл. 301 АПК. Предварителната изпълняемост на административния акт означава още, че, когато последният има релевантно и преюдициално значение за съда в гражданското производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената му предварителна приложимост, като обжалването на административния акт няма значение за регулираните с акта права, респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Въззивната инстанция е отчела и обстоятелството, че по време на административното производство по обжалване на Решение СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, в изпълнение на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ вр. чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, с Решение № СП-1 от 15.10.2020 г. на КЕВР е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на ел. енергия в размер на 1 907 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР, в частта по т. 7 е определена преференциална цена в размер на 191 лв./МWh за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 ч., а с Решение № СП-2 от 15.10.2020 г. на КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на ел. енергия в размер на 2 139 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР, в частта по т. 8 е определена преференциална цена в размер на 173.06 лв. за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 ч. Според въззивния съдебен състав, тези решения следва да бъдат взети предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, като предвид предварителното изпълнение на решенията на КЕВР, следва да се направи извод, че същите са породили своето действие между страните, от което следва, че с Решение № СП-1 и СП-2/15.10.2020 г. на КЕВР е определено нетното специфично производство на ел. енергия, която е в определен размер на 1907 kWh, за която е определена преференциална цена от 191 лв., за вятърни ел. централи, работещи до 2 250 часа, и в размер на 2 139 kWh, за централи работещи над 2 250 часа. Следователно, и с това решение КЕВР е определил нетно специфично производство, респективно – към настоящия момент това въведено ограничение е действащо и следва да бъде взето в предвид в отношенията между страните.