Решение № 4528 от 26.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4528 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100504440 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 438 от 08.01.2024 г. по гр.д. № 29286/2022 г. по описа на СРС, 166 с-в е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове по чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД срещу А. П. П., ЕГН **********, че А. П. П., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД , ЕИК 831609046, сумата в размер на 239,28 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2017 г. до 30.4.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР. СОФИЯ, Ж.К. ****, аб.№ 58288, ведно със законна лихва от 4.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 36,18 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г., сумата от 4,42 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 4.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 54024/2020 г. по описа на СРС, 166 състав по описа на СРС, като е отхвърлен, като неоснователен иска за топлинна енергия за период от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г. за разликата над 239,28 лв. до пълния предявен размер от 261,78 лв., както и иска за мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г. за разликата над 36,18 1 лева до 40,11 лв., като погасени по давност, както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,95 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 27.10.2020 г.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Т.“ ЕООД.

Решението, в частта на уважаване на исковете е обжалвано от ответника А. П.

П., с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е установено облигационно отношение във връзка с доставка на ТЕ за битови нужди. В производството не е установено при пълно и главно доказване, че е потребител на ТЕ, както и че е налице потребление на ТЕ възлизащо на исковата стойност. Поддържаните от ищеца фактически доводи, че ТЕ е била потребявана за исковия период в посочения размер намира за неоснователни и недоказани. Поради това излага, че не следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от подпомагащата страна „Т.“ ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във 2 въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника, като собственик на 1/6 идеални части от топлоснабдения имот- апартамент № 70, находящ се в бл. ****“, гр. София с аб.№ 58288 е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия съобразно притежаваната от него квота в съсобствеността, чиято стойност възлиза на исковата стойност.

Решението е правилно.

Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства са установени описаните предпоставки за уважаване претенцията на ищеца за вземания за потребена ТЕ и такса за дялово разпределение за исковия период.

Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че ответникът е съсобственик на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период и се явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящата инстанция формира като фактическа констатация и правен извод, чрез приложена по делото 3 съдебна спогодба от 29.03.2000 г., удостоверение за наследници от 13.11.2012 г. от Столична Община, район „Надежда“, решение от 20.06.2017 г. по гр.д. №11402/2014 г. по описа на СРС, постановление за налагане на възбрана от 26.09.2018 г. и влязло в сила постановление за възлагане от 18.04.2019 г. по описа на ЧСИ С.Я., се установява, че за исковия период апартамент № 70, бл. ****“, гр. София е съсобствен между: А. П.

П. при квота 1/6 идеални части и П.М.П. при квота 2/6 идеални части, М.М.Т. при квота 2/6 идеални части и 1/6 идеални части за А. П. П..

Доводите на въззивника, че сочените документи не установяват при пълно и главно доказване така описаните обстоятелства, съдът намира за неоснователни.

Събраните от първата инстанция и описани горе доказателства не са оспорени от ответника А. П. П. и същите установяват, че имота за който са били доставяни количества ТЕ е съсобствен между посочените лица. Това обстоятелство не е оспорено от ответника при надлежно насрещно доказване на различни обстоятелства.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.

Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо събрание на етажната собственост и списък към него, договор, индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за отчет.

Чрез представените документи от ищеца и от фирмата за дялово разпределение, както и чрез констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване през процесния период от 01.09.2017 г. до 30.4.2019 г., Топлофикация София ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер, който е годно средство за контрол и измерване;

ФДР е извършвала дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна уредба.

Доводите на въззивника, че констатациите на СТЕ са необосновани, съдът намира за неоснователни. Чрез приложените от фирмата за дялово разпределение 4 индивидуални справки се установява потреблението на ТЕ в имота в т.ч. и ТЕ отдадена от сградна инсталация. Чрез констатациите на експерта се установява, че задълженията за доставена в имота ТЕ, са както следва: за сградна инсталация в размер на 244,61 лева, за отопление на имот 320,58 лева, както и за БГВ в размер на 1005,55 лева или сума в общ размер на 1570,74 лева. Съдът възприема и констатациите на експерта по СТЕ, че изравнителните сметки, изготвени от Т. ЕООД са в съответствие с действащата Наредба № 16-334 от 01.06.2014 г., както и че общият топломер е минал метрологична проверка и има валидност до м. 06.2020 г. Установява се, че в процесният имот е имало 3 броя радиатори, които са били затапени, което е отбелязано и в отчетен формуляр от 10.05.2018 г. с подпис на потребител А. П.. В процесния имот има щранг- лира, без монтиран уред, поради което е начислена служебно топлинна енергия за щранг-лирата в съответствие с чл. 70 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването (отм.), като по делото не се установява да са постъпили възражения за грешно разпределение или отчет, вкл.при неосигурен достъп / вж протокол от 10.05.2018 г. на л. 132 , протокол за неосигурен достъп на л. 134 и протокол № 175 от 15.07.2019 г. на л.135/.

Чрез приетото пред първата инстанция заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което настоящия състав възприема изцяло по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че за процесния период по партидата за абонатен № 58288 няма извършвани плащания. Следователно, исковата претенция за топлинна енергия е основателна за процесния период за сумата от 261,78 лева, представляваща 1/6 част от общият размер от 1570,74 лева.

При съобразяване, че вземанията за топлинна енергия в периода от м. 05.2017 г. до м. 08.2017 г. вкл. са погасени по давност, като по данни от ССчЕ в този период са начислени сумите в общ размер на 134,96 лева или спрямо А. П. погасената по давност сума е в размер на 22,50 лева, правилно и законосъобразно съдът е уважил исковете за сумите 239,28 лева- главница за топлинна енергия в периода от м. 09.2017 г. до м.