Решение № 48 от 14.07.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Раднево, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200109 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Г. Д. Д., ЕГН**********, с ЕГН ********** подадена, чрез процесуалния му представител адв. М. Х., АК – Стара Загора, против наказателно постановление /НП/ № *********** от 07.04.2026 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора, с което на жалбоподателя на основание чл.178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП.

По изложени в жалбата съображения за незаконосъобразност на НП от гл. т. на неговата необоснованост и издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е отправено искане за неговата отмяна.

Жалбоподателят твърди, че по време на движение на автомобила възникнала внезапна техническа неизправност, което наложило спирането му в аварийната лента с оглед безопасността на движението. Поради изложеното моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – началник група при ОД на МВР- Стара Загора, 1 сектор „Пътна полиция“ редовно призован, представлява се от юрисконсулт С.

Р.. До съда е депозирано писмено становище от процесуалния му представител - юрисконсулт Р., за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като се иска при претенция за присъждането на такова, то да бъде определено в минимален размер.

Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Раднево редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощения си процесуален представител адв. М.

Х..

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на Г. Д. Д., е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено от него нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП за това, че на **** г. около ***часа на ****, км. ****, **** , в посока запад, управлявал лек автомобил „*****“, с рег. № ********, негова собственост, като водачът се движи в лентата за принудително спиране /аварийна лента/.

Нарушението било установено във връзка с преписка рег. № *******/20.01.26г. по описа на ОД на МВР Стара Загора по сигнал от Национално ТОЛ Управление при АПИ. Нарушителят бил установен на 25.02.2026 г. съгласно попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП.

За извършеното нарушение бил съставен АУАН № *****1 от 19.03.2026 г., бл. № ****** за извършено нарушение на чл. 58, т.4 от ЗДвП в присъствие на нарушителя. На същата дата срещу съставения АУАН е постъпило писмено възражение с вх. №00-******/19.03.2026 г. от жалбоподателя, в което се посочва, че е възникнала повреда, свързана с двигателя на автомобила, която не позволява да се движи с „нормална“ скорост, с което пречел на останалите участници в движението по магистралата и поради това спрял в аварийната лента, за да провери колата.

2

При идентично приета фактическа обстановка, въз основа на горепосочения АУАН е издадено и обжалваното НП №*******/07.04.2026 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства:

НП

№***********/07.04.2026; АУАН Серия АД№ ****** от 19.03.2026 г., бл. № *****; възражение с вх. №00-*******/19.03.2026 г.; декларация за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП, докладна записка до началник сектор ПП при ОД на МВР Стара - Загора за получен сигнал от Национално ТОЛ управление за извършено нарушение, писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с рег. №*********20.01.2026 г., снимков материал, заповеди за компетентност, справка за първоначална регистрация на автомобил *********** с рег. №*************, докладна записка от************* г. за извършена проверка по преписка с рег. № ************/20.01.2026 г. , докладна записка от***********г. относно извършена проверка по възражение с вх. №00-***********/19.03.2026 г.; становище за установена техническа неизправност, издадено от ЕТ „Т.В.“ от ******** г.; справка за нарушител/водач; приемо предавателен протокол за доставка на запалителна бобина със заявител С.Ш..

По делото като свидетел е разпитан актосъставителя М. Р. М. и полицейския служител К. К. Б. – свидетел при съставяне на АУАН. В показанията си св. М. посочва, че са получили писмо – сигнал от Национално ТОЛ Управление за нарушение на ЗДвП – движение в аварийната лента на автомобила, управляван от жалбоподателя. След като се е запознал с материалите по сигнала, е изпратил писмо – декларация по чл. 188 ЗДвП до собственика на автомобила, за да се установи кой е управлявал същия в момента на нарушението. В показанията си посочва, че въззивникът представил доказателства за техническа неизправност на автомобила, която довела до движението му в аварийната лента.

Разпитан като свидетел по делото б е и полицейският служител К. Б., който в своите показания заявява, че е свидетел при съставянето на АУАН, както и че след като се е запознала със снимковия материал установил, че действително имало автомобил в аварийната лента, за което бил съставен 3

АУАН.

По делото като свидетел по искане на жалбоподателя бе допуснат и разпитан С.Х. Ш. – лицето, от чието име е направена заявка за доставка на резервна част - запалителна бобина във връзка с ремонта на автомобила на жалбоподателя. Същият свидетелства, че жалбоподателят се свързал с него по повод проблем с автомобила му и той го завел в сервиза, в който работел тогава. След направена диагностика се установило, че има повреда и по конкретно – с работата на двигателя в първи цилиндър, което налагало смяна на запалителната бобина. Това се случило през януари месец тази година.

Посочва, че му съдействал за закупуването на резервната част, защото имал отстъпка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното понастоящем НП, в установения от закона срок и пред местно компетентния съд - този по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган - началник група в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, съгласно приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

В случая жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочената в АУАН и наказателното постановление дата навлязъл в лентата за принудително спиране. Същият обаче обосновава тези си действия с възникнал технически проблем с управлявания от него автомобил, което наложило навлизането му в аварийната лента на АМ Тракия, а не заобикаляне на трафика или извличане на друго неправомерно предимство.

Административнонаказващия орган е разгледал постъпилото възражение с вх. №00-*********/19.03.2026 г. срещу съставения АУАН, като отчел, че съгласно представеното становище за установена техническа неизправност на автомобила /л.19/, поради възникнал технически проблем, скоростта на същия била ограничена приблизително до 70 км/ч, което не се 4 потвърждавало от заявеното в сведението, че автомобилът се е движил в аварийната лента с 85 км/ч. Приел е, че в становището за техническа неизправност липсва посочен час на извършване на диагностиката, поради което е счел възражението за неоснователно по същество и е издал обжалваното наказателно постановление.

В настоящия случай въз основа на представените по делото писмени доказателства – становище за техническа неизправност от ******** г., заявка за доставка на резервна част – запалителна бобина и обясненията на жалбоподателя, се установява, че действително при движението на автомобила, управляван от него на процесната дата и място, е възникнала техническа неизправност, която активирала авариен режим на работа на двигателя и съответно до ограничение на скоростта на автомобила приблизително до

70 км/ч.

Видно от приложения към административнонакзателната преписка снимков материал /л.14/, отчетената скорост на автомобила при преминаването му в аварийната лента е 86.4 км/ч.

Това обаче с оглед останалия доказателствен материал по делото не е достатъчно, за да се приеме, че липсва твърдяната повреда на автомобила.

Следва да бъде отбелязано, че в становището за техническа неизправност е посочено приблизително ограничение на скоростта на автомобила - 70 км/ч, което означава, че е напълно възможно, особено в началото на възникване на повредата и предвид, че това се случва на автомагистрала, където обичайната скорост е над 100 км/ч, автомобилът да е навлязъл в аварийната лента с посочената скорост от 86 км/ч. и след това постепенно да е спрял.

Нормата на чл. 58 т. 4 ЗДвП (нова ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., доп., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) въвежда забрана за водачите на ППС да се движат в лентата за принудително спиране. Очевидно, с последните изменения законодателят е въвел изключителна забрана за водачите на ППС да се движат в лентата за принудително спиране дори в хипотезата на повреда на ППС, предвид множеството пътнотранспортни произшествия, които се случват при такива обстоятелства, с тежки последици.

Жалбоподателят не отчита обстоятелството, че нормата на чл. 58 т. 3 ЗДвП, с която се санкционира поведението на водач за два вида деятелност – когато автомобил се движи или спира в лентата за принудително спиране/ на автомагистрала/, освен при повреда на ППС или здравословни проблеми на водача или пътниците, е била в сила до 07.09.2025/, т. е преди датата на 5 извършване на вмененото по настоящето дело нарушение - ********** г.

Безспорно е осъществено нарушението както от обективна, така и от субективна страна – при форма на вината непредпазливост съгласно чл. 7, ал.

1 и чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 11, ал. 3 от НК и доколкото не е приложима нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН , предвиждаща изключване на административнонаказателна отговорност за такова непредпазливо деяние.

Съдът намира обаче, че в конкретния казус са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, квалифициращи случая като маловажен. За "маловажен случай" следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид /чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН /. По делото липсват данни посочената разпоредба (чл. 28 от ЗАНН) вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на административно нарушение от същия вид, ще му бъде наложено административно наказание. В случая са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно възникналата техническа неизправност на автомобила, в резултат, на която той е загубил мощност и преминал в авариен режим, което наложило преминаване в аварийната лента, за да се установи повредата. Съдът намира за неудачно в настоящия случай посоченото в доклада във връзка с подаденото възражение, а именно „дори и да е имало техническа неизправност на управляваното от жалбоподателя МПС, същото е било в движение и е било възможно при ниска скорост да се придвижи до паркинг или изход за отстраняване на неизправността“, тъй като движението по автомагистрала със скорост под 100 км/ч е изключително опасно и ниската скорост също е предпоставка за възникване на ПТП. От значение за определяне на случая като маловажен е обстоятелството, че съгласно данните по делото (възражение срещу АУАН и обяснението на наказаното лице ), жалбоподателят е навлязъл в аварийната лента поради ниската мощност на колата, за да не бъде блъснат от останалите участници в движението и за да провери какво се е случило с колата му. Още повече, че всеки водач на МПС в случай, в който установи, че е възникнал проблем с управлявания от него автомобил, би спрял за да провери какво се е случило.