Решение № 1222 от 27.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1222 гр. Бургас, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Йорданова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело № 20232100100217 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове от В. Г. Т. от ****, чрез адв. Петър Добрев от БАК, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Княз Борис Първи№6, вх.1, ет.2, ап.9 срещу ЗАД Далл Богг Живот и Здраве АД, ЕИК200299615, със седалище гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г. М. Д.№1, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 50 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 01.01.2021г. в землището на с. Димчево, на общински път в местността Заслона, при управлението на МПС марка „Джим“, модел Гранд Чероки“, ДК№***** от Ж. Д. А., както и сумата от 273 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2021г до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда №36 от 25.11.2021г. по НОХД№20132/2021г. на БОС водачът Ж. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 342, ал.4, вр.ал.3 б“Б“, пр.1 и бА, пр.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това, че е нарушил правилата на движение –чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда 1 на В. Г. Т., изразяваща се във фрактура на лява лъчева кост на ляв горен крайник, довела до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, както и смъртта на К.К.С., като деянието е извършено в пияно състояние.

Твърди, че вследствие на претърпяното ПТП е получил наранявания, изразяващи се в контузия на главата-мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана фронтално в дясно, контузия на тялото – фрактура на ляв радиус /лъчева кост/ на ляв горен крайник, последната явяваща се средна телесна повреда.

Поддържа, че му е била поставена имобилизация-шина за период от 39 дни, след сваленото й поради усложнения отново се наложило да бъде поставена шина радиален лъч и палец за още 20 дни. Полученото мозъчно сътресение според ищеца видно от изготвената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, представлява лека телесна повреда. Поддържа, че получените наранявания са му причинил силни болки и страдания, лечението е включвало обездвижване на засегнатия участък – лява ръка и едновременно е ограничена подвижността й за продължителен период, приемал е обезболяващи медикаменти за дълъг период от време. Допълва, че е прекарал голямата част от лечението на легло поради силно главоболие и замайване вследствие травмата на мозъка, нарушен бил съня му, влошили се отношенията с близките, нямал възможност да общува активно с приятели и близки, да извършва ежедневни дейности, изпитвал обща психологична потиснатост, безпокойство и страх, включително при возене и шофиране на МПС. Излага, че е закупил консумативи на стойност 237 лева за проведено лечение. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който не се оспорва валидно възникналото застрахователно правоотношение, както и настъпването на застрахователното събитие.

Предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди, че на 21.04.2021г. е извършил плащане на застрахователно обезщетение на пострадалия ищец в размер на 3500 лева за претърпените неимуществени вреди. Намира заплатеното обезщетение в справедлив размер. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер като завишен и неотговарящ на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва твърдените в исковата молба травми, вида и характера на уврежданията, тяхната продължителност, психическите увреди и стрес. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като посочва, че пострадалият е нарушил разпоредбата 2 на чл. 137а от ЗДвП като е пътувал като пътник без поставен обезопасителен колан. На следващо място основава възражението за съпричиняване с твърдения, че ищецът отказал болнично лечение, с което поставил в опасност здравословното си състояние, не провел рехабилитация, което забавило възстановителния процес. Оспорва се началния момент на поставяне на застрахователя в забава с оглед предявената акцесорна претенция за мораторна лихва. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

По правната квалификация и допустимостта на исковете.

БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите , които са допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.

С определение от 28.03.2023г. по делото като трето лице-помагач на страната на ответника е привлечен делинквента Ж. Д. А..

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил спрямо третото лице-помагач обратен регресен иск с правно основание чл.500, т.1, пр.1 от КЗ, основаващ се на твърдения, че А. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над нормативно допустимата. Предмет на отговорността на ответника по обратния иск е осъждането му да заплати на застрахователя обезщетението за неимуществени вреди, което ответникът е осъден да заплати на ищеца по първоначалния иск, ведно с лихвите и разноските. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по обратния иск, с който не се оспорва изложената в него фактическа обстановка. Оспорва се размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от пострадалия със съображения, че не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Поддържа се възражението за съпричиняване от застрахователя относно неспазване от пострадалия на правилата за движение по пътищата и непоставяне на обезопасителен колан.

Видно от представените доказателства с исковата молба, съобразно изискванията по чл. 380 вр. чл. 106 от КЗ ищецът е предявил пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди, която не е удовлетворена в срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и 3 обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязла на 13.12.2021г. присъда №36 от 25.11.2021г. по НОХД№20132/2021г. на БОС Ж. Д. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 342, ал.4, вр.ал.3 б“Б“, пр.1 и бА, пр.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на 01.01.2021г. в землището на с. Димчево, на общински път в местността „Заслона“ при управлението на МПС „Джип“, модел „Гранд Чероки“, рег.№****, е нарушил правилата на движение –чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. Г. Т., изразяваща се във фрактура на лява лъчева кост на ляв горен крайник, довела до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, както и смъртта на К.К.С., като деянието е извършено в пияно състояние.

На основание чл.300 от ГПК гражданският съд, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, в това число по отношение на всички признаци и елементи от състава на престъплението, установени с присъдата. В случая се касае за бланкетен състав на престъпление, като по задължителен начин за настоящия съд със сила на присъдено нещо са решени въпросите относно нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП от водача Ж. А., управлението на МПС от него в пияно състояние, както и причинената на ищеца средна телесна повреда, представляваща фрактура на лява лъчева кост на ляв горен крайник, довела до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник. В мотивите на присъдата по НОХД№20132/2021г. на БОС е прието, че на ищеца са причинени контузия на главата и мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана фронтално вдясно, фрактура на ляв радиус /лъчева кост/, с наложена гипсова имобилизация, като фрактурата на лъчевата кост е довела до трайно затруднение на движението на ръката за срок около 10-12 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес.

С деянието с а причинени повече от едно различни по вид телесни увреждания, представляващи една средна и три леки телесни повреди, като въпреки, че леките телесни повреди не са съставомерни за съответния състав на престъпление и не са описани изрично в диспозитива на присъдата, те 4 представляват част от правната квалификация на деянието, квалифицирано с оглед на най-тежкия резултат . Присъдата на наказателния съд следва да се зачете в нейната цялост като единство между мотиви и диспозитив, като по отношение на всички посочени по-горе телесни увреждания на ищеца, установени с влязлата в сила присъда, е налице обвързваща сила за гражданския съд.

Силата на присъдено нещо на присъдата се разпростира както относно всички признаци на деянието, обхванати от престъпния състав, както и по отношение на правната квалификация на деянието и поради това може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 413 от НПК обстоятелства, независимо дали са участвали в наказателното производство като страни. Според решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС гражданските съдилища са длъжни да се съобразяват и зачитат влезлите в сила присъди, като приемат за установени съдържащите се в тях правни констатации, без да имат право да преценяват тяхната правилност и без да могат отново да ги пререшават, поради силата на пресъдено нещо.

Не е спорно по делото, че пострадалият В. Т. непосредствено след процесното ПТП е била откаран в Центъра за спешна медицинска помощ –гр.

Бургас с работна диагноза „политравматизъм“.

Съставен е амбулаторен лист №22, като според снетата анамнеза по данни на пациента е ударил главата си, лява ръка и гръден кош при ПТП.

При извършените консултации с ортопед е констатирана фрактура на ляв дистален радиус /лява лъчева кост/, без сетивни и циркулаторни смущения, извършени са репозиция и гипсова мобилизация на ляв горен крайник и е дадено мнение за оперативно лечение след подобряване на състоянието.

Видно от приложения по делото лист за преглед на пациент е проведена консултация с неврохирург, като при прегледа на пострадалия е установено, че си е контузил главата, тялото и левия крайник при ПТП, вследствие на което е получил контузионен оток и разкъсно-контузна рана в дясна фронтална област и фрактура на лява предмишница. Посочено е, че пациентът няма спомен от инцидента, като при прегледа е бил в съзнание, без отпаднала неврологична симптоматика. Предложена му е хоспитализация, която е отказал.

5

От ищеца с исковата молба са ангажирани резултат от образно изследване, документ за извършен преглед от доктор Харизанов на 02.08.2021г. и предписана имобилазация за 20 дни с шина за радиален лъч и палец, КТ изследване на лява гривена става, фактури от 17.02.2021г. и от 22.02.2021г. и касови бонове към тях за плащане на сумата в размер на 85 лева за закупена оргеза на китка и предмишница в „М и В Медика“ ЕООД и на сумата в размер на 30 лева за оргеза на палец, фактура от 23.02.2021г. и касов бон към нея за сумата в размер на 135 лева за КТ изследване, фактура от 23.02.2021г. и касов бон към нея за сумата в размер на 23лева за закупуване на накитник.

Няма спор по делото, че е налице застраховане на гражданската отговорност на причинилия ПТП водач при ответника – застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие.

В депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания свидетелката М. Т.а-съпруга на ищеца, посочва, че непосредствено след произшествието ищецът е бил в неадекватно състояние, целият в кръв и стъкла, включително по лицето, треперел и повтарял, че много го боли.

Спомня си, че е бил откаран с линейка на бърза помощ и по обяд е отишла да го прибере от болницата по негово желание. В продължение на няколко дни пострадалият бил в шок и неадекватен, болял го силно кръста и цялото му тяло посиняло, защото се оказало, че е с изместен таз. От показанията й се установява, че съпругът й е бил с гипсирана ръка, в продължение на два-три месеца не е могъл да се обслужва сам, оплаквал се от силни болки и имал нарушения на съня. Обяснява, че В. Т. е отказал хоспитализация защото е бил неадекватен в продължение на два-три дни, посетил е доктор Хърков и му е направен ехограф два-три дни след катастрофата, при който не били констатирани. вътрешни наранявания. Впоследствие ищецът е посещавал рехабилитация и провеждал физиотерапия, ходил е на прегледи при множество ортопеди в гр. София и гр. Стара Загора. Видно от показанията на свидетелката най-тежка е травмата на ръката на мъжа й, която още не се възстановена, продължава да го боли, изкривена е и зараснала на криво.