Решение № 5619 от 09.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5619 гр. София, 09.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110160198 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. К. В. против П. на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1493 лв. – представляващ обезщетение за неимуществени вреди от наказателно преследване за престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 НК срещу ищеца, приключило с влязло в сила оправдателна присъда, сумата от 108.24 лв. – обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за период от 17.02.2022 г. до 04.11.2022 г., сумата от 1840 лв. – имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения по досъдебното производство, НОХД № 149/2019 г. на РС Е. П. и ВНОХД № 513/2021 г. по описа на СОС, сумата от 133.40 лв. – обезщетение за забава върху имуществените вреди за периода от 17.02.2022 г. до 04.11.2022 г. Претендира и законна лихва от дата подаване на ИМ – 07.11.2022 г. до окончателното изплащане и върху двете главници за имуществени и неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че на 22.05.2019 г. срещу него било повдигнато обвинение във вр. с ДП № 130/2017 г. на РУ Е. П., пр. пр. № № 549/2017 г. на РП Е. П.. Било образувано наказателно производство, което приключило с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 149/2019 г. на РС Е. П. . Присъдата била оставена в сила с решение по ВНОХД № 513/2021 г. по описа на СОС, поради което била влязла в сила от 17.02.2022 г.

Производството се отразило на ищеца. Привлечена била като обвиняем на 18.12.2017 г.

Участвала в множество процесуални действия. Била убеждавана да сключи споразумение.

Твърди, че производството се отразило на здравето й. Налично към 22.04.2017 г. било психично разстройство. Ищецът претърпял множество болки и страдания – стрес, негативни емоции. Ищецът направил и имуществени разходи за заплатени адвокатски възнаграждения, 1

240 лв. в досъдебно производство и по 800 лв. за всяка една инстанция. Твърди, че вредите са претърпени в резултат на действия и актове на п.. Моли исковете да се уважат.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Оспорва исковете по основание. Оспорва иска за неимуществени вреди като недоказан и по размер. Липсвали доказателства за търпените неимуществени вреди, както и за негативното здравословно състояние на ищеца. Размерът на вредите бил завишен.

Относно иска за имуществени вреди намира същите за неоснователни, недоказани и ги оспорва и по размер. Намира размера на имуществените вреди за прекомерен. Моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

Установява се, че с постановление за образуване на досъдебно производство от 30.05.2017 г. е образувано досъдебно производство № 130/2017 г. по описа на РУ Е. П. пр. пр. № 549/2017 г. по описа на РП Е. П. срещу И. К. В. за това, че на 22.04.2017 г. около 14 ч. в [село] е отнела чужди движими вещи – дизелово гориво на стойност 80 лв. и две кутии цигари марка П. всяка на стойност 6.50 лв., всичко на обща стойност 93 лв., собственост на [фирма], от владението на В. Д. Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използвала моторно превозно средство – л. а.

[марка МПС] с рег. № [Рег. № МПС], като откраднатите вещи са били заместени – престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК. С постановления за привличане на обвиняем от 18.12.2017 г. година по досъдебно производство № ЗМ 130/2017 г. по описа на РУ Е. П. пр. пр. № 549/2017 г. по описа на РП Е.

П. е привлечена като обвиняем И. К. В. за престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал.

1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК.

С присъда от 26.01.2021 г. по НОХД № 149/2019 г. по описа на РС Е. П. е призната И. К. В. за невинна в това, че на 22.04.2017 г. около 14 ч. в [село] на [улица] е отнела чужди движими вещи – горива тип Супер дизел в количество 37,736 л., с цена за един литър 2,12 лв., на обща стойност 80 лв., един брой кутия марка за цигари П. А. Б. къс на стойност 6.50 лв. и един брой кутия цигари П. А. Б. 100 мм. на стойност 6.50 лв., всичко на обща стойност 93 лв., собственост на [фирма], от владението на В. Д. Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използвала моторно превозно средство – л. а. [марка МПС] с рег. № [Рег. № МПС], като откраднатите вещи са били заместени, поради което И. К. В. е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК.

С решение № 12 от 17.02.2022 г. по в. н. о. х. д. № 4581/2018 г. по описа на Софийски 2 окръжен съд е потвърдена присъда № 2 от 26.01.2021 г. по НОХД № 149/2019 г. по описа на РС Е. П.. Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 17.02.2022 година.

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдано по повдигнатото му обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на п. да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на п.. Поради това п. не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно.

Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки.

При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер като с влязла в сила присъда е била призната за невинна и оправдана по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на п. са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни органи – съд, п. и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са допринесли за увреждането. П. на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица – решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС.

Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ.

По иска за неимуществени вреди:

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е 3 абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по найпълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.

При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните ограничения физически страдания – виж решение № 138 от 8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства - решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случай, на търсене и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка - виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС . Съдът приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се 4 подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия.

Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип. Така, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази следното: