Решение № 53 от 01.03.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Враца, 01.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500733 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5968/21.10.2024 г. на М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.***, обл.Враца, ***, подадена чрез пълномощника й адв.В. А. В., против Решение № 226/24.09.2024 г. по гр.д.№ 1632/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина.

В жалбата се поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и предпоставен от множество погрешни изводи на районния съд, както и че е постановен в нарушение на материалния закон – чл.70, ал.4, чл.78, ал.4 и чл.79, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/.

Според въззивника, решението е обосновано единствено с оспорената експертиза, в която част от изводите не са относими към конкретния случай.

Излагат се съображения, че по делото не се спори, а и от събраните гласни доказателства се установява, че на 30.12.2021 г. вечерта ищцата се е обадила в кол центъра на "Юробанк България" АД, както и че на 31.12.2021 г. е подала писмено оплакване в банката. Посочва се, че тези факти се потвърждават и от направеното в с.з. на 05.09.2024 г. изявление на процесуалния представител на ответника, че не оспорва, че ищцата се е обадила да отмени трансакциите веднага на 30.12.2021 г., както и че на сутринта на 31.12.2021 г. е подала писмено оплакване. Навеждат се доводи относно доказателствената стойност на тези изявления и се прави извод, че при така установените факти на устно и писмено нареждане на ищцата за отмяна на всички операции, ответното дружество е било длъжно да не 1 осчетоводява плащанията, които са обработени на 31.12.2021 г., т.е. след като банката двукратно е уведомена за случилото се.

По-нататък в жалбата се излагат правни аргументи, касаещи приложението на разпоредбите на чл.79, ал.1, чл.78, ал.1 и ал.4 и чл.80, ал.3 ЗПУПС и Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар. Излагат се и фактически доводи, че от материалите по приложеното досъдебно производство е видно, че ищцата дори не е отворила плика с кредитната си карта, т.е. не е могла да знае какъв е трибуквеният код за сигурност CVC на гърба на пластиката, без който не е възможно да се извърши плащане онлайн, при което не може да бъде направен извод за неизпълнение на задълженията й по чл.75 ЗПУПС. Изтъква се също, че устройството, от което са извършени операциите е или iPhone или iPad, а ищцата никога не е притежавала устройство на Apple, като в тази връзка се сочи и това, че тя не би могла да докаже този отрицателен факт по друг начин, освен с гласни доказателства, на които обаче съдът не е дал вяра. Изразява се несъгласие с твърденията, че в хода на процеса ищцата е бездействала и не е съдействала за установяване на факта кога е сменена дънната платка на телефона й, както и дали на нейния апарат е инсталирано приложението. Твърди се, че смяната на дънната платка на телефона е обусловена от повреда на същия след 30.12.2021 г., както и от желанието на ищцата да ползва апарата и в бъдеще, а не от желанието й да препятства процес, който е започнал далеч след като тя е била уверена, че операциите ще бъдат отменени и средствата няма да бъдат претендирани от нея.

Прави се обобщение, че извършените платежни операции са неразрешени такива с оглед извършеното от ищцата двукратно уведомяване на банката към момент, когато същите все още не са били осчетоводени, поради което и след като банката не е доказала да са в резултат на извършена измама от ищцата или последната да е в умишлено или поради груба небрежност изпълнение на задължението си да опазва персонализираните си средства за сигурност, то предявеният иск за възстановяване на претърпените имуществени вреди се явява изцяло основателен.

По отношение на претърпените неимуществени вреди се посочва, че районният съд правилно е приел, че подлежат на пълно и главно доказване от пострадалия, но неправилно не е дал вяра на показанията на изслушания по делото свидетел – съпруг на ищцата. Посочва се, че не са налице оборващи показанията му доказателства, нито насрещната страна е провела успешно обратно доказване. Навеждат се доводи, че дори и ценени по реда на чл.172 ГПК дадените показания са годно доказателствено средство и следва да бъдат кредитирани.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените осъдителни искове изцяло. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски съгласно инкорпориран в жалбата списък по чл.80 ГПК. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в производството.

Постъпил е отговор вх.№ 6743/22.11.2024 г. от "Юробанк България" АД, подаден чрез юрисконсулт Н. К., в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената въззивна жалба.

Според въззиваемия, районният съд е извършил правилна преценка на 2 събраните писмени доказателства, обсъдил е всички доводи и възражения на страните и е достигнал до правилни правни изводи, че процесните 15 броя изходящи платежни операции, извършени в интернет на виртуален ПОСтерминал, находящ се в чужбина чрез дигиталния еквивалент на кредитната карта MasterCard Standart на ищцата, създаден в цифровия мобилен портфейл Apple Wallet, макар и да са неразрешени, са осъществени при условията на груба небрежност, проявена от ищцата-въззивник, поради неизпълнение на задълженията й по чл.75, ал.3 ЗПУПС, поради което и на основание чл.80, ал.3 ЗПУПС не подлежат на възстановяване от страна на въззиваемата банка. По отношение на втория иск за неимуществени вреди се изразява становище за фактическа недоказаност, както на настъпването на вредите, така и на противоправно поведение на служители на банката, което да е в причинноследствена връзка с тези вреди.

В отговора се посочва, че обжалваното решение е обосновано с представените от ответника убедителни доказателства за спазване изискванията на Директива /ЕС/ 2015/2366 от 25.11.2015 г. и чл.100, ал.4 ЗПУПС за задълбочено удостоверяване идентичността на платеца, ползвател на платежни услуги, а от друга страна с приетото по делото заключение на изслушаната СТЕ, което е пълно и обективно и е оспорено от ищцата общо и необосновано. Навеждат се доводи, че обстоятелството дали са били отворени всички получени от ищцата имейли, изпратени от трети лица и наподобяващи автентични имейли на банката или са отворени само някои от тях, е без значение, тъй като е било достатъчно отварянето само на един от констатираните 7 бр. "фишинг-имейли" и изпълнение от страна на ищцата на съдържащите се в него инструкции за въвеждане на лични данни, персонални идентификатори, пароли и кодове в съответния фалшив сайт, наподобяващ този на банката. Подчертава се, че от заключението се установява, че за банковите автоматизирани системи, чрез които се извършва платежна операция, платецът на процесните 15 платежни операции е бил надлежно и еднозначно идентифициран като титуляра на платежния инструмент М. Г..

Посочва се, че ако ищцата е предоставила своите данни на трето лице, то същото би могло да използва съответния платежен инструмент и допълнително приложение за потвърждаване на платежни операции в електронна среда "софтуерен токън", за да авторизира тези трансакции. По отношение на наведените твърдения от ищцата, касаещи допълнителния код за сигурност CVC-2/CVV-2, се сочи, че по делото не е доказано, че пликът с получената кредитна карта не е бил отварян преди датата на трансакциите.

Сочи се също, че за някои плащания в интернет чрез кредитни карти не се изисква въвеждането на този код, като тази хипотеза се реализира, когато такава уговорка е налице в договора на банката и търговеца. Въззиваемият счита, че по всяка вероятност именно тази хипотеза е налице с търговеца "CodesDirect" от гр.Амстердам, Нидерландия, който към този момент не е изисквал въвеждането на код CVC-2/CVV-2. В допълнение въззиваемият изтъква, че ищцата ползва услугата "Интернет банкиране", в която в съответната секция/таб "Карти", подсекция "Активни" се визуализира пълният номер на кредитната карта, така че може да се използва за плащания в интернет на виртуални ПОС-терминали и без самата карта да се вади от плика и да се знае нейния ПИН-код. Твърди, че след получаването на кредитната карта на 03.07.2020 г. в 11:45 часа, същата е активирана през същия ден в 3

18:13:45 часа, видно от приложения приемо-предавателен протокол за получаването й и данните от банковата сметка.

На следващо място в отговора се посочва, че е без значение констатираното обстоятелство, че към момента на извършване на изследването от СТЕ ищцата не ползва мобилно устройство на Apple, въпреки че оспорените 15 платежни операции са извършени чрез допълнителното приложение "Apple Pay". Според въззиваемия, това е така, тъй като по делото е безспорно установено, че ищцата е проявила груба небрежност, като е предоставила целия набор от данни, идентификатори, кодове и пароли на трето лице и по този начин му е дала възможност да използва тези лични данни, за да получи достъп до услугата "Интернет банкиране" от профила на ищцата, да заяви, инсталира и активира съответните допълнителни приложения "софтуерен токън", "ONE Wallet" и "Apple Pay", в последното от които да добави дигитализирания образ на кредитната карта на ищцата и така да авторизира платежните операции.

Не се спори, че банката е признала факта, че след извършване на трансакциите от 30.12.2021 г. ищцата незабавно се е обадила в кол-центъра на банката и е сигнализирала за евентуална измама, с което е изпълнила задължението си по чл.75, т.2 ЗПУПС, както и че е подала писмено оспорване на платежните операции чрез попълване на съответния формуляр в банков офис на 31.12.2021 г. Посочва се, че от това обаче не следва извод, че платежните операции е можело да бъдат спрени, отменени и да не бъдат осчетоводявани. В отговора се излагат подробни теоретични доводи относно правилата за действие на картовите организации, извършването на платежни операции с карти, платежните нареждания, оттеглянето на същите и тяхната неотменимост, както и относно авторизирането и осчетоводяването на операциите. В обобщение на всички тези доводи се прави извод, че въпреки незабавното уведомяване на банката, ищцата не е могла да спре или оттегли 15-те надлежно авторизирани със софтуерен токън платежни операции, а банката не е имала законова възможност и избор да не ги осчетоводи.

В отговора се изразява несъгласие със становището на въззивницата, че на основание чл.79, ал.1 ЗПУСП банката е следвало да й възстанови стойността на паричните средства от разрешените 15 платежни операции, тъй като са налице и 2-те условия за това – доставчикът на платежни услуги е уведомен незабавно и тези операции са оспорени устно и писмено. Посочва се, че в конкретния случай при извършената проверка от банковите служители след направеното от ищцата оспорване са били установени множество факти, сочещи на надлежно и правомерно използване на платежния инструмент, което не е породило съмнение, че платежните операции са били надлежно авторизирани, но е породило основателни опасения за проявена от Г. груба небрежност при използването на платежните й инструменти. Тези факти са изключили приложението на чл.79, ал.1 ЗПУПС и са обосновали приложение на чл.80, ал.3 от същия закон, давайки основание на банката да откаже възстановяване на стойността на оспорените от ищцата платежни операции.

Въззиваемият подчертава, че никога не е твърдял, че ищцата е извършила измама при ползването на платежния инструмент или че умишлено не е изпълнила някое от задълженията си по чл.75 ЗПУПС, а твърди единствено, че тя лично е наредила процесните 15 платежни операции или в условията на груба небрежност не е успяла да запази в тайна и да не прави достояние на 4 трето лице персонализираните средства за сигурност на ползваните от нея два платежни инструмента /интернет банкиране и кредитна карта/.