Решение № 4409 от 08.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4409 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330114344 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД против А. С. Г., с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за 1 000 лв. главница, за 67,49 лв. за договорна лихва, дължима за периода от 25.03.2021 г. до 25.06.2021 г., и за 82,67 лв. за законна лихва за забава, дължима за периода от 25.06.2021 г. до 24.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда на 05.05.2023 г., до окончателното й изплащане, произтичащи от Договор за потребителски кредит № *********/25.03.2021 г., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 21.07.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 3316/22.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 6369/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищцовото дружество посочва, че на 25.03.2021 г. ответникът бил сключил Договор за потребителски кредит № ********* със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който тя получила сумата от 1000 лева, срещу задължение за върне сумата в срок до 25.06.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Поддържа се, че сключеният договор е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, като същият отговарял на нормативните изисквания за форма и съдържание, съгласно чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Изтъква се още, че сключването на договора било осъществено от разстояние по реда на ЗПФУР.

1

В допълнение към това ищецът сочи, че кредитополучателят бил получил и отпусната му парична сума, без обаче същата да е възстановена.

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 21.07.2022 г. дружеството „Сити Кеш“ ООД като цедент било прехвърлило своите вземания по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, за която цесия длъжникът бил уведомен.

Развити са съображения за редовното уведомяване на длъжник по вземане за настъпила цесия на това вземане, вкл. и уведомяване чрез връчване на препис от исковата молба.

Отправено е искане за присъждане на направените разноски в производствата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва искът по основание и размер. Твърди се, че няма представени доказателства по делото уведомление за извършената цесия да е било връчено на подзащитния ми преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

Липсвало надлежно съобщаване на извършената цесия на ответника, доколкото уведомлението за него не му е било връчено преди завеждане на настоящото дело. Твърди, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Твърди, че липсва иницииращият заемното правоотношение документ – заявлението на кредитополучателя, което заедно с Общите условия /който също не е приложен/ и договора прави „цялостното и единно споразумение“ по смисъла на договора. Тъй като се касае за правоотношение възникнало от разстояние, договора за кредит се считало за сключен не с подписването му, а с въвеждането от кредитополучателя на съответна команда на указаното за това място на сайта на заемодателя. Посочва, че липсва нарочно писмено доказателство за усвояването на кредита от ответника чрез „Изипей"АД.

Липсвали доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на твърдения между страните договор, както и такива, от които да бъде установено съдържанието на този електронен документ, ако такива са били съставени. По делото бил представен на хартиен носител единствено препис от договор за кредит, но от него не се доказвали горните обстоятелства. Това било така, тъй като ищецът не посочил, нито е представил каквито и да било доказателства относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи сключването на договор за кредит от разстояние.

Твърди, че в настоящия случай по делото били представени единствено неподписани от страна на ответника препис от Договор за кредит с номер.

Счита, че не е налице действително задължение по Договора за потребителски кредит № *********/25.03.2021 г., което да изпълни ответника, доколкото посоченият договор се явявал недействителен, като излага съображения, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

С оглед гореизложеното моли предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 9 от ЗПК.

2

В тежест на ищеца е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното договорно правоотношение с ответника по договор за потребителски кредит от разстояние, сключен надлежно по реда на ЗПФУР с кредитора „Сити Кеш“ ООД; настъпването на изискуемостта на отделните вземания по договора и изпадането в забава на ответника. Сключването на договора за цесия, по силата на който вземанията по договора за кредит да са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор. Ищецът следва да докаже и конкретния размер на вземането за главница.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, а при тяхното установяване – да докаже, че е платил.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК с оглед връчването на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Съдът е допълнил доклада по делото в открито съдебно заседание, като е посочил, че ищецът претендира с исковата молба плащане и на такси в размер на 435,14 лв. и неустойка в размер на 411,51 лв. Погрешно е допълнението на доклада по делото, понеже в петитума на исковата молба тези суми не са посочени. Изложеното не представлява основание да се променя правната квалификация, поради което съдът пристъпва към разглеждане на исковата претенция по същество така, както е обективирана в исковата молба по делото.

По фактите:

Доказано е по делото, че между ответника и кредитодателя „Сити кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № *********/25.03.2021 г.,.

Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в заем сума в размер на 1 000 лв., която е получена от последния. В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 40,05%, а ГПР е посочен като 47,49%.

Цялата сума за плащане по кредита възлиза на 1 067,49 лв. Настъпил е крайният падеж на задълженията на 25.06.2021 г., като задълженията не са изцяло погасени. Ответникът не е платил нито една погасителна вноска.

В чл. 6, ал. 2 от договора е уговорена неустойка, която се дължи при неизпълнение на задължението на заемателя да представи обезпечение по заема в тридневен срок от усвояването на сумата – банкова гаранция или поръчители. Неустойката е в размер на 411,51 лв., като същата се заплаща разсрочено с погасителните вноски. С включване на неустойката в крайния размер на дължимата сума последната възлиза на 1 479 лв.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 21.07.2022 г. кредитодателят „Сити кеш“ ООД е прехвърлил вземанията си по процесния потребителски договор за кредит на ищеца по делото.

По правото:

Макар и да не е засегнато в подадения отговор на исковата молба, съдът е задължен да прилага задължителната тълкувателна практика на върховния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК „съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако

3 нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“. Съгласно мотивите на решението „при липса на правоизключващи възражения от ответника, съдът не е обвързан да зачете правните последици на правната сделка – потребителският договор. Съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно, като следи дали договоръ т противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Когато, без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл. 235 ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти“.

Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. В някои случаи нарушението на добрите нрави е обективирано в самия договор, напр. клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и съдът е длъжен да установи нищожността. /срв. ТР 1/2009г. на ВКС, ОСТК т.3/. Настоящият случай с фактите по делото е точно такъв. Размерът на уговорената неустойка (почти една втора от размера на главницата), краткият срок за изпълнение на задължението (тридневен) и характерът на самото неизпълнение, за което се предвижда неустойката – непредоставяне на обезпечение, определят уговорената неустойка като накърняваща добрите нрави. Носенето на по-голям кредитен риск от заемодателя поради необезпечаването на кредита не е равнозначно на вреди, а може да доведе до по-високо възнаграждение в полза на кредитора. С уговорената неустойка за неизпълнение на задължение, което изначално е трудно изпълнимо в уговорения срок, се цели набавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, чийто размер и характер накърняват добрите нрави. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка. Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна. Не е налице и обезпечителна функция на неустойката.

Начинът на уговарянето й – с множество изисквания към поръчителя и с краткия срок за предоставяне, предварително правят трудно изпълнимо предоставянето на това обезпечение, вместо да обезпечават изпълнение на задължението.

Всичко изложено води до извода, че посочената клауза, предвиждаща неустойка, накърнява добрите нрави, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да плати необосновано висока неустойка, обезщетява едни и същи вреди и надвишава размера на законната лихва в нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Тъй като процесната неустойка има характер на скрита печалба за кредитора, а не е свързана с предоставяне на реални услуги, същата следва да 4 намери израз в ГПР по кредита. Това, че неустойката не е включена в ГПР, произтича пряко от договора за потребителски кредит и се установява от разпоредбата на чл. 5, предл. 1 от договора, съгласно която ГПР не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, каквато в случая се явява неустойката за непредставяне на обезпечение по договора. Уговарянето на неустойката като отделно възнаграждение – неустойка, има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата неустойка. ГПР следва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. В този смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив, макар и постановена по заповедни дела: Определение № 2942 от 13.12.2023 г. по ВЧГД № 3132/2023 г.; Определение № 2732 от 22.11.2023 г. по ВЧГД № 2887/2023 г.; Определение № 2227 от 27.09.2023 г. по ВЧГД № 2235/2023 г.; Определение № 1721 от 12.07.2023 г. по ВЧГД № 1726/2023 г.;