Решение № 405 от 22.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. В.Т., 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Димо Колев при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500290 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 91 от 08.01.2024г. постановено по гр. д. № 20234110101207 по описа за 2023 година, Великотърновският районен съд е намалил по направеното от А. П. П. от село Х., община В.Т., с ЕГН:

********** против К. В. П. от град В.Т. ул. „А.К.“ №.., ет. 1, с ЕГН:

********** възражение с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, завещателното разпореждане, извършеното от наследодателя ПА П., с ЕГН **********, б.ж. на град В.Т., починал на 23.01.2020 година, направено със Саморъчно завещание от 25.11.2005 година в полза на К. В. П. от град В.Т. ул. „А.К.“ №.., ет.1, в размер на 1/3 част; възстановил е запазената част на А. П. П. от село Х., община В.Т., с ЕГН ********** от наследството на ПА П., с ЕГН **********, б.ж. на град В.Т., починал на 23.01.2020 година в размер 1/3; допуснал е да се извърши съдебна делба междуА. П. П. от село Х., община 1

В.Т., с ЕГН ********** и К. В. П. от град В.Т. ул. „А.К.“ №.., ет. 1, с ЕГН ********** на следните недвижими имоти, находящи се в град В.Т., ул.

„А.К.“ №.., а именно: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** /едно, нула, четири, четири, седем, точка, пет, нула, шест, точка, две, три, осем, точка, осем, точка, едно/ по КККР на град В.Т., находящ се град В.Т., ул. "А.К." №.., на ет. 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:

ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с площ 110.00 кв.м. /сто и десет квадратни метра/, ведно с ИЗБА с площ 8.40 кв.м. /осем цяло и четиридесет стотни квадратни метра/ в източната част на избения етаж, ЗАПАДНАТА ТАВАНСКА СКЛАДОВА ПЛОЩ от 33.00 кв.м. /тридесет и три квадратни метра/ и съответните на застроената площ ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: ***, ***, *** и над обекта: *** и 2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** /едно, нула, четири, четири, седем, точка, пет, нула, шест, точка, две, три, осем, точка, осем, точка, шест/, по КККР на град В.Т., находящ се град В.Т., ул. "А.К." №.., на ет. 0 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:

ГАРАЖ, с площ 16.600 кв.м. /шестнадесет цяло и шестстотин хилядни квадратни метра/ и съответните на застроената площ ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: няма; над обекта: ***,

ПРИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ , както следва: 1/6 ид.ч. за А. П. П. и 5/6 ид.ч. за К. В. П..

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от К. В.

П. в различните му части. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението в тези части, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. Моли решението на ВТРС в обжалваните части да бъде отменено и съдът да отхвърли предявените претенции.

2

Ответникът по жалбата оспорва жалбата.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.

Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна намира за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

По отношение обжалваните части на постановеното първоинстанционно съдебно решение:

Предявен е иск за делба от А. П. П. с твърдения, че саморъчното завещание от 25.11.2005 година, с което ПА П. се е разпоредил с имуществото си за след смъртта му в полза на съпругата си К. В. П., е нищожно на основание чл. 42, б. „б“, във връзка с чл. 25 ЗН, в условията на евентуалност, че същото е унищожаемо на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН и в условията на евентуалност, ако се приеме, че процесното завещание е валидно, че със същото се накърнява запазената му част от наследството на общия наследодател на страните, поради което завещателното разпореждане следва да бъде намалено, като бъде възстановена запазената му част.

По първоинстанционното дело Великотърновският районен съд за да постанови обжалваното решение в атакуваните части, основно се е аргументирал с това, че възникналата между А. П. П. и К. В. П. съсобственост върху делбените имоти следва да бъде прекратена по съдебен ред, като делбата бъде допусната, при съобразяване на правилото, 3 че правата на съделителите в общия имот следва да се отразят чрез обикновени дроби с общ знаменател, при права на страните, както следва: за ищеца А. П. П. – 1/6 ид.ч. и за ответницата К. В. П. – 5/6 ид.ч., тъй като възражението на ищеца, че със саморъчното завещание от 25.11.2005 година, направено от ПА П. в полза на К. В. П., е накърнена запазената му част от наследството, останало от баща му, е основателно, поради което следва да бъде възстановена запазената му част, която е 1/3 част от наследството.

Аргументацията на районния съд е правилна.

Настоящият съдебен състав на въззивния съд, проследявайки детайлно преценката извършена от първоинстанционния съд досежно наличие на основателност на претенцията, мотивира извод за неоснователност и недоказаност на релевираното от жалбоподателя оплакване за материална незаконосъобразност на решението в обжалваната му част поради следните съображения:

Първоинстанционния съд е обсъдил в цялост събраните доказателства. Подходил е анализирайки възникналия между страните спор.

От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че по време на брака си ПА П. и К. В. П. са придобили в режим на СИО процесните недвижими имоти, подробно описани по-горе, както и че ПА П. е починал на 23.01.2020 година, поради което със смъртта му се прекратява съпружеската имуществена общност.

С оглед възстановяването в полза на ищеца на запазената му част от наследството на ПА П., следва да се приеме, че същият е придобил по наследство 1/3 /запазената част/ от ½ ид.ч. /частта на наследодателя, след смъртта му/ от описаните в исковата молба недвижими имоти, т.е. 1/6 ид.ч. от описаните по-горе недвижими имоти.

Правилно районният съд е посочил, че доколкото в случая по делото процесното завещание е универсално, при иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН не се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, тъй като с него наследодателят се е разпоредил с всичките си имуществени права и задължения. В този случай, ищецът, доказвайки накърняването на запазената си част, следва да установи, че е от кръга на наследниците по чл.

4

29 ЗН, а ответникът, при такъв иск, е длъжен да докаже, че е налице достатъчно имущество или че ищецът следва да прихване направените в негова полза завети и дарения /ако има такива/, които покриват запазената част от наследството, както и да посочи цялото имущество на наследодателя при откриване на наследството, но само в случаите на частно завещателно разпореждане, което се намалява по правилото на чл.

31 ЗН. Универсалните завещания се намаляват пропорционално в дробна част, до размера на запазената част, без да се прави наследствена маса по чл. 31 ЗН. В този смисъл е константната практика на ВКС /Например Решение № 385 от 18.04.2012 година по гр.д. № 1538/2010 година на I г.о. на ВКС, Решение № 580 от 02.08.2010 година по гр.д. № 1315/2009 година на I г.о. на ВКС и много други/.

При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение.

В съответствие с правилността и потвърждаването на постановеното първоинстанционно съдебно решение, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ВТРС.

При този изход на делото на ответник жалба следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 000,00лв.

Водим от горното Окръжният съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91 от 08.01.2024г. постановено по гр. д. № 20234110101207 по описа за 2023 година на Великотърновския районен съд.

ОСЪЖДА К. В. П. от град В.Т., ул. „А.К.“, №.., ет. 1, с ЕГН: ********** да заплати на А. П. П. от село Х., община В.Т., с ЕГН: ********** направените по делото разноски в размер на 1 000,00лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок, от връчването му на страните.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6