Определение № 29012 от 11.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29012 гр. София, 11.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110111048 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 11.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 11048/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от В. Б. Ц. срещу Н. А. Г., като се твърди, че страните имали общ наследодател – Б. Г., който бил извършил саморъчно завещание от 05.04.2023 г., като се бил разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответника.

Поддържа, че наследодателят е починал на 14.11.2023 г. Навежда доводи, че към момента на смъртта на наследодателя наследници по закон били М. Г.а – преживяла съпруга, А. Г. – син, както и ищцата, която била негова дъщеря. Сочи, че преживявалата съпруга била починала на 22.13.2023 г. Излага съображения, че на 06.12.2023 г. А. Г. бил поискал и било обявено завещанието на общия наследодател. Право обосновка по отношение на това какви имущества са били включени в наследствената маса, като обосновава, че приживе общият наследодател е притежавал 1/2 ид. част от собствеността на недвижимите имоти формиращи наследствената маса. Твърди, че с извършеното завещание е накърнена запазената част на ищеца, поради което с оглед правилото на чл. 30 ЗН, следвало да бъде постановено възстановяването на запазената част. Поддържа, че са налице предпоставките за възстановяване на запазената част, което обосновава подробно. Инвокира доводи, че в случая общият наследодател е има разполагаема част от 1/4 ид. част от наследствената маса, като ищцата също имала 1/4 запазена част. Развива съображения, че се касаело в случая за универсално завещателно разпореждане. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска да бъде възстановена накърнената запазена част, както и присъждането на деловодни разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като сочи, че не оспорва факта на извършеното завещателно разпореждане, с което му е завещано цялото имущество на общия наследодател Б. Г.. Твърди, че завещанието е извършено, като следствие от свободната и действителна воля на общия наследодател, с който се намирали в дълъг период на лични отношения. Поддържа, че от години, като внук на наследодателя му бил помагал в ежедневието и го снабдял с лекарства, храна и всичко друго необходимо, а освен това му бил оказвал морална и физическа подкрепа. Навежда доводи, че за разлика от изградената между него и наследодателя силна връзка, ищцата дълги периоди не комуникирала със своя баща и не полагала грижи за него, като не проявявала интерес към здравословното му състояние и ежедневните му нужди, което била причината за извършеното завещание. Развива съображения, че в случая не били доказани всички предпоставки на предявения иск, като не бил доказана състава на наследствената маса, съответно стойността на имотите и другите активи, съответно дали имало пасиви. Също така не било ясно как е формирана наследствената маса и при какви оценки, поради което и съдът не можело да извърши преценка и оценка, за да приложи правилото на чл. 31 ЗН.

Прави доказателствени искания за допускане на СТЕ по задачи формулирани в отговора на исковата молба, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявения иск.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН.

За да се уважи иска за възстановяване на накърнена запазена част, като се намали дарственото или завещателно разпореждане, следва да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищецът да е наследник по закон на починалия наследодател и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с дарственото разпореждане или със завещателно разпореждане от техния общ наследодател.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки, а ответника следва да установи, че размера на наследствената маса и съответното имущество е по-голям от предмета на безвъзмездното разпореждане, респ. че не надхвърля стойностно изражението на запазената част.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

По отношение доказателственото искане на ответника по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателствени средства, съдът намира, че макар и доказателственото искане да е направено своевременно, то същото е процесуално недопустимо, тъй като липсва каквато и да било конкретика какви точно писмени доказателствени средства следва да бъде задължен ответника да представи, вкл. такива каквито не се намират у държане на ответника. В този смисъл – доказателственото искане следва да бъде конкретно (арг. чл. 156, ал. 1 ГПК). Следователно доказателственото искане трябва да бъде оставено без уважение.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че доказателственото искане на ответника за допускане изслушването на СТЕ по задачи формулирани в отговора на исковата молба е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, но се явява не необходимо за разрешаването на предмета на правния спор – с оглед останалите доказателствени средства по делото, поради което следва да бъде да бъде оставено без 2 уважение.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 08.10.2026 г. от 10:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба писмени доказателствени средства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за допускане изслушването на заключението на СТЕ по задачи формулирани в отговора на исковата молба.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента, провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват, като УКАЗВА на страните, че единствено първи три часа в процедурата се заплащат от бюджета на съда, а след това се дължи предвидена държавна такса. Повече информация за Програма „Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел.

***; Юлиана Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел. *** в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес: http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на 3 спогодбата в максимално кратък срок.

ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4